Решение № 4755 от 7.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13562/2013 г.
ВАСV отделение07.04.2014 г.докладчик т Марина Михайлова
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Рени Иванова Цачева от гр. София срещу заповед № РД 15 -732/29.07.2013 г. на министъра на здравеопазването, с която е прекратено служебното й правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. ОСЪЖДА Рени Иванова Цачева от град София да заплати на Министерството на здравеопазването разноски по делото в размер на 150 /сто и петдесет/ лева. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението му на страните.
Мотиви
Решение № 4755 от 7.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13562/2013 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството е по чл. 145 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 121 и чл. 124 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по жалба на Рени Иванова Цачева от гр. София срещу заповед № РД 15-732/29.07.2013 г. на министъра на здравеопазването /МЗ/, с която е прекратено служебното й правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 108 ЗДСл и във връзка с ПМС № 149/2013 г. за приемане на Устройствен правилник на МЗ /обн. ДВ, бр. 64/2013 г./ и утвърдено от министъра на здравеопазването длъжностно разписание, в сила от 29.07.2013 г. Навеждат се доводи за незаконосъобразност на заповедта поради противоречие с материалноправните разпоредби на ЗДСл и допуснати съществени нарушения на административнопроцесуалните правила. Моли за отмяната й. Ответникът - министърът на здравеопазването, чрез своя процесуален представител юрисконсулт Гавазова оспорва жалбата и поддържа становище за законосъобразност на оспорения административен акт. Върховният административен съд, в състав на пето отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 171 АПК представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срок, срещу подлежащ на обжалване валиден административен акт. Същата следва да бъде разгледана по същество. Не се спори между страните, че жалбодателката е заемала длъжността "държавен експерт" в отдел "Човешки ресурси" на дирекция "Административни дейности" в МЗ с ранг I младши. С оспорената заповед № РД 15 -732/29.07.2013 г. министърът на здравеопазването /МЗ/, е прекратил служебното й правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 108 ЗДСл и във връзка с ПМС № 149/2013 г. за приемане на Устройствен правилник на МЗ /обн. ДВ, бр. 64/2013 г./ и утвърдено от министъра на здравеопазването длъжностно разписание, в сила от 29.07.2013 г. Като причина за прекратяване на служебното правоотношение е посочено съкращаване на длъжността. Оспорената заповед е издадена от компетентния съгласно чл. 108 от ЗДСл орган, в предвидената в същият текст писмена форма и съдържа посочените в нормата реквизити. Като правно основание за прекратяване на служебното правоотношение е посочена разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДС - съкращаване на длъжността. С постановление на Министерски съвет № 149/2013 г. за приемане на Устройствен правилник на Министерството на здравеопазването и направена реформа в структурата на министерството, въз основа на което министърът е утвърдил ново длъжностно разписание, в сила от 29.07.2013 г. Съгласно старото длъжностно разписание на МЗ, в сила от 26.03.2013 г. общата численост на персонала в МЗ е била 267 щатни бройки, а по новото длъжностно разписание, е видно, че числеността е намалена на 253 щатни бройки. В дирекция "Административни дейности" числеността на персонала е била 35 щатни бройки, като отдел "Човешки ресурси" се е състоял от 6 длъжности, от които 1 щ. бр. - началник на отдел; 1 щ. бр. - държавен експерт, заемана от жалбоподателката; 2 щ. бр. - главен екперт; 2 щ. бр. - главен специалист. По новото длъжностно разписание, в сила от 29.07.2013 г. числеността на дирекция "Административни дейности" е с намалена численост - 32 щ. бройки, като отдел "Човешки ресурси" е останал със същата численост - 6 щ. бр., от които: 1 щ. бр. - началник на отдел, 1 щ. бр. - главен експерт; 1 щ. бр. - старши експерт; 1 щ. бр. - младши експерт и 2 щ. бр. - главен специалист. Закрита е длъжността "държавен експерт", заемана от жалбоподателката, като е създадена длъжността "младши експерт". По делото е приета съдебна експертиза, която не се оспорва от страните и е възприета от съда като компетентна. Вещото лице e извършило сравнение между длъжностните характеристики на длъжността "държавен експерт" от 12.04.2013 г., съгласно която за тази изискванията за заемане на длъжността са: образователна степен - "магистър", професионална област - право, икономика, публична администрация, административен и здравен мениджмънт с професионален опит 5 г. Допълнителна квалификация/обучение: предимство е притежаването на опит в областта на управлението на човешките ресурси, компютърна грамотност; на длъжността "държавен експерт" от 12.08.2013 г., - датата след прекратяване на служебното правоотношение с жалбоподателката Рени Иванова Цачева, за която изискванията за заемане на длъжността са: образователна степен - магистър, професионална област - икономика с професионален опит 5 г. Допълнителна квалификация - да притежава компютърни умения. Установено е, че в т. 11 от длъжностната характеристика "Необходими компетентности" и в двете длъжностни характеристики са еднакви; за длъжността "младши експерт" от 12.08.2013 г. - датата след прекратяване на служебното правоотношение с жалбоподателката, според която изискванията за заемане на длъжността са: образователна степен - професионален бакалавър, професионален опит не се изисква и допълнителна квалификация - компютърна грамотност и за длъжността "главен експерт", изискванията за заемане на длъжността са: бакалавър, професионална област - технически науки, професионален опит - 4 години, допълнителна квалификация - компютърна грамотност. Според вещото лице при сравнението на посочените длъжностните характеристики за длъжноста "държавен експерт" от 12.04.2013 г. и от 12.08.2013 г. с тази на жалбоподателката, изискванията са еднакви. По отношение на длъжностните характеристика на длъжността младши експерт и главен експерт, изискванията за заемане на длъжноста "младши експерт" са по-ниски от длъжностната характеристика на Рени Иванова Цачева. При така събраните доказателства, следва да бъдат обосновани следните правни изводи: При така приетите доказателства, настоящият състав счита, че оспорената заповед е издадена от компетентния съгласно чл. 108 от ЗДСл орган, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните разпоредби. При постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е в съответствие с целта на закона. В кръга на притежаваната компетентност на административния орган е правото му да извършва промени и реорганизации в управляваната от него администрация с оглед оптимизиране на дейността й, при съобразяване с приетата структура и нормативноопределената численост на служителите. Въз основа на Устройствения правилник на Министерството на здравеопазването и съобразно предоставените му правомощия с разпоредбата на чл. 2, ал. 3 от ЗДСл, органът по назначаването разполага с възможността да внесе промяна в структурата на отделните звена и съответно във вида и броя на длъжностите, заемани от държавни служители, при която да бъдат съкратени едни и открити други длъжности. При осъществяване на промени в структурата и в организацията на работа в администрацията, административният орган действа в условията на оперативна самостоятелност, която не подлежи на съдебен контрол. Обективирането на това волеизявление в случая е изразено в утвърденото длъжностно разписание, в сила от 29.07.2013 г., въз основа на което е прекратено служебното правоотношение на Цачева. Релевантното обстоятелство е наличието или липсата на конкретна длъжност като единство от нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика. Понятието "длъжност в администрацията" е дефинирано в разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на класификатора на длъжностите в администрацията /обн. в ДВ бр. 49/2012 г./ и се характеризира като нормативно определена позиция, изразяваща се в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика. Когато органът по назначаването твърди, че една длъжност е съкратена по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, трябва да докаже, че тази длъжност вече не фигурира и като наименование /нормативно определена позиция/ в длъжностното разписание на съответната администрация, и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика. И двете изисквания следва да бъдат установени кумулативно. По отношение на заеманата от жалбоподателката длъжност се установява наличието и на двете кумулативни предпоставки. С приемането на новото длъжностно разписание в сила от 29.07.2013 г. е извършена структурна промяна в дирекция "Административни дейности", като в отдел "Човешки ресурси" длъжността "държавен експрет", която е заемала Цачева не съществува като нормативно определена позиция, независимо от запазването на броя на щатните бройки в този отдел. Поради това е налице и второто изискване за реално съкращаване на длъжността, а именно, тя не фигурира като система от функции, задължения и изисквания. Дори да се приеме, че функциите на длъжността са запазени, то изводът за реално съкращение остава непроменен, тъй като е налице има общо намаляване на щатните бройки в дирекцията от 35 на 32, както и премахването на длъжността на жалбоподателката като нормативно определена позиция в новото длъжностно разписание. В този случай фактът, че длъжността продължава да съществува като система от функции, задължения и изисквания, не води до извода, че конкретната длъжност не е съкратена. Намаляването на броя на служителите, изпълняващи една и съща длъжност дава право на органа по назначаването да прекрати служебното правоотношение с избран от него служител, като в случая е налице хипотезата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Това е въпрос по целесъобразност, възложен за решаване на ръководителя на звеното и при условията на неговата оперативна самостоятелност, свързан с преценката за възможно най-правилното разпределяне на задълженията. Ако в даден момент изпълнението на една задача изисква възлагането й на определен брой служители, ще има "съкращаване на длъжността" и тогава, когато същата задача започне да се изпълнява от намален брой служители, или от други длъжности по длъжностното разписание. Не може да се приеме за незаконосъобразност на заповедта липсата на подбор между служителите, тъй като Законът за държавния служител не въвежда такова изискване към органа по назначаването. В случая липсва законово задължение за подбор между служителите, които изпълняват длъжността, чиито бройки са намалени, както и на въведени в закона или утвърдени от органа правила и критерии в тази насока. Налице е реално намаляване на щата за посочената длъжност в рамките на структурата на дирекцията, като посоченото правно основание е такова, при което органът не е длъжен да посочи защо се съкращава длъжността, заемана от конкретния държавен служител. Не подлежи на съдебен контрол въпросът дали действително е целесъобразно съкращението. То е налице и е извършено по законоустановения ред, от компетентния орган, при наличие на законово основание. В конкретният случай съобразно установената по делото фактическа обстановка действително е налице формалното правно основание по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител за прекратяване на служебното правоотношение с Рени Иванова Цачева поради "съкращаване на длъжността". След като по несъмнен начин по делото е установено, че спрямо жалбоподателката е осъществен фактическият състав на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, то оспорената заповед е законосъобразна и съответна и на целта на закона. Предвид на изложеното, заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателката е законосъобразна и жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена. Съобразно изхода на спора пред настоящата инстанция и направеното искане за разноски от процесуалния представител на ответника, на същия следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение
Цитирани разпоредби
3- чл. 2, ал. 1 НПКДА
- чл. 106, ал. 1, т. 2
- чл. 2, ал. 3