Определение № 201 от 09.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 160/2012 г.

Производството е по реда на чл. 278, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 274, ал. 2, изр. първо ГПК. Постъпила е частна жалба от П. Х. М. от [населено място] против разпореждане № 7742 от 17 октомври 2011 г., постановено по в.гр.д. № 3429 по описа на окръжния съд в гр. Пловдив за 2010 г., с което е върната молба вх. № 4235 от 4 май 2011 г. на П. М. за отмяна на влязло в сила определение № 518 от 1 април 2011 г., постановено по в.ч.гр.д. № 360 по описа на апелативния съд в гр. Пловдив за 2011 г. В жалбата се сочи, че разпореждането е неправилно, защото исканата сума е преведена с вносна бележка на 10 октомври 2011 г. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. С атакуваното разпореждане съдът приел, че молбата за отмяна с разпореждане от съда била оставена без движение за довнасяне на още 10 лева държавна такса по сметката на ВКС; разпореждането било съобщено на молителя на 4 октомври 2011 г., но към момента на постановяване на акта на съда – 17 октомври 2011 г., срокът е изтекъл и указаната нередовност не е отстранена. Относимите обстоятелства са следните: Молбата за отмяна на влязло в сила определение на въззивния съд била върната от касационния съд с разпореждане № 389 от 7 септември 2011 г. с мотива, че по сметка на ВКС следва да се довнесат още 10 лева държавна такса. С разпореждане от 12 септември 2011 г. първоинстанционният съд оставил молбата за отмяна без движение до довнасяне още 10 лева държавна такса по сметка на ВКС в седмичен срок от съобщението. Според съобщението, получено на 4 октомври 2011 г., на молителя М. се съобщава, че молбата за отмяна е оставена без движение до внасяне на още 10 лева държавна такса по сметката на ВКС в седмичен срок от съобщението. Според представеното с частната жалба банково бордеро, на 10 октомври 2011 г. молителят внесъл по сметка на ВКС 10 лева държавна такса по гр.д. № 3429/2010 г. на окръжния съд в [населено място]. При посочените обстоятелства следва да се приеме, че частният жалбоподател е изпълнил точно указанията на първоинстанционния съд, като в едноседмичен срок е внесъл по сметката на ВКС указаната му допълнителна сума за държавна такса. Липсата на указание от страна на съда, че доказателство за осъщественото плащане следва да се представи в деловодството на съда, за да се прикрепи към делото, не може да доведе до връщане на молбата за отмяна, тъй като указанието според полученото от молителя съобщение е било изпълнено съответно и молителят не е бил надлежно известен за необходимостта да представи документа за плащане в деловодството. Ето защо атакуваното разпореждане следва да се отмени и делото да се върне за следващите се процесуални действия. Мотивиран от изложеното, съставът на четвърто гражданско отделение на ВКС