Определение № 956 от 03.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1558/2023 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от Т. М. Г., чрез адв. В. И., срещу разпореждане № 51 от 17.01.2023 г., постановено по в. гр. д. № 377/2022 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, с което е върната касационна жалба вх. № 9082 от 21.12.2022 г./п.к. от 20.12.2022 г./, подадена от жалбоподателя против решение № 388/15.11.2022 г., постановено по същото въззивно гражданско дело. С частната жалба се излагат съображения, че в действителност срокът за подаване на касационната жалба е изтекъл на 19.12.2022 г., но жалбата е подадена същия ден, видно от системния бон за изпращане на препоръчано писмо от „Български пощи“ ЕАД, който се прилага към жалбата. Ответникът Е. А. Г., чрез адв. Р. К., взема становище за неоснователност на частната жалба. Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното: Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е основателна. В атакуваното разпореждане съдът е посочил, че препис от обжалваното решение е редовно връчен на 18.11.2022 г. лично на адв. И. – пълномощник на жалбоподателя. С оглед на това е установено, че началният момент на срока за обжалване на въззивното решение е започнал да тече от 18.11.2022 г. и е изтекъл на 19.12.2022 г. /понеделник – присъствен ден/. Касационната жалба с вх. № 9082 била постъпила в регистратурата на съда на 21.12.2022 г., като видно от клеймото на приложения пощенски плик, същата била изпратена по пощата на 20.12.2022 г. С оглед на изложеното въззивният съд е намерил, че жалбата е просрочена, тъй като не са спазени разпоредбите на чл. 62, ал. 2, във връзка с чл. 283 ГПК при нейното подаване, поради което е върнал същата. Разпореждането е неправилно. Съображенията за това са следните: С частната жалба е представено заверено копие от системен бон от „Български пощи“ ЕАД от 19.12.2022 г. за изпратена кореспондентска пратка, с отбелязани върху него баркод /RPS455000471W3/, подател – В. Г. И. и получател – Окръжен съд – Пазарджик. В кориците на въззивното дело /на л. 56 от същото/ е наличен пощенски плик с клеймо от 20.12.2022 г. с отбелязани върху него същите баркод, подател и получател. Съвкупната преценка на данните, съдържащи се в представените по делото доказателства, налага извод, че обжалваното разпореждане е неправилно, тъй като касационната жалба е подадена по пощата в законоустановения срок на 19.12.2022 г. /първи присъствен ден/. Макар в системния бон, издаден от „Български пощи“ ЕАД, да няма описание на пощенската пратка, от идентичността на отбелязаните върху него и върху пощенския плик с клеймо 20.12.2022 г. баркод, подател и получател, безпротиворечиво се установява съдържанието на пощенската пратка. При това положение и предвид разпоредбата на чл. 62, ал. 2, изр. 1, предл. 1 ГПК, във връзка с чл. 283 ГПК, едномесечният срок за подаване на касационна жалба е спазен. От горното следва, че констатацията в мотивите към разпореждането, че жалбата е просрочена, обективно не съответства на действителното фактическо и правно положение, респ. – неправилно е върната касационната жалба на жалбоподателя. Предвид изложеното, разпореждане № 51 от 17.01.2023 г., с което е върната касационна жалба № 9082 от 21.12.2022 г., следва да бъде отменено и делото върнато на Окръжен съд – Пазарджик за продължаване на съдопроизводствените действия по администриране на жалбата. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІI г.о.,