Решение № 6858 от 19.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1593/2026 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от И. Н. С., чрез процесуален представител, срещу решение №11010/08.12.2025 г. по адм. дело №1121/2025 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против решение №99/17.03.2025 г. на Комисия за защита от дискриминация (КЗД) по преписка №177/2023 г. в частта, с която е установено, че по отношение на И. Н. С. министърът на труда и социалната политика и министърът на здравеопазването не са осъществили форма на дискриминация по чл.4 от Закона за защита от дискриминация по принаци "увреждане" и "лично положение" и е оставена без уважение жалбата на С. относно министъра на здравеопазването и министъра на труда и социалната политика. Касационният жалбоподател поддържа в касационната жалба, че решението е в противоречие с материалния закон, необосновано е и постановено при нарушение на процесуалните правила, иска отмяната му, установяване на дискриминация по двата защитени признака, присъждане на адвокатско възнаграждение на представляващия го адвокат Харизанов. Ответникът по касационна жалба - КЗД, в съдебно заседание и писмени бележки, чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила, присъждане на юрисконсултско възнаграждение, прави евентуално възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна. Ответникът по касационна жалба - министърът на труда и социалната политика, в писмен отговор и съдебно заседание, чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила, прави евентуално възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна. Ответникът по касационна жалба - министърът на здравеопазването, чрез процесуален представител в съдебно заседание, иска оставяне на решението в сила, прави евентуално възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, съдът взе предвид следното: За да постанови обжалваното решение, АС е приел, че оспорената пред него част от решението на КЗД е постановена от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, съдържа необходимите реквизити, при издаването му са спазени административно- процесуалните норми по издаването му. Решението е постановено при правилно приложение на материалния закон, тъй като независимо, че КЗД и АС, приемат наличие на защитени признаци "лично положение" и "увреждане" по отношение на С., липсват каквито и да е фактически твърдения и доказателства за осъществено спрямо него неравно третиране по тези защитени признаци от министъра на труда и социалната политика и министъра на здравеопазването по сравнение с друго лице при сравними сходни обстоятелства, тоест двамата ответници не са осъществили пряка дискриминация. Липсва твърдяната от С. непряка дискриминация, поради невключване в утвърдената от НЗОК спецификация - списък по Наредба по чл.30а, ал.4 от Закона за медицинските изделия на помощните изделия, от които същият се нуждае предвид увреждането си - а именно видеомонитор с нестандартен видеоувеличител. Налице е друга разпоредба - а именно тази по чл.27, ал.1,т.1 от Закона за социалното подпомагане, даваща възможност за целево финансиране за помощни средства на лица с увреждания, когато определено помощно средство не е предвидено в спецификацията - списък на помощните средства на НЗОК. Отделно от това по делото са представени доказателства, че през 2022 година на С. са отпуснати 2500 лева от Фонд "Социална закрила за възстановяване и покриване на разходи за закупуване на компютърно оборудване с нестандартен видеоувеличител. Съобразно чл.25 от ЗСП Фонд "Социална закрила" е към министъра на труда и социалната политика. Отделно от това министърът на труда и социалната политика е изготвил доклад, въз основа основа на който с постановление №34/25.04.2025 година на Министерския съвет в чл.7, ал.2, т.1 е уреден ред за получаване на подкрепа за високотехнологични изделия, като в приложението са включени и необходимите на жалбоподателя високотехнологични помощни средства. Решението е правилно. Обосновани са изводите на АС, че С. не е твърдял и съответно не е доказал никакви конкретни действия от двамата министри - ответници по касационна жалба, които да представляват по- неблагоприятно третиране по защитен признак спрямо друго лице при сравними сходни обстоятелства. Същият не е посочил и лице - сравнител. Неоснователни са доводите му, че не може да посочи лице - сравнител, тъй като не му е известно друго лице с неговата диагноза. В случая, за да е налице пряка дискриминация е следвало да бъде по- неблагоприятно третиран при сходни обстоятелства спрямо лице, което няма защитения признак, характерен за него - тоест не страда от заболяването, от което страда С.. Поради това и доказателствените искания пред АС, свързани с други лица с неговата диагноза са неотносими към правния спор. Нещо повече - на С. е отпуснато финансово подпомагане от 2500 лева за 2022 година за закупуване на необходимото му помощно средство от фонд към министъра на труда и социалната политика, което не сочи на по - неблагоприятно третиране. По отношение на непосочване на помощните средства, от които се нуждае в списъка - спецификация, утвърден от Надзорния съвет на НЗОК, тази липса не може да бъде квалифицирана като непряка дискриминация нито от страна на министъра на здравеопазването, нито от министъра на труда и социалните грижи, тъй като нито един от тях не е автор на списъка - спецификация. Направеният от АС анализ на относимите нормативни актове е свързан с проверка на оплакванията за непряка дискриминация по смисъла на чл.4, ал.3 ЗЗДискр., поради което е относим към спора и оплакванията на касатора срещу тях е неоснователно. ПМС №34/25.04.2025 г. е последващо решението на КЗД, но е инициирано от министъра на труда и социалната политика преди решението, поради което правилно са обсъдени действията на този министър и е установено, че не е осъществил пряка или непряка дискриминация спрямо С.. Предвид изложеното решението е правилно и следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора няма възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски. На ответника по касация - КЗД, следва да се присъди 103 евро юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, платимо от касатора. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение