Решение № 872 от 27.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1135/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България с адрес в София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 114Б, против Решение № 9739 от 29.11.2024 г., постановено по адм. дело № 1528 по описа на Административния съд – Бургас за 2024 година. С обжалваното решение, в производство по реда на чл. 145 и сл. АПК, във вр. с чл. 84 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е отменено Решение № 8257 от 30.07.2024 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет на Република България, с което, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ, във вр. с чл. 8 и чл. 9 от с.з., е отказано предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут на Е. (собствено име) С. (бащино име) С. (фамилно име), гражданка на Руската федерация, и преписката е върната на административния орган за ново разглеждане и произнасяне, при съобразяване на тълкуването и прилагането на закона, дадено в мотивите на това съдебно решение. Наред с това Председателят на ДАБ е осъден да заплати в полза на С. сумата от 1 000, 00 лв., представляваща разноски по делото. Касационният жалбоподател твърди неправилност на обжалваното решение, излагайки доводи за постановяването му при наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска отмяната му с произтичащите от това правни последици. Не претендира разноски за настоящото производство. Ответникът – Е. С. С., гражданка на Руската федерация, родена на [дата]. в Москва, с адрес в гр. Бургас, [к-с], оспорва касационната жалба като неоснователна. Изразява становище за правилност на съдебното решение и иска потвърждаването му. Претендира разноски за настоящото производство, за което представя списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и доказателства за извършването им. Участващият по делото представител на Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и за неправилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, в настоящия състав на трето отделение като обсъди доводите на страните и извърши касационна проверка на обжалваното решение на основанията по чл. 218, ал. 1 и ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт, предмет на контрол е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. По делото е установено следното: С Решение № 131/10.02.2023 г. по адм. дело № 1987/2022 г. по описа на Административния съд – Бургас (л. 244-254 от първоинстанционното дело) е отхвърлена жалбата на Е. С. С. против Решение № 15508 от 24.10.2022 г. на зам.-председателя на ДАБ (от л. 290 до л. 296, пак там), с което, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ, във вр. с чл. 8 и чл. 9 от с.з., й е отказано предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут. С. обжалвала това съдебно решение пред Върховния административен съд. Образувано е адм. дело № 3552/2023 г, като с Решение № 6701 от 21.06.2023 г., постановено по това дело, обжалваното решение - Решение № 131/10.02.2023 г. по адм. дело № 1987/2022 г. на Административния съд – Бургас е оставено в сила. На 10.10.2023 г. С. подала последваща молба за международна закрила, рег. № УП 3033/10.10.2023 г. – от л. 212 до л. 220, от първоинстанционното дело. С Решение № 20-Б от 27.10.2023 г. на интервюиращ орган при ДАБ (от л. 207 до л. 209, пак там), в процедура по предварително разглеждане на последваща молба за международна закрила по чл. 76а ЗУБ, последващата молба на С. за предоставяне на международна закрила не е допусната до разглеждане по същество. Руската гражданка обжалвала решението на административния орган, като с Решение № 900/01.02.2024 г. по адм. дело № 2431/2023 г. по описа на Административния съд – Бургас (от л. 166 до л. 175, пак там) Решение № 20-Б от 27.10.2023 г. на интервюиращ орган при ДАБ е отменено и административната преписка е върната на Председателя на ДАБ за ново произнасяне по молбата на чуждата гражданка за предоставяне на международна закрила в срока по чл. 85, ал. 5 ЗУБ, при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на това съдебно решение. След връщане на административната преписка и въз основа на молба за предоставяне на международна закрила, подадена от С., вх. № 73 от 18.03.2024 г. по описа на Регистрационно-приемателен център на ДАБ в с. Баня, рег. № УП 3033/18.03.2024 г., пред ДАБ е образувано производство по общия ред, по реда на чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗУБ. За руската гражданка е съставен регистрационен лист, рег. № УП 3033 от 18.03.2024 г. (на л. 150 от първоинстанционното дело), съгласно който същата има етническа принадлежност „рускиня“, е православна християнка, с висше образование, по професия - актриса, семейно положение - неомъжена. От страна на С. е предоставено копие на международен паспорт, издаден от Руската федерация, с № 76 1994317, с дата на валидност до 26.11.2029 г. – л. 325-326, пак там. С писмо, изх. рег. № УП 3033/21.03.2024 г. (л. 82, пак там) от страна на ДАБ, на основание чл. 58, ал. 10 ЗУБ, е отправено искане до Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) за становище по постъпилата от Е. С. молба за международна закрила. В отговор (писмо, изх. рег. № М-7690/09.05.2024 г. на л. 81 от първоинстанционното дело), компетентната дирекция в Агенцията уведомила, че ДАНС не възразява да бъде предоставена закрила в Република България на лицето, в случай, че същото отговаря на условията по ЗУБ. На 18.03.2024 г. с кандидата за закрила е проведено интервю, за което е съставен Протокол, рег. № УП 3033 от същата дата – от л. 139 до л. 146 от първоинстанционното дело. На 30.07.2024 г. Председателят на ДАБ е издал оспореното пред първата инстанция Решение № 8257, връчено на чуждата гражданка на 28.08.2024 г. Административният съд – Бургас е разгледал по същество жалбата на С. против Решение № 8257/30.07.2024 г. на Председателя на ДАБ. Преценил я е за основателна. Мотивирал се е, че оспореният индивидуален административен акт е постановен от компетентен по смисъла на чл. 75, ал. 1 ЗУБ орган, в предвидената от закона писмена форма и при издаването му не са допуснати административнопроизводствени нарушения от категорията на съществените. Счел е обаче, че оспореното решение не съответства на материалния закон. Мотивирал се е, че доколкото конкретният случай касае последваща молба за международна закрила, административният орган е следвало да разгледа индивидуалното положение на С. и актуалната обществено-политическа обстановка в държавата й по произход в контекста на нововъведените от нея факти и обстоятелства (опасения от преследване във връзка със сексуалната й ориентация и нейното политическо мнение и убеждения) спрямо разгледаните такива по предходната й молба. Приел е, че с оглед причисляването на жалбоподателката към [заличен текст] общността и данните по делото за дългогодишни партньорски отношения с К. Г., нейната [заличен текст] я поставя в приложното поле на чл. 10, буква „г“ от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила (Директива 2011/95/ЕО). Съобразил е тълкуването на Съда на Европейския съюз (СЕС) относно чл. 9, пар. 1, във връзка с чл. 9, пар. 2, буква в) и на чл. 10, пар. 1, буква г) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила (Директива 2004/83/ЕО), дадено в негово Решение от 07.11.2013 г. по съединени дела C-199/12 – C-201/12 (Minister voor Immigratie en Asiel срещу X (C-199/12), Y (C-200/12) и Z срещу Minister voor Immigratie en Asiel (C-201/12). Посочил е, че съобразно Справка за актуалната икономическа и политическа обстановка в Руската федерация и спазването на нейна територия на човешките права, вх. № ЦУ-1130/17.04.2024 г., изготвена от дирекция „Международна дейност“ при ДАБ (л. 40-63 от първоинстанционното дело), са налице данни за приети в държавата по произход на С. [заличен текст], насочени към [заличен текст], и регламентиращи забрана за правно признаване на полова идентичност и здравни грижи, потвърждаващи пола; за случаи на изнудване, отвличане и изтезания от страна на полицията и силите на сигурност срещу[ заличчен текст]; за репресии на руските власти срещу членове на [заличен текст ]общността, както и за решение на Върховния съд на Руската федерация от ноември 2023 г., с което [ заличен текст] е определено като „екстремистка организация“. Подчертал е, че, съгласно руското законодателство, финансирането на „екстремистка организация“ носи максимална присъда от 12 години затвор. Изложил е аргументи, че справката, изготвена от ответния административен орган в хода на административното производство, съдържа достатъчно данни, че в Руската федерация [заличен текст] общността, в това число числящите се към нея [заличен текст], са подложени на значителни законодателни репресии. Приел е, че лицата, включени в тази общност, са преследвани от руските власти за всяка проява на принадлежност към нея. Счел е, че доколкото в справката е налице информация за арести и налагане на наказание „затвор“ на лица с [заличен текст], правата на [заличен текст] на руска територия са ограничени. Преценил е, че при евентуално връщане на С. в руската държава, същата би претърпяла действия на преследване по мотив – принадлежност към определена социална група. Формирал е извод, че административният орган незаконосъобразно е отказал статут на бежанец на жалбоподателката. Съдът е обсъдил опасенията на С. че, ако се завърне в държавата си по произход, тя би била подложена на преследване, основано на нейните политически убеждения и изразено политическо мнение. Съобразил е приетото по т. 1 от диспозитива на Решение на СЕС от 21.09.2023 г. по дело С-151/22 (S, A срещу Staatssecretaris van Veiligheid en Justitie), че „за да може мненията, идеите или убежденията на молител, който още не е бил обект на неодобрението на потенциалните субекти на преследване в държавата си на произход, да попадат в обхвата на понятието „политическо мнение“, е достатъчно молителят да твърди, че застъпва или изразява тези мнения, идеи или убеждения. Това не предопределя оценката дали са основателни опасенията на молителя от преследване заради подобно политическо мнение.“ Отчел е тълкуването на Общностния съд на чл. 4, параграфи 3 – 5 от Директива 2011/95, дадено в същото решение. Кредитирал е показанията на разпитаните по делото свидетели. Приел е, че на база нововъведените от С. с последващата молба за закрила факти и обстоятелства, и доказателствата по делото, същата отговаря на условията за предоставяне на защита по наведения от нея мотив „политическо мнение“. Посочил е, че С. е изразявала, чрез конкретни действия (участия в протести, митинги и интервюта пред български медии; публикации в социалните мрежи; участие в инициативи за подпомагане на украински бежанци и за тяхната социална интеграция; участие в заснемане на антивоенен филм), политическите си убеждения против войната в Украйна, в подкрепа на Алексей Навални – основен политически опонент на руския президент, както и негативното й отношение към официалната власт, начин на управление на държавата й по произход и прилагане на законите. Счел е, че действията на жалбоподателката, обективиращи политическите й убеждения, са последователни, продължават и след подаването на молбата й за международна закрила и не са насочени само и единствено към легитимиране на същата. Преценил е, че Справка за актуалната икономическа и политическа обстановка в Руската федерация и спазването на нейна територия на човешките права, вх. № ЦУ-1130/17.04.2024 г., изготвена от дирекция „Международна дейност“ при ДАБ, съдържа достатъчно данни за проявена репресия от страна на официалните руски власти срещу лица, проявили несъгласие с политиката в държавата, както и такива противопоставили се на войната в Украйна, за да се обоснове извод, че, ако руската гражданка се завърне в родината си, тя би била изложена на риск от преследване по смисъла на чл. 8, ал. 1, предл. четвърто ЗУБ. На следващо място административният съд е разгледал въпроса, дали С. отговаря на изискванията за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 ал. 1 ЗУБ. Споделил е извода на административния орган, че за кандидата за международна закрила не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на такъв, доколкото лицето не е застрашено от прилагане на смъртно наказание или екзекуция при завръщане в родината й, нито на територията на Руската федерация съществува безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт, за да се приеме, че животът или личността на С., като цивилно лице, биха били застрашени заради такъв. Приел е, че, в конкретния случай, приложение не намира и разпоредбата на чл. 9, ал. 6 и ал. 8 ЗУБ. Формирал е извод за законосъобразност на Решение № 8257/30.07.2024 г. на Председателя на ДАБ в частта му, в която на Е. С. е отказано предоставянето на хуманитарен статут. Въпреки това го е отменил и в тази му част, мотивирайки се че, при новото разглеждане на административната преписка, след връщането й, Председателят на ДАБ следва да съобрази, както тълкуването на съда по отношение разглежданата молба, така и актуалната обществено-политическа и икономическа обстановка в Руската федерация към новото произнасяне, съответно, ако са настъпили промени в държавата по произход, които обуславят отпадане на констатираното от съда право на руската гражданка да бъде предоставен бежански статут, органът ще дължи ново произнасяне за хуманитарния статут. По тези съображения, Административният съд – Бургас е постановил обжалвания в настоящото производство резултат. Присъдил е разноски, съобразно изхода на спора. Касационната инстанция преценява обжалваното решение като правилно. От оспореното решение на Председателя на ДАБ следва, че административният орган не оспорва твърдението на чужденката относно [заличчен текст]. Оспорва се твърдението й, че заради [заличен текст], кандидата за международна закрила би била подложен на преследване по смисъла на Закона за убежището и бежанците в страната й на произход. Административният съд основателно е преценил, че С. принадлежи към определена социална група по смисъла на чл.8, ал.1 ЗУБ. Обосновано е приел, също така, че заради тази й принадлежност, тя би била подложена на преследване в страната си на произход. Опасенията от преследване на се потвърждават и от представената пред касационната инстанция справка вх. № МД-02-105/18.02.25 г. изготвена от Дирекция "Международна дейност" при ДАБ. Видно от съдържанието й е, че на 30 ноември 2023 г. Върховният съд на Русия признава "международното обществено [заличен текст] за екстремистка организация, а Министерството на правосъдието обвинява движението в подбуждане на социални и религиозни раздори. От съдържанието на справката следва, че според руското наказателно законодателство, участието или финансирането на екстремистка организация се наказва със затвор. В справката е посочено, че към 1 август 2024 г. 25 лица и организации, предоставящи [заличен текст] подкрепа са включени в списъка на "чуждестранни агенти". Посочено е също така, че членовете на [заличен текст] са изложени на дискриминация от властите, включително в системата на здравеопазването, налице са и атаки от властите под формата на полицейски акции и акции на специални части. От посочените в справката данни следва, че при евентуалното й завръщане в страната й на произход, С. не би имала реалната възможност да живее необезпокоявана такава, каквото е, без да се налага да крие основни аспекти от своята идентичност. Мерките на властите спрямо [заличен текст], такива каквито са описани в справката, в кумулация с описаните в същата дискриминационните мерки спрямо [заличен текст ], биха могли да се определят като действия на преследване срещу [заличен текст], в това число и спрямо С. в случай, че тя бъде върната в страната й на произход. По тези съображения, касационната инстанция преценява като обоснован и правилен решаващия извод на първоинстанционния съд, че при евентуално връщане на С. в руската държава, същата би претърпяла действия на преследване по мотив – принадлежност към определена социална група. Обжалваното решение като правилно следва да се потвърди. Воден от горните мотиви и на осн. чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд в настоящия съдебен състав