Определение № 12422 от 03.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11404/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Д. И. Р., чрез адв. С. Раданова като процесуален представител, против определение № 1507 от 30.10.2025 г. по адм. дело № 369/2025 г. по описа на Административен съд – Ямбол. Наведени са оплаквания за неправилност на обжалваното определение, за което се счита, че обективира отказ на кмета на община Ямбол да отмени оспорените пред него разрешения на главния архитект. Възразява се срещу извода на съда, че обжалваното писмо има уведомителен характер с твърдения, че е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. Прави се искане за отмяна на оспореното определение и за връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по предявената жалба. Претендират се разноски. Ответникът – кметът на община Ямбол, чрез пълномощника си юрк. М. Берова, е представил писмен отговор със становище за неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Предмет на оспорване пред административния съд е писмо рег. № 2801-19498/10.09.2025 г. на кмета на община Ямбол, постановено по жалба рег. № 2801-18447/26.08.2025г. на Д. И. Р. срещу Разрешение за промяна на предназначение по чл.147а от ЗУТ с № РПП-13/28.02.2024 г., издадено от главния архитект на община Ямбол за самостоятелен обект в сграда с идентификатор 87374.537.159.2.4 по КККР на гр. Ямбол от „друг вид самостоятелен обект – зала за хазартни игри“ в „кафе-аперитив“ и срещу Разрешение за поставяне на преместваемо съоръжение по чл.56 от ЗУТ с № 23502/28.05.2025 г., издадено от главния архитект на община Ямбол, с което е разрешено на „Гицови“ ЕООД поставяне на преместваеми съоръжения – маси пред заведение, върху общински терен. С оспореното писмо, кметът на община Ямбол е приел, че жалбоподателят няма правен интерес да обжалва посочените разрешения, тъй като няма качеството на заинтересовано лице и не е страна в административното производство по издаването им, поради което подадената жалба не следва да бъде разглеждана. При посочените данни, е постановено обжалваното определение, с което съдът е приел, че процесното писмо има уведомителен /информационен/ характер и няма белезите на индивидуален административен акт по чл. 21 от АПК, тъй като не се засяга правната сфера на жалбоподателя. С изложените съображения е обоснован извод за недопустимост на жалбата на основанието по чл. 159, т. 1 от АПК, поради което същата е оставена без разглеждане и е прекратено производството по делото. Наред с горното, съдът е приел, че кметът на общината е сезиран от оспорващия с жалба срещу издадените от главния архитект разрешения, по която жалба следва да се произнесе, поради което му е изпратил делото като преписка, с указания да прецени допустимостта на жалбата на Р. на основанията по чл.88, ал.1 АПК, съотв. да постанови акт по същество. Определението е неправилно. От анализа на доказателствата по делото, настоящият касационен състав споделя като правилен извода на административния съд, че оспореното писмо не притежава белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. Писмото обаче съдържа волеизявление на кмета на община Ямбол по чл.88, ал.3 АПК за прекратяване на производството по оспорване на административни актове по административен ред, какъвто е смисълът и правният резултат от обективирания в писмото отказ за разглеждане и произнасяне по подадената от Д. Р. жалба рег. № 2801-18447/26.08.2025г. срещу Разрешение за промяна на предназначение по чл.147а от ЗУТ с № РПП-13/28.02.2024 г. и Разрешение за поставяне на преместваемо съоръжение по чл.56 от ЗУТ с № 23502/28.05.2025 г., двете издадени от главния архитект на община Ямбол. Горното следва от данните по преписката, които сочат на сезиране от жалбоподателя на кмета на общината в качеството му на по-горестоящ административен орган спрямо главния архитект - издател на двете разрешения и произнасянето с процесното писмо. От последното, е видно, че по съображения за липса на правен интерес от обжалването, органът е отказал да разгледа жалбата на Р., което характеризира издаденото писмо като акт за прекратяване на производството по чл.88, ал. 3 АПК, мотивиран с предпоставките по чл. 88, ал.1, т. 3 АПК. Волеизявлението за прекратяване не е индивидуален административен акт, но е акт на административен орган, който съгласно чл. 88, ал. 3 АПК подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му с частна жалба пред съответния съд. Предвид изложеното, оспореното писмо е подлежащ на съдебно обжалване акт на административния орган. Като не е преценил характера на обжалвания акт, административният съд е постановил неправилно определение. Същото следва да бъде отменено, а делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия по предявената жалба. Последните изискват проверка за спазване на срока за обжалване по чл.88, ал.3 АПК, а при констатации за допустимост на жалбата, съдът следа да се произнесе по валидността и законосъобразността на акта за прекратяване на производство. По искането на страните за присъждане на направените разноски пред настоящата инстанция, следва да се произнесе първоинстанционният съд на основание чл. 226, ал. 3 във вр. с чл. 236 АПК в зависимост от крайния резултат по делото. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение