Определение № 2223 от 25.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1290/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от И. Н. М. срещу определение № 1725/15.01.2026 г. постановено по адм. дело № 3208/2025 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ), с което на основание чл. 83 ал.2 от ГПК не признал, че И. Н. М. няма достатъчно средства, за да заплати такси и разноски по делото и е оставил без уважение искането на И. Н. М. да бъде освободена от заплащането на такси и разноски по делото. В жалбата са изложени доводи, че съдът неправилно е отказал да освобождаване от такси и разноски, въпреки че жалбоподателят е безработен, без финансови доходи и в тежко здравословно състояние. Иска се неговата отмяна, като му се предостави правна помощ. Ответниците не взимат становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира частната жалба за подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 от АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на оспорване, поради което същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея, и след проверка на определението за валидност, допустимост и правилност, частната жалба е неоснователна. От фактическа страна е установено, че производството пред АССГ е образувано по жалба срещу Експертно решение на Националната експертна лекарска комисия (ЕР на НЕЛК) № 90285/22 от 12.02.2025 г., с което на жалбоподателя му е определен 32.00 % ТНР. С молба от 12.01.2026 г. оспорващия е поискал да бъде освободен от такси и разноски по делото, тъй като не разполагал с достатъчни средства за да ги заплати. Към молбата е приложена декларация за материално и гражданско състояние. За да постанови обжалваното определение, съдът е приел с оглед представените доказателства, за оспорващия не би било особено затруднение да заплати разноски, изразяващи се в депозит по допуснатата по негово искане СМЕ. Въпреки че страда от заболяване, което налага разход от 70-100 лв. месечно, съдът е съобразил че молителят притежава недвижимо имущество – апартамент в гр.София и земеделска земя, както и сумата от 5000 лв., представляваща дялове в дружество, както и сумата от 74 лв. представляваща хонорар като съдебен заседател, с което преценил, че тези средства му позволява да заплати депозит по допуснатата СМЕ в размер на 500 лв. При изложените факти, съдът приел, че сумата представляваща депозит за вещо лице не би затруднила особено оспорващата страна. Определението е валидно, допустимо и правилно. Разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК вр. с чл. 144 АПК предвижда, че съдът освобождава от такси и разноски онези физически лица, за които е признато, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. По молбата за освобождаване съдът взема предвид: доходите на лицето и на неговото семейство; имущественото състояние, удостоверено с декларация; семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта; други констатирани обстоятелства. В случая освен представената декларация за материално и гражданско състояние, не са представени други доказателства, които да обосновават твърденията на жалбоподателя, че е неплатежоспособен и не може да си позволи извършването на разхода за СМЕ. Наличието на притежавано от молителя имущество, като жилище и земеделска земя макар и в съсобственост, дялове в търговско дружество и заетост като съдебен заседател, предполага евентуална възможност жалбоподателя да се реализира доход. Дали този доход е достатъчен не само за заплащане на разноските по делото, но и за издръжка и лечение, не е доказано от него. Частният жалбоподател е в трудоспособна възраст, а определеният процент на трайно намалена работоспособност сам по себе си не обосновава причина за различно третиране при достъпа до съд, а подлежи на преценка доколкото увреждането формира допълнителен разход. Възможността самото влошено здравословно състояние да е пречка за набавяне на доход е изключена в случая предвид декларирането на доход от трудова заетост. По всички изложени доводи е неоправдано частния жалбоподател да бъде освободен по социални съображения от задължението му за внасяне на разноски за допуснатата експертиза и то по негово искане. Анализът на семейното, материално положение и имотното му състояние, съпоставен с определения размер от първоинстанционния съд на дължимото от него възнаграждение за вещо лице, води до извод, че той разполага с достатъчно средства да го заплати. По силата на националното законодателство правосъдието по административни дела не е безплатна дейност. Затова, само поради вменяване на задължение за заплащане на разноски, за които в случая не се установява прекомерност и/или невъзможност да бъдат заплатени, правото на достъп до съд на частния жалбоподател не се нарушава. Изложеното води до извод, че като е отказал да освободи частния жалбоподател от внасяне на разноски, съдът е постановил правилен съдебен акт. Предвид горното проверяваното определение следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. 1, предл. 1 във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение