Определение № 9704 от 10.09.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3898/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Д. В. Т. с адрес в гр. Харманли, на [улица], подадена чрез упълномощен процесуален представител адв. В. Александров, против Определение № 1191 от 19.03.2024 г., постановено по адм. дело № 185 по описа на Административния съд – Хасково за 2024 г. С обжалваното определение е оставена без разглеждане жалбата на Т. срещу мълчалив отказ на Община Харманли по негово Заявление с вх. № ОХ-05-221/26.01.2024 г. за дерегистрация на регистрирани на неговия адрес лица и производството по делото е прекратено. Частният жалбоподател твърди неправилност на атакуваното определение, като постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и второ АПК. Счита, че конкретният случай касае отказ от извършване на определено административно действие, съгласно чл. 21, ал. 4 АПК. Изразява становище, че, на база изложеното в първоинстанционната жалба, такава правна квалификация първоинстанционният съд е бил длъжен да направи служебно. Излага доводи, че е задължение на съда да конституира надлежните страни по делото. Оплаква се, че съдът е определил неправилно предмета на оспорване. Твърди, че не е обжалвал писмо-отговор на кмета на Община Харманли, изх. № към ОХ-05-221-1/09.02.2024 г., а отказа на кмета на тази община да извърши дерегистрация, подразбиращ се от писмото. Подчертава, че негово Заявление до кмета на Община Харманли с вх. № ОХ-05-221/26.01.2024 г. е направено в качеството му на собственик на имот, на който са регистрирани други лица и се явява искане за дерегистрация на тези лица, поради което не може да бъде приложена хипотезата за извършени в нарушение на закона адресни регистрации, както неправилно са приели административният орган и съдът. По тези съображения, иска отмяната на обжалваното определение и връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане. Ответникът – Община Харманли, със седалище и адрес на управление в гр. Харманли, на пл. „Възраждане“ № 1, я оспорва, като неоснователна, в писмен отговор от 09.04.2024 г., подаден от кмета на Общината. Иска атакувания съдебен акт да бъде оставен в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство. Върховният административен съд, в настоящия състав на трето отделение, след като прецени доказателствата по делото и обсъди доводите на страните, приема следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна, за която обжалваното определение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Административният съд – Хасково е приел, че е сезиран от Д. Т. с жалба против мълчалив отказ на Община Харманли по негово Заявление до кмета на Община Харманли, вх. № ОХ-05-221/26.01.2024 г. за извършване на дерегистрация на лица, регистрирани на адреса на собствения му имот, представляващ жилищна сграда, находяща се в гр. Харманли, на [улица]. По делото се установява, че в отговор на Заявление на Т., вх. № ОХ-05-221/26.01.2024 г. (л. 5 от първоинстанционното дело), кметът на Община Харманли го е информирал с писмо, изх. № към ОХ-05-221-1/09.02.2024 г. (л. 6), че е назначила комисия с нейна Заповед № РД-73/31.01.2024 г., която е извършила проверка за спазване на изискванията на чл. 92, чл. 99, ал. 1 и ал. 4, и чл. 99а от Закона за гражданската регистрация (ЗГР) на посочения в заявлението адрес, при която проверка не са установени адресни регистрации, извършени в нарушение на посочените разпоредби от закона. В протокола на Комисията са описани подробно установените факти и бостоятелства, като броя на регистрираните лица на адреса /14/, подадените заявления за регистрация и документите към тях, резултата от извършената проверка от РУ-Харманли към ОД на МВР, формирани са и изводи за евентуални допуснати нарушения от регистрираните на адреса лица във връзка с неуведомяване на промяна в заявения настоящ адрес. Административният съд е преценил подадената до него от Т. жалба, като процесуално недопустима, на основание чл. 159, т. 1 АПК. Обсъдил е разпоредбата на чл. 58, ал. 1 АПК. Приел е, че мълчалив отказ да се издаде административен акт е налице, само когато компетентният административен орган е длъжен по силата на изрична законова разпоредба да се произнесе по искане, с което е сезиран, като издаде изричен административен акт и той не е изпълнил това си задължение в определения от съответната норма срок. Счел е, че Община Харманли, в качеството и на ответник, посочен от първоинстанционния и частен жалбоподател, няма правомощие да извърши исканата дерегистрация на регистрираните на адреса на Т. лица. Обосновал се е, че такова правомощие за общината не е предвидено в закон. Допълнил е, че, за разлика от кмета, общината е юридическо лице и не притежава качеството административен орган по смисъла на пар. 1, т. 1 от Допълнителната разпоредба (ДР) на АПК. Като се позовал на нормата на чл. 99б ЗГР, съдът е приел, че именно кметът на Община Харманли е компетентният орган да издаде заповед за заличаване на адресни регистрации при наличието на предпоставките за това. Формирал е извод, че, след като за ответника по жалбата не съществува задължение за произнасяне по искането на Т., обективирано в Заявление, вх. № ОХ-05-221/26.01.2024 г., то не е налице хипотезата на мълчалив отказ, респ. липсва годен за оспорване предмет. На следващо място съдът е преценил, че преди образуване на производството пред него, компетентният административен орган – кметът на Община Харманли, се е произнесла с изричен акт по подаденото от Т. заявление, който акт е писмо, изх. № към ОХ-05-221-1/09.02.2024 г. Счел е, че това писмо не обективира изричен отказ да бъдат заличени исканите адресни регистрации, препраща към становището на комисията, назначена със Заповед № РД-73/31.01.2024 г. на кмета на Община Харманли и съдържа произнасяне по съществото на искането, явявайки се крайния акт, с който е приключило производството по подаденото по реда на чл. 99б ЗГР искане от жалбоподателя. Същевременно е формирал извод, че писмо, изх. № към ОХ-05-221-1/09.02.2024 г. на кмета на Община Харманли е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, с който се отказва да бъде издадена заповед за заличаване на адресни регистрации по смисъла на чл. 99б, ал. 3 ЗГР. Посочил е, че след като има издаден изричен отказ по заявлението на лицето, то по същото липсва формиран мълчалив такъв. Подчертал е, че законосъобразността на писмо, изх. № към ОХ-05-221-1/09.02.2024 г., не следва да се преценява в образуваното пред него съдебно производство, доколкото не това е волята на жалбоподателя. Мотивиран така, първоинстанционният съд е постановил обжалвания в настоящото производство резултат. Върховният административен съд преценява обжалваното определение като правилно. В Закона за гражданската регистрация липсва употребен термин „дерегистрация“. Законът предвижда, че адресната регистрация на едно лице е отразяването на постоянния му и настоящ адрес в регистъра на населението – чл.91 ЗГР. Постоянният и настоящият адрес на едно лице, т.е. адресната му регистрация се извършва от кмета по заявление на лицето – чл.92, ал.1 ЗГР. Промяната в адресната регистрация се извършва от кмета по заявление на лицето – чл.98 ЗГР. Заличаването на адресна регистрация се извършва от кмета на общината при съобразяване на определена процедура, по подаден писмен сигнал или по искане на собственик на имот. Тоест, съгласно разпоредбите на ЗГР, извършената адресната регистрация може да се промени или заличи. Промяната се иска от лицето, което я е направило, т.е от регистрираното лице, а заличаването може да се поиска от трети лица. В горния смисъл, съдът, а преди това и административният орган основателно са възприели заявлението на Д. Т. с № ОХ-05-221/26.01.24г. като искане на собственик на имот за заличавана на адресната регистрация на посочените в заявлението лица от адреса на имота му. Видно от административната преписка е, че по това заявление е процедирано по начина и в сроковете, разписани в чл.99б ЗГР, в резултат на която процедура е и изпратено на заявителя писмото на кмета на Община Харманли изх.№ ОХ-05-221/1//09.02.24г., с което заявителят е уведомен за резултата от извършената проверка. Практически искането на заявителя не е уважено в резултат на проверката. Тоест, към датата на подаване на жалбата от Т. до съда, по заявлението му до кмета на Община Харманли има изрично произнасяне от сезирания административен орган, поради което не е формиран мълчалив отказ по него. Определението на съда е правилно и следва да се потвърди. Воден от горните съображения и на осн.чл.236 вр. с чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд