Определение № 3136 от 19.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 411/2026 г.

Производството е по чл. 135, ал. 4, предл. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по спор за подсъдност между Административен съд София-град (АССГ) и тричленен състав на Върховния административен съд относно компетентността за разглеждане на молба на „Филибет“ ООД за изменение на решение № 31459 от 26.09.2025 г. по адм. дело № 6618/2025 г. на АССГ в частта за разноските. За да се произнесе, настоящият петчленен състав на Върховния административен съд (ВАС), Втора колегия, съобрази следното: Производството пред АССГ е образувано на 24.04.2025 г. по жалба на „Филибет“ ООД против решение № 000030-2743/03.04.2025 г. на изпълнителния директор на Национална агенция за приходите (НАП), с което е оставено без уважение негово искане за възстановяване на недължимо платена държавна такса по чл. 30, ал. 6 от Закона за хазарта (ЗХ). С решение № 31459 от 26.09.2025 г. по адм. дело № 6618/2025 г. атакуваният индивидуален административен акт е отменен, като преписката е върната на органа за ново произнасяне и НАП е осъдена да заплати на „Филибет“ ООД сумата от 2475 лева за разноски по делото, като съдът е уважил направено от ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Срещу постановеното съдебно решение на 10.10.2025 г. е подадена касационна жалба от изпълнителния директор на НАП, а на 03.11.2025 г. „Филибет“ ООД е поискало от АССГ да измени решението си в частта за разноските, като му присъди пълният размер на заплатеното адвокатско възнаграждение - 3000 лева. По подадената касационна жалба е образувано адм. дело № 11038/2025 г. пред ВАС, който с определение № 29 от 05.01.2026 г. на тричленен състав, пето отделение, е прекратил делото и го е върнал на АССГ за произнасяне по молбата на „Филибет“ ООД за изменение на решението в частта за разноските. За да постанови този правен резултат съдът се е позовал на чл. 176а, ал. 4 АПК (Нов - ДВ, бр. 63/2025 г., в сила от 05.08.2025 г.), според който при подадена касационна жалба срещу решението, касационният съд се произнася и по искането за изменение или допълване в частта за разноските, ако такова е направено, но и на § 40 от ПЗР ЗИД АПК (Обн. също в - ДВ, бр. 63/2025 г. и в сила от 05.08.2025 г.) предвиждащ, че неприключилите производства пред административния орган и пред съда до влизането в сила на този закон се довършват по досегашния ред. Изложил е, че съдебното производство по обжалване на акта е образувано на 24.04.2025 г. - преди датата на влизане в сила на изменението на АПК - 05.08.2025 г. и към този момент не е било приключило, защото решението на първата инстанция не е влязло в сила поради обжалването му. Затова компетентен е съдът, постановил съответния съдебен акт - АССГ, който да се произнесе по искането по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. чл. 144 АПК. С определение № 696 от 07.01.2026 г. по адм. дело № 6618/2025 г., АССГ е повдигнал спор за подсъдност. В мотивите си е посочил, че производството пред него е приключило с решение от 26.09.2025г., т. е. след влизане в сила на изменението на АПК. Приключването на съдебното производство е различно от влизане в сила на съдебния акт, § 40 от ПЗР ЗИД АПК няма предвид влизане в сила на съдебния акт, а производството по чл. 176а АПК е различно от това по чл. 145 АПК. Позовал се е на посочени актове на ВАС. Настоящият петчленен състав, като прецени постановените по делата съдебни актове във връзка с установените факти и обстоятелства счита, че компетентен да разгледа и да се произнесе по молбата на „Филибет“ ООД за изменение на решението в частта за разноските е АССГ. Чрез граматическо тълкуване се налага извода, че неправилно този съд е преценил правилото на § 40 от ПЗР ЗИД АПК, което не е относимо само за производството пред съответната инстанция, а за цялото съдебно производство. Ако законодателят имаше предвид негова приложимост само за сезираната съдебна инстанция, следваше това да е посочено изрично, например чрез използването на законодателната техника „пред съответната съдебна инстанция“. След като в текста на нормата е посочено „пред съда“, налагащият се извод е, че § 40 от ПЗР ЗИД АПК е относим до приключване на делото пред всички инстанции и по всички субсидиарни производства, включително това по изменение на решението в частта за разноските. Ето защо, след като съдебното производство е образувано преди влизане в сила на чл. 176а, ал. 4 АПК и все още не е приключило, то приложим е предходният ред за произнасяне по такова искане - този по чл. 248 ГПК, вр. чл. 144 АПК, а компетентен е АССГ. Посочените в сезиращото определение съдебни актове нямат задължителен характер по смисъла на чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт. Мотивиран от горното и на основание чл. 135, ал. 4, предл. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,