Определение № 7045 от 10.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3403/2024 г.

Производството е по чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на ЕТ "В.- П. Ц.“ със седалище в гр. Угърчин, срещу определение № 322 от 16.02.2024г., постановено по адм. дело № 93/2024г. на Административен съд – Ловеч, с което е оставена без разглеждане жалба вх. № 518/14.02.2024г. против Удостоверение изх. № 3-41(1)/30.01.2024г. на Кмета на Община Тетевен. Твърди се, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – отменителни основания по чл.209, т.3 вр. чл.236 от АПК. Жалбоподателя имал правен интерес от оспорване на удостоверението, тъй като то му ограничавало възможността за участие в конкурсни процедури. Разпоредбата на чл. 145 и следващите от АПК давали алтернативност за оспорване – пред горестоящия административен орган или пред съда, а ЕТ избрал съдебната инстанция. Претендира се отмяната му. Ответникът – кметът на Община Тетевен намира жалбата за неоснователна. Излага доводи, свързани с наличието на договорни задължения от страна на частния жалбоподател. Моли обжалваното определение да бъде потвърдено. Производството пред Административен съд – Ловеч е образувано по жалба на ЕТ „В. – П. Ц.“, представлявано от П. Ц. Ш., против Удостоверение изх. № 3-41(1)/30.01.2024г. на Кмета на Община Тетевен. С оспореното пред настоящата съдебна инстанция определение съдът е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството. За да се произнесе в този смисъл е приел, че в конкретният случай се обжалва съдържанието на Удостоверение изх. № 3-41(1)/30.01.2024г., издадено от Кмета на Община Тетевен, за наличие на задължения на ЕТ „В. – П. Ц.“ с ЕИК: 820154184 към Община Тетевен по сключени и действащи договори за наем на земеделски земи от общинския поземлен фонд към 29.01.2024 година. Съгласно чл. 93, ал. 4 от АПК административните актове на кметовете на общини се оспорват пред областния управител, а на основание чл. 98, ал. 2 от АПК когато въпросът е решен по същество, решението на компетентния да разгледа жалбата или протеста орган подлежи на оспорване за законосъобразност пред съда. В случая липсвала проведена процедура по оспорване на съдържанието на документа по административен ред, което е навело на извод за недопустимост на жалбата, оставянето ѝ без разглеждане на това основание Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира частната жалба за допустима, като подадена срещу подлежащо на обжалване определение, с което се прегражда по-нататъшното развитие на производството, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл.230 АПК. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения: На база изложението на ЕТ в жалбата, станала повод за образуване на адм.д. № 93/2024 г. на Административен съд Ловеч, първоинстанционният съдебен състав обосновано е приел, че оспорването е насочено към съдържанието на издаденото удостоверение, а оспорване на съдържанието на документ по силата на чл. 81 ал. 2 от АПК е допустимо само по административен ред. Разпоредбата е ясна, поради което е безпредметно излагане на допълнителни мотиви по нея. Разпоредбата на чл. 145 и следващите регламентират реда за оспорване на административен акт, какъвто случая липсва. Издаването на удостоверение за задължения към общината е вид административна услуга и само по себе си не оказва влияние върху права, задължения и не засяга непосредствено права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации. В случая е налице издаден документ от страна на административния орган, т.е. страната в административното правоотношение е получила търсения с искането си правен резултат. Съобразно описания по – горе текст на чл. 81 ал. 2 от АПК, съдържанието на издаденото удостоверение може да бъде оспорен по административен ред. Предвид описаното, съдът правилно и обосновано е приел, че са налице условията на чл.159, т.1 от АПК, поради което с обжалваното определение жалбата срещу съдържанието на удостоверението правилно е оставена без разглеждане и образуваното въз основа на нея съдебно производство е прекратено. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, предл.1 във вр. с чл.236 от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение,