Определение № 508 от 04.02.2026 г. на ВКС по гр. д. № 344/2026 г.

Производство по чл.278, вр.с чл.274, ал.2 ГПК. Образувано по частна жалба вх.№ 20509/06.11.2025г., допълнена с молба от 27.11.2025г., на Т. С. Г., чрез адв.М. К., срещу определение № 4462/03.10.2025г. по гр.д.№ 2503/2025 г. на Върховния касационен съд, с което се оставя без разглеждане молба за отмяна на влязло в сила решение № 49/24.02.2025 г. по гр.д.№ 82/2025г. на Окръжен съд Враца, постановено по реда на чл.437 ГПК. В жалбата са изложени съображения за неправилност и доводи за нарушаване на конституционни права, във връзка с упражняване правото на отмяна по чл.303 и сл. ГПК. Според жалбоподателя, определението на Върховния касационен съд следва да бъде отменено и да се разгледа по същество молбата за отмяна на решението на окръжния съд. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, констатира че обжалваното определение е постановено от състав на Върховния касационен съд и с него се прегражда по-нататъшното развитие на делото, поради което същото подлежи на обжалване по реда на чл.274, ал.2, изр.ІІ ГПК. Частната жалба е подадена в срок от легитимирано да обжалва съдебния акт лице, поради което е редовна и процесуално допустима, но разгледана по същество, частната жалба е неоснователна поради следното: Твърденията на процесуалния представител на молителя, за допуснати нарушения при преценката за допустимост на подадената молба за отмяна на влязло в сила решение, което е постановено по реда на чл.437 ГПК, не могат да бъдат споделени. Процесуалната допустимост на подадената молба за отмяна на влязлото в сила решение на окръжния съд, е служебно задължение на съда, компетентен да разгледа по същество молбата по реда на чл.303 ГПК. Съгласно чл.130, ал.2 ЗСВ, съдебната практика, създавана в изпълнение на правомощията на Върховния касационен съд по чл.124 от Конституцията на Република България за осъществяване на върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите от всички съдилища, израз на която са тълкувателните решения, са задължителни за всички органи на съдебната власт. В този смисъл, решаващият състав на ВКС е обвързан от дадените разяснения по т.3 на Тълкувателно решение № 7/31.07.2017 г. по тълк.дело № 7/2014г. на ВКС, ОСГТК, в което се приема, че решенията на окръжния съд, постановени срещу действията на съдебния изпълнител не подлежат на отмяна по реда на Глава 24 ГПК. Предвид изложените съображения, молбата за отмяна на решението на Окръжен съд Враца, постановено по реда на чл.437, ал.1 ГПК е процесуално недопустима и правилно е оставена без разглеждане, тъй като е подадена срещу съдебен акт, който не подлежи на отмяна по реда на чл.303 и сл. ГПК. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение