Решение № 15197 от 19.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7412/2013 г.

Решение № 15197 от 19.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7412/2013 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова Кметът на община Симитли е подал касационна жалба срещу решението от 13.03.2013 г. по адм. дело № 695/2012 г. по описа на Административния съд - Благоевград, с което е била отменена заповед № 753/02.10.2012 г. на кмета на община Симитли за ограничаване за срок от шест месеца на работното време на търговски обект - баничарница, стопанисван от едноличния търговец Радка Стефанова Матова с фирма ЕТ "Стефан Матов-34- Радка Матова" със седалище Симитли, за времето от 22.00 часа до 06.00 часа. Направено е оплакване за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се отхвърли жалбата. Едноличния търговец Радка Стефанова Матова с фирма ЕТ "Стефан Матов-34-Радка Матова" със седалище Симитли не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направеното касационно оплакване, намира, че жалбата е неоснователна. Административният съд е установил, че с писмо № 66-00-127/23.08.2012 г. до Второ районно управление " Полиция " - Благоевград кметът на община Симитли поискал информация относно дейността на търговски обект - баничарница, на адрес: град Симитли, улица "Надежда", стопанисван от едноличния търговец Радка Стефанова Матова с фирма ЕТ "Стефан Матов-34-Радка Матова". С писмо № 13960/27.09.2012 г., изпратено от Второ районно управление "Полиция" - Благоевград, кметът на община Симитли бил уведомен, че в управлението са получени множество оплаквания на граждани, че клиенти на баничарницата вдигат шум и нарушават спокойствието им в часовете от 22.00 до 6.00 часа. По тази причина било направено предложение за предприемането на мерки за ограничаване на работното време на обекта. Със заповед № 753/02.10.2012 г., на основание чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1 за осигуряване и спазване на обществения ред, безопасността на движението и чистотата на община Симитли, приета от Общинския съвет - Симитли, кметът на община Симитли ограничил за срок от шест месеца работното време на търговския обект в отрязъка от 22.00 часа до 06.00 часа всеки ден, когато обектът не трябва да работи. От правна страна съдът приел, че заповедта не е мотивирана, поради което не би могло да се извърши проверка за точното прилагане на материалноправните норми от страна на административния орган. В съдържанието на заповедта липсвало пояснение дали обектът представлява "заведение" по смисъла на чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1 и не били посочени нарушенията, обосноващи мярката, която се налага при системност на нарушенията. Административният орган ограничил работното време, макар че търговският обект нямал издадено разрешение за удължено работно време. Според изложеното в решението на съда, задължението по чл. 2, ал. 4 от Наредба № 1, за нарушение на което може да се ограничи работното време на обекта, се отнасяло само до собствениците на заведения с удължено работно време, които допускали нарушения на обществения ред и спокойствието на гражданите при посещения на клиенти и при работата на заведениeто. Поради констатираните нарушения на производствените правила и на материалния закон административният съд отменил издадения от кмета на община Симитли акт. Решението съответства на материалния закон. Първоинстанционният съд е направил правилен извод за липсата на мотиви като част от съдържанието на административния акт, която препятства възможността за упражняването на контрол за законосъобразност на преценката на административния орган. В заповедта липсва описание на обекта, чието работно време е ограничено, а това е от значение за законосъобразността на направените правни изводи. Не е изяснено дали става дума за обект за търговска продажба без места или с места за сядане, така че баничарницата да може да се окачестви като заведение за хранене. Разграничението е направено в разпоредбата на чл. 1, ал. 4 от Наредбата за категоризиране на средствата за подслон, местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения, по аргумент от която баничарниците с капацитет над 12 места за сядане подлежат на категоризиране като туристически обекти. Ако обектът не е заведение за хранене, правилата, установени със Закона за туризма по отношение на туристическите обекти, не регулират спорното правоотношение. Ако се приеме, че заповедта на кмета на община Симитли се отнася до търговски обект, регулацията може да бъде осъществена с наредба за търговската дейност, издадена от общинския съвет, който има право да определя изисквания за дейността на физическите и юридическите лица на територията на общината, решавайки въпросите от местно значение, които не са от изключителната компетентност на други органи (чл. 21, ал. 1, т. 23 от Закона за местното самоуправление и местната администрация ). В случая кметът на общината се е произнесъл за налагането на принудителна административна мярка на обект на територията на общината поради нарушения на обществения ред от клиенти на обекта, позовавайки се на приетата от Общинския съвет-Симитли Наредба № 1 за осигуряване и спазване на обществения ред, безопасността на движението и чистотата на община Симитли. Както точно е преценил административният съд, приложената от административния орган норма на чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1, се отнася за заведения за хранене и развлечения или за обекти с работно време след 22.00 часа. При положение, че баничарницата не извършва дейност след 22.00 часа според обявеното от нейния управител работно време, то очевидно принудителната мярка, свързана с ограничаване на работното време след 22.00 часа до 6.00 часа не би могла да постигне предвидената цел и да предотврати административното нарушение. Ако обектът работи извън установеното работно време, се извършва друг вид нарушение, което не може да бъде санкционирано съобразно предписанията на наредбата. Работното време като рамка на стопанската дейност, която се упражнява на територията на общината, не зависи от административно разпореждане, а се определя от управителя на обекта. В тази връзка следва да се отбележи, че принудителна административна мярка "ограничаване на работното време" не може да се наложи на основание на наредба на общинския съвет, тъй като принудителните административни мерки и органите, които ги прилагат, следва да бъдат предвидени със закон (чл. 23 от Закона за административните нарушения и административните наказания). Въпреки че наредбата оправомощава кмета на общината да издаде административния акт, той е бил длъжен да съобрази нейното противоречие с нормативния акт от по-висока степен. Нарушението, допуснато от административния орган, чиято намеса с такава мярка не е законово уредена, е с голяма тежест и води до нищожност на административния акт. Независимо че административният съд не е обявил заповедта за нищожна, а я е отменил като незаконосъобразна, не може да се направи заключение, че е налице касационно основание за отмяна на съдебното решение, щом като правното действие на административния акт е заличено. Случаи като разглеждания могат да бъдат решавани на основата на приета от общинския съвет наредба за търговската дейност на територията на общината. При нарушения на правилата, установени в наредбата, компетентните органи разполагат с възможността да налагат административните наказания, предвидени в чл. 22, ал. 4 от Закона за местното самоуправление и местната администрация. С оглед отсъствието на соченото от касационния жалбоподател основание за отмяна, постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд