Определение № 103 от 25.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6279/2013 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Делото е образувано по повод подадената касационна жалба от Б. срещу решение от 07.05.2013г. по гр.д.№2170/2013г. на ГС София, с което са уважени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. С определение от 25.02.2014г. Върховният касационен съд не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение. С молба от 05.03.2014г. А. А. В., чрез процесуалния си представител, е поискал да му бъдат присъдени разноски на основание чл.78, ал.3 ГПК. С молба от 20.03.2014г. Б. е направила искане по чл.78, ал.5 ГПК за намаляване размера на заплатеното от страната възнаграждение. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: При постановяване на определението си Върховният касационен съд не се е произнесъл по искане за присъждане на разноски по делото, а такова е направено от процесуалния представител на ответника по жалба. С оглед разпоредбата на чл.78, ал.3 ГПК в полза на ответника по жалба следва да бъдат присъдени разноски, но в случая същите при спазване разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК следва да бъдат намалени. Предвид даденото тълкуване в т.3 от ТД№6/2012г. ОСГК ТК на ВКС и разпоредбата на чл.7, ал.1, т.1 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възнаграждението следва да се определи в 340 лева, вместо претендираните 500 лева. При така установените е факти по делото настоящата инстанция намира, че следва да бъдат присъдени исканите разноски в намален размер, които при спазване разпоредбата на чл.чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника. Предвид изложените съображения, съдът