Определение № 585 от 14.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1962/2014 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2-ро ГПК.

Образувано е по означената като „касационна” частна жалба с вх. № 4332/10.V.2014 г. на [фирма]-София, подадена против разпореждане № 83 на съдията-докладчик от тричленен състав на Върховния касационен съд, ТК, Второ отделение, от 19.ІІІ.2014 г., постановено по т. д. № 4037/2013 г., с което е била върната частна касационна жалба на дружеството срещу постановено в пр-во по чл. 288 ГПК определение по същото дело: за недопускане на касационно обжалване на решение № 1136/11.VІ.2013 г. на САС, ГК, 8-и с-в по гр. д. № 1882/2012 г., както и за присъждане на разноски в тежест на търговеца настоящ частен жалбоподател в размер на сумата 3 425 лв.

Оплакванията на търговеца частен жалбоподател са както за „недопустимост”, така и за неправилност на атакуваното разпореждане – поради неговата необоснованост и постановяването му както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, с оглед което се претендира отменяването му. Инвокиран е довод, че, съгласно чл. 110 ЗСВ, Върховният касационен съд заседава в състав от трима съдии, докато в случая разпореждането „е от едно лице, което дори не е ясно дали е част от състава на съда”.

По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответниците по частната жалба Б. Г. Б., А. А. Б., Л. М. и А. П. писмено са възразили чрез своя общ процесуален представител по пълномощие от САК по допустимостта й, претендирайки за потвърждаване на атакуваното разпореждане с довод, че определенията на ВКС, постановени в пр-во по чл. 288 ГПК са окончателни съдебни актове.

Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в приключеното пр-во по чл. 288 ГПК пред тричленен състав на ВКС, настоящата частна жалба на [фирма]-София ще следва да се преценява като процесуално допустима.

Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна.

1. Относно оплакването на търговеца частен жалбоподател за невалидност на атакуваното разпореждане, погрешно релевирано като „недопустимост” на същия съдебен акт:

Нищожен е всеки съдебен акт, когато е бил постановен от незаконен съдебен състав. Съгласно чл. 110, т. 1 ЗСВ Върховният касационен съд заседава в състав от трима съдии, „освен ако със закон е предвидено друго”. Съгласно чл. 279 ГПК разпоредбите на чл. 274-278 от същия се прилагат съответно и за частните жалби срещу разпорежданията на съда, а последните са винаги актове, които се постановяват еднолично – от председателя на съответния съдебен състав и с тях той се произнася по процедурни въпроси. Аргумент в подкрепа на това разбиране са разпоредбите на чл.чл. 252-254 ГПК, отнасящи се до определенията в гражданския процес, които по дефиниция са такива актове на съда, т.е. на съответния съдебен състав, с които произнасянето му е ограничено до въпроси, с които не се решава спорът по същество. Последните, като „процесуални”, са различни от „процедурните”, произнасянето по които е от изключителна компетентност на председателя на съответния съдебен състав. Ето защо издаденото от председателя на предходния тричленен състав на ВКС разпореждане, което е предмет на настоящата частна жалба на [фирма], не е нищожно – то е валиден съдебен акт.

2. По оплакванията за неправилност на атакуваното разпореждане за връщане на частната жалба срещу определението по чл. 288 ГПК.

Оплакванията са изцяло неоснователни.

Предвид посоченото по-горе, че съдебните разпореждания в гражданския процес имат за свой предмет винаги само процедурни въпроси, те обективно не са от естество да нарушават материален закон. Съгласно чл. 296, т. 3 ГПК в сила влизат не само решенията, по които касационната жалба не е била уважена, но и тези въззивни решения, по които касационната жалба не е допусната за разглеждане. Следователно тези определения на съставите от гражданската и търговската колегии на ВКС по чл. 288 ГПК, с които дадена касационна жалба не се допуска за разглеждане, имат окончателен характер и не подлежат на последващ инстанционен контрол пред друг тричленен състав на ВКС, тъй като след постановяването им вече е налице влязъл в сила съдебен акт по съществото на спора. При наличието на влязло в сила въззивно решение, връщането на частната касационна жалба срещу определението на ВКС по чл. 288 ГПК, която е лишена от суспезивен и деволутивен ефект, следва от невъзможността за по-нататъшен инстанционен контрол.

Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение