Определение № 3399 от 13.12.2024 г. на ВКС по т. д. № 1035/2024 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба от И. П. И., чрез адв.П. К. против определение №74/22.02.2024г., постановено по в.т.д. №552/2023г. по описа на Апелативен съд- Пловдив, в частта, с която е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на въззивно решение в частта за разноските, присъдени на ответната страна за въззивното производство чрез намаляването им от 3 058.41 лева до 1 804 лева. В жалбата се твърди, че съдът не е съобразил, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, както и, че ЗД „Бул Инс“ АД е претендирало за отмяна на първоинстанционното решение в осъдителната му част /за сумата 25 600 лева/, като въззивната му жалба е уважена за сумата 15 600 лева /т.е. за 61 %/. Моли да се отмени като неправилно определението и да се намалят присъдените на ответника ЗД „Бул Инс“ АД разноски за адв.възнаграждение за въззивното производство до сумата 1 804 лева или 1 979.38 лева с ДДС. Ответникът по жалбата и по делото ЗД „Бул Инс“ АД не представя отговор на жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, като прецени данните по делото и становищата по частните жалби, приема следното: Частната жалба е допустима – депозирана е от надлежна страна в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. По съществото на частната жалба ВКС намира следното: С решение №450 от 18.12.2023г., постановено по в.т.д. №552/2023г. на Апелативен съд- Пловдив, след частична отмяна на решение №91 от 13.03.2023г., постановено по т.д. №12/2022г. на Окръжен съд- Стара Загора в осъдителната му част, е отхвърлен искът на И. П. И. срещу ЗД „Бул Инс“ АД за сумата над 10 000 лева до уважения размер от 25 600 лева- обезщетение за претърпени болки и страдания в резултат от увреждания, получени при ПТП, настъпило на 01.10.2021г., като е потвърдено първоинстанционното решение в отхвърлителната част за сумата над 25 600 лева до предявения размер от 32 000 лева- частичен иск от 70 000 лева. Въззивният съд се е произнесъл и по разноските за двете инстанции, като е осъдил И. П. И. да плати на ЗД „Бул Инс“ АД сумата 5 602.17 лева, от която 2 543.75 лева за първата инстанция и 3 058.41 лева за въззивната инстанция. По молба на ищеца е постановено на основание чл.248 ГПК определение №74/22.02.2024г. по същото въззивно дело, с което е оставено без уважение искането му за изменение на въззивното решение в частта за разноските, присъдени на ответника чрез намаляването им – за първата инстанция без да е уточнено до каква сума, а за въззивната инстанция- до 1 804 лева. Апелативният състав излага мотиви, че е основателно възражението на ищеца за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от ответника. За първоинстанционното производство приема, че се дължи, след намаляване на претендираното възнаграждение и с оглед изхода на спора, сумата 2 964.50 лева. Счита, че след намаляването на адвокатското възнаграждение за въззивното производство от 4400 лева до предвидените минимални размери /3 852 лева/, общият размер на разходите за въззивното производство е в размер на 4 364 лева /включително държавна такса в размер на 512 лева/. Предвид изложеното, решаващият състав стига до извод, че с оглед изхода на спора ответникът има право на сумата 2 659.31 лева- разноски за въззивното производство, а за двете инстанции – общо 5 623.81 лева, което е повече от присъдената с решението сума в общ размер от 5 602.17 лева, поради което молбата по чл.248 ГПК е неоснователна. Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е неоснователна. На първо място, следва да се има предвид, че договореното и платено възнаграждение на процесуалния представител на ЗД „Бул Инс“ АД е не само за подаването на въззивната жалба от дружеството, но и за защита /отговор на въззивна жалба и процесуално представителство/ срещу подадената от ищеца И. И. въззивна жалба срещу първоинстанционното решение в отхвърлителната му част. На следващо място, при определяне до какъв размер следва да бъде намалено възнаграждението по реда на чл.78, ал.5 ГПК, въззивният съд въпреки лаконичните си мотиви, е съобразил действителната фактическа и правна сложност на делото и обжалваемия интерес. Предмет на въззивно обжалване е цялото първоинстанционно решение /и в отхвърлителната, и в осъдителната част/, като спорът по всички елементи от фактическия състав на иска е пренесен пред въззивния съд. С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение