Определение № 538 от 18.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 2122/2013 г.

Производството е чл. 121 ГПК. Образувано е по частната жалба с вх. № 2572/12.ІV.2013 г. на едноличния търговец Н. М. Н. от [населено място], действащ с фирма под наименованието „Н. М.” /Е.[ЕИК]/, подадена против определение № 255 на Добричкия ОС, ГК, от 4.ІV.2013 г., постановено по ч. гр. дело № 196/2013 г., с което отправеното до този съд негово възражение срещу заповед № 71/17.ІІ.2012 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК /в размер на 41 000 лв. главница и 11 555.63 лв. мораторна лихва в полза на ДФ „З.”/ е било изпратено за разглеждане по компетентност на РС-Добрич и производството по чл. 423 ГПК - прекратено. Оплакванията на ЕТ частен жалбоподател са за незаконосъобразност на атакуваното прекратително определение на въззивния съд, поради това че нямало процесуална пречка „и в срока по чл. 419 ГПК длъжникът да реши да използва реда по чл. 423 ГПК, по който компетентен е ОС-Добрич”. Ответникът по частната жалба ДФ „З.” не е ангажирал становище на свой представител по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното определение на въззивната инстанция. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в прекратеното пред Добричкия ОС производство по чл. 423 ГПК, настоящата частна жалба на ЕТ Н. Н. от [населено място] ще следва да се преценява като процесуално допустима. Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна. За да прекрати пр-вото по чл. 423 ГПК действащият като въззивна инстанция Добрички ОС е приел, че в случая липсвали предпоставките по ал. 1 /т.т. 1-4/ на този законов текст за неговото надлежно сезиране, поради това, че щом съответният Ч. /с рег. № 740/ не бил връчил на Н. М. заповедта за незабавно изпълнение /с оглед данните от призовката за доброволно изпълнение за връчване на изпълнителния лист, но не и на заповедта/, то за последния двуседмичния срок за възражение пред заповедния съд /РС-Добрич/ не е започвал да тече, респ. не е изтекъл „и настоящето възражение вх. № 1570/05.03.2013 г. се явява подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК”. Тези изводи на въззивния съд, основани на представата му, че липсвал правен интерес у подателя на възражението да го сезира /вместо заповедния съд, т.е. РС-Добрич/, поради което то се явявало процесуално недопустимо, ползват настоящия частен жалбоподател ЕТ Н. М. и затова ще следва да бъдат споделени: като правилни /законосъобразни/. Разпоредбата на чл. 414 ГПК намира приложение и в производството по издаване на заповед въз основа на документ по чл. 417 ГПК, а запретът преклузивния двуседмичен срок за подаване на възражение срещу такава заповед да бъде продължаван имплицитно предпоставя, че последният е започнал да тече. В процесния случай обаче данните по делото сочат, че юридическият факт, поставящ неговото начало, не се е осъществил, поради което компетентен да разгледа възражението на ЕТ Н. М. е именно заповедния съд, т.е. РС-Добрич. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение