Определение № 462 от 01.10.2026 г. на ВКС по н. д. № 872/2026 г.

Производството е по чл. 44 НПК. Образувано е по спор за подсъдност между Окръжен – Сливен и Софийски градски съд по повод н.ч.д. № 6158/2026 г. по описа на последния съд. Върховният касационен съд, след запознаване с материалите по делото, установи следното: Пред Окръжен съд – Сливен по реда на чл. 32, ал. 1 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции (ЗПИИАКОРНФС), въз основа на удостоверение, издадено по решение за налагане на финансова санкция (глоба) от 190 евро на българската гражданка А. В. С., е било образувано ч.н.д. № 495/2026 г. В удостоверението по чл. 4 от Рамково решение №2005/214/ПВР от 24 февруари 2005 г. на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции е посочен последният известен адрес на лицето в [населено място] (8920), [улица] - място, намиращо се в [община] и попадащо в териториалната компетентност на ОС-Сливен. След образуване на горепосоченото наказателно частно дело ОС-Сливен е изискал справка за лицето от НБД-Население и след като е установил, че данните по нея за настоящ и постоянен адрес съвпадат с посочените в удостоверението по чл. 4 от Рамковото решение, е изпратил призовка към този адрес. Призовката до А. С. е върната в цялост с отбелязване от кмета на населеното място, че лицето е напуснало адреса през 2020 г., като понастоящем къщата и двора към нея са продадени на друг. В проведеното на 03.09.2026 г. съдебно заседание, позовавайки се на горепосочената информация и на чл. 31, ал. 3, вр. с чл. 15, ал. 5 ЗПИИАКОРНФС, ОС-Сливен е прекратил производството по делото и го изпратил по подсъдност на Софийски градски съд. В този съд е било образувано н.ч.д. №6158/2026 г., поверено за разглеждане на 25. състав. Определеният по делото докладчик е насрочил делото в открито заседание на 24.09.2026 г., за което отрязък от призовката до заинтересованото лице не е бил върнат. Въпреки това, съдът е дал ход на делото, назначил е служебен защитник на заинтересованото лице, а впоследствие е прекратил производството и е повдигнал спор за подсъдност пред ВКС, посочвайки единствено, че ненамирането на лицето на адреса не означава, че местоживеенето му е неизвестно. При така посочените данни спорът за подсъдност следва да бъде решен в полза на ОС-Сливен по следните съображения: Съгласно чл. 31, ал. 1 ЗПИИАКОРНФС делото е подсъдно на съда, в чийто район се намира местожителството или обичайното пребиваване на физическото лице. По изключение – в хипотеза, при която местожителството или обичайното пребиваване на физическото лице са неизвестни, се прилага разпоредбата на чл. 31, ал. 3, вр. чл. 15, ал. 5 ЗПИИАКОРНФС и делото подлежи на разглеждане от Софийски градски съд. По делото е налице именно последната хипотеза. Установено е, че А. С. не живее на адреса в [населено място], макар същият да продължава да фигурира като неин постоянен и настоящ адрес в НБД „Население“. Отбелязването върху върнатата в цялост призовка е направено от орган на местната власт - кмет на населеното място, и сочи, че лицето е напуснало адреса още през 2000 г., а имотът впоследствие е продаден на трето лице. Тези данни не сочат на временно отсъствие или на невъзможност А. С. да бъде открита при конкретното посещение, а на трайно преустановяване на връзката й с адреса. Не са налице данни за местопребиваване или трайно свързване на заинтересованото лице с друго населено място в страната. При това положение правилно ОС-Сливен е прекратил производството пред себе и, позовавайки се на изключението по чл. 31, ал. 3, вр. чл. 15, ал. 5 ЗПИИАКОРНФС, е изпратил делото на СГС. Неоснователно е становището на този съд, че ненамирането на лицето на адреса не означава неизвестно местоживеене. В конкретния случай изводът за липса на установено местожителство не се основава единствено на невръчването на призовката, а на установените при връчването факти – трайното напускане на адреса, продажбата на имота на трето лице и липсата на данни за друго установено местожителство или обичайно пребиваване на лицето в страната. При това положение местожителството и обичайното пребиваване на А. С. не са установени в района на Окръжен съд – Сливен, нито в района на друг български съд. Ето защо делото следва да бъде разгледано от Софийския градски съд, съгласно правилото на чл. 31, ал. 3, вр. чл. 15, ал. 5 ЗПИИАКОРНФС. Така мотивиран и на основание чл. 44 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение