Определение № 140 от 20.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 460/2015 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. Н. М.-П. срещу решение №495 от 22.07.2014 г., постановено по в. гр. д. №1065 по описа за 2013 г. на Пловдивския апелативен съд, Гражданска колегия, с което е отменено решение № 245 от 14.06.2013 г. по гр. д. № 1123 по описа за 2011 г. на Старозагорския окръжен съд за осъждане на районен съд –Нова Загора да заплати на касатора 23 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и е постановено друго за отхвърляне на този иск с правно основание чл.2, ал.1, т.4 от ЗОДОВ. Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение, констатира следното: От значение за допускане на подадената касационна жалба е отговорът на поставения от касатора въпрос дали може да носи отговорност по ЗОДОВ съдът, който е осъдил ищцата и неговата присъда е отменена по пътя на инстанционния контрол, или този съд носи отговорност само ако присъдата е отменена по реда на извънредните способи. По този въпрос е образувано тълкувателно дело № 5 по описа за 2013 г. на ОСГК на ВКС, което все още не е приключило. Ето защо производството по касационната жалба трябва да бъде спряно на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК във връзка с чл.292 от ГПК до постановяване на тълкувателно решение по делото. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение