Определение № 446 от 01.07.2019 г. на ВКС по т. д. № 1621/2019 г.

Производството е по чл.282, ал.2 ГПК. Образувано е по искане на „УниКредит Булбанк“ АД, [населено място], представлявано от адв.М. Я., за спиране на изпълнението на въззивно решение № 1459 от 18.06.2019г. по т.д. № 6300/2018г. на Софийски апелативен съд, ТО, 5 състав. С решението, чието спиране се иска, след частична отмяна на решение № 111 от 18.01.2017г. по т.д. № 6446/2013г. на СГС, ТО, VI-10 състав, молителят „УниКредит Булбанк“ АД, [населено място] е осъден да заплати на „КОФРАЖ 06“ ЕООД, на основание чл.454, ал.3 ГПК сумата 32 915,05 лева, претендираната като сума по разплащателна сметка с титуляр „Пал Инженеринг“ ЕООД, с която ответното дружество в качеството му на трето задължено лице след връчване на запорно съобщение на 24.05.2008г. се е разпоредило неправомерно в периода от 22.10.2008г. до 28.02.2011г., ведно със законната лихва върху главницата от 21.10.2013г. до окончателното изплащане. Въззивното решение е постановено на 18.06.2019г., а касационната жалба срещу него е подадена на 01.07.2019г., т.е. в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК. Касаторът е внесъл по сметка на ВКС държавна такса за преценка на допускането на касационно обжалване в размер на 30 лева и надлежно обезпечение по смисъла на чл.282, ал.3 ГПК в размер на 32 915,05 лева, която сума е постъпила по сметката за обезпечения на ВКС на 24.06.2019г. Въз основа на изложените фактически констатации се налага изводът, че са налице условията за спиране изпълнението на въззивно решение № 1459 от 18.06.2019г. по т.д. № 6300/2018г. на Софийски апелативен съд, ТО, 5 състав. Така мотивиран, ВКС, Търговска колегия, Второ отделение