Определение № 89 от 20.02.2018 г. на ВКС по т. д. № 484/2018 г.

Производството е по чл.274,ал.2 ГПК, образувано по частна жалба на С. Г. С. лично и като пълномощник на С. И. С. против Определение № 4146/20.12.2017г. по ч.в.гр.д.№ 5352/2017г. на САС, с което е върната подадената пред САС частна жалба вх.№ 137601/17.10.2017г. и е прекратено производството по ч.в.гр.д.№ 5352/2017г. С настоящата частна жалба се иска отмяна на определението като „недопустимо, незаконосъобразно, необосновано и неправилно”. Недопустимостта е обоснована с тезата, че са били подадени две частни жалби срещу два съдебни акт, изрично посочени в частната жалба пред САС. Незаконосъобразността е обоснована с твърдението, че обжалваните съдебни актове са ясно посочени, не е съществувала неяснота. Искането е за отмяна на атакувания акт и връщането на делото на САС за разглеждане на частната жалба по същество. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Образуваното пред САС частно производство, предмет на в.ч.гр.д.№ 5352/2017г. е по частна жалба вх.№ 137601 от 17.10.2017г. Тя е насочена срещу определение № 25274 от 28.09.2017г. по ч.гр.д.№ 3636/2017г. на СГС, ГО, ІV-Б въззивен състав. С него, по почин на съда ,е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в предходно определение на по същото дело. В депозираната пред САС частна въззивна жалба частните жалбоподатели са твърдели, че с извършената поправка волята на съда е станала напълно неясна. Заявено е, че „настоящата жалба да се счита и за молба за бавност”. С разпореждане от 17.11.2017г. докладчикът по в.ч.гр.д.№ 5352/2017г. е оставил без движение депозираната частна жалба. Дал е указания да бъде уточнено кой е обжалваният акт, какви са оплакванията и в какво се състои искането по повод на всеки обжалван акт, респ. да се посочи кое е несвоевременно извършеното процесуално действие на СГС, ако се поддържа че е подадена молба за бавност. Частната жалба срещу прекратяването на производството по ч.в.гр.д.№ 5352/2017г. е неоснователна. Съставът на ВКС споделя изводите в обжалваното определение, че подадената в изпълнение на дадените в разпореждането указания молба вх.№ 20669 от 05.12.2017г., не внася никакво уточнение. С нея нито са посочени пороците на първоначално посоченото като обжалвано определение за поправка на очевидна фактическа грешка, нито е изяснено кои са забавените процесуални действия на съда във връзка с които частната жалба следва да се „счита и като молба за бавност”. Законосъобразен е изводът, че дадените в разпореждането по чл.275,ал.2 във вр. с чл.262 ГПК указания не са изпълнени, недостатъците на подадената пред САС частна жалба не са отстранени, и предметът на частното второинстанционно производство е останал неизяснен. Задължението за внасяне на яснота е на жалбоподателите. Закономерна последица от неизпълнението му е приложението на разпоредбата на чл.262,ал.2,т.2 ГПК, към която препраща разпоредбата на чл.275,ал.2 ГПК - връщане на частната жалба и прекратяване на производството по нея. Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, Първо т.о