Решение № 2618 от 10.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11969/2025 г.

Производство е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Образувано е по касационна жалба, подадена от Т. Т. Д. с [ЕГН], чрез процесуален представител адвокат Каров, срещу решение № 9106/23.10.2025 г., постановено по адм. дело № 705/2025 г. по описа на Административен съд(АС) – Бургас, в частта, с която е отхвърлен искът му против Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи(ОДМВР) – Бургас за сумата над 800 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, до пълния претендиран размер от 2000 лв. Излагат се доводи за неправилност на обжалваната част от решението поради необоснованост - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Счита се, че съдът неправилно е приложил чл. 52 ЗЗД и чл. 1 ЗОДОВ и не се е обосновал относно критериите, на база на които е определил размера на дължимото обезщетение. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и присъждане на обезщетение в пълния претендиран размер, заявен в исковата молба. Претендира разноски. Ответникът - Областна дирекция на МВР - Бургас, не изразява изразява становище. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, счита решението за правилно. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалвания съдебен акт по реда на чл.218, ал.1 и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съгласно разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК, приема следното: Върховният административен съд преценява, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която решението в обжалваната му част е неблагоприятно и в срока по чл.211, ал.1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Административният съд Бургас е сезиран с искова молба от Т. Т. Д., с която е предявен иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Ищецът е предявил срещу ОД на МВР Бургас искова претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2000 лв., ведно със законната лихва върху сумата считано от 25.10.2023 г., причинени му вследствие незаконосъобразни действия, предхождащи издаването на Заповед № 23-0769-000317 от 18.04.2023 г., издадена от В. Скопчанов на длъжност полицейски инспектор в ОДМВР- Бургас, сектор „Пътна полиция“, отменена по съдебен ред, с решение № 2989/31.03.2025 г. по адм.дело № 2125/2024 г. на Административен съд- Бургас ведно със законната лихва върху сумата на обезщетението, до окончателното й плащане. Административният съд е установил, че Т. е спрян за проверка от контролните органи, служители на МВР на 16.04.2023 г. около 23.50 ч. в гр. Бургас до „Морска гара“, при управление на МПС марка „БМВ“ с peг. [номер]. Извършена била проверка за употреба на алкохол с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“, което отчело отрицателен резултат. При извършена проверка с техническо средство за употреба на наркотични вещества, бил отчетен положителен резултат за наличие на „кокаин“. Този резултат бил оспорен от водача, който предоставил биологични проби- кръв и урина за токсикологично изследване. На Д. бил съставен АУАН за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП и същият бил задържан за срок от 24 часа в ареста на ОД МВР Бургас. Издадена била Заповед за прилагане на принудителна административна мярка(ЗПАМ) № 23-0769-000317 от 18.04.2023 г., с която на основание чл. 171 т. 1 б. „б“ от ЗДВП било отнето временно свидетелството му за управление до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. При изследване дадените биологични проби във ВМА София било установено, че в тях не се съдържат забранени вещества и няма следи от употреба на наркотични вещества, което било изрично посочено в заключението на токсикологичната експертиза, поради което с постановление от 17.10.2023 г. наблюдаващият прокурор от РП Бургас прекратил воденото наказателно производство, поради липса на данни за извършено престъпление. На 23.10.2023 г. въз основа на постановлението, отнетото СУМПС било върнато на Т. Д.. По жалба на последния било постановено съдебно решение по адм. д. № 2125 /2024 г., с което издадената ЗПАМ била отменена. В резултат на „непрофесионалните действия“ на полицейските служители от ОД МВР Бургас при проверката на 16.04.2023 г., където бил „третиран като престъпник и отведен и задържан за срок от 24 часа в полицията“, и от невъзможността да управлява и ползва автомобил, Д. претърпял множество неблагоприятни емоционални изживявания и негативни последствия, за което бил предявен и искът по ЗОДОВ. За установяване на фактическата обстановка са събрани писмени и гласни доказателства. За доказване на претърпените неимуществени вреди по делото в качеството на свидетел е разпитана майката на ищеца, които показания съдът кредитирал като достоверни При така установената фактическа обстановка, Административният съд е приел за основателен, но частично доказан, искът за неимуществени вреди, като по справедливост присъдил сумата от 800 лева, а до пълния претендиран размер е отхвърлил исковата претенция. Съдът присъдил и законната лихва считано от 31.03.2025 г. върху сумата до окончателното й изплащне и разноски съобразно изхода от спора. Върховният административен съд преценява обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните, и въз основа на това е направил верни правни изводи за частична основателност на исковата претенция. При разглеждане на съдебния спор, съдът e приложил правилно материалния закон. Несъгласието на касационният жалбоподател с изводите на съда не основава неправилност на обжалваното решение. Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Отговорността не се презюмира от закона и затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки на нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да е елемент от фактическия състав не може да се реализира безвиновната отговорност на държавата, респ. Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Бургас. С оглед наличните данни по делото безспорно е установено наличието на всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответната по делото страна. Решаващият съд е обосновал подробни и верни правни изводи, които напълно се споделят от настоящата съдебна инстанция и на основание чл.221, ал.2, изр. 2-ро от АПК, съдебният състав препраща към мотивите на съдебния акт. Извършените от служители на ответника действия не подлежат на самостоятелен контрол, т.к. те са част от административно произвдоствените действия, относими към извършената проверка и предхождащи издаването на Заповед № 23-0769-000317 от 18.04.2023 г. Тези действия се поглъщат от издадената заповед, която подлежи на съдебен контрол и която е отменена като незаконосъобразна. Безспорно е, че вследствие на тази заповед касаторът временно е бил лишен от възможност да управлява МПС, поради което е понесъл неимуществени вреди като е доказана и причинно-следствената връзка. По делото безспорно е доказано понасянето на неимуществени вреди. За да определи размера на обезщетението, първоинстанционният съд е съобразил разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и е преценил конкретните факти и обстоятелства по делото, интензитета и степента на психическия стрес и емоционално неразположение, както и периода през който са търпени вредите от Д., приемайки сумата от 800 лева като справедлив размер на обезщетението. Настоящата инстанция, като съобрази конкретната фактическа обстановка и присъжданите по подобни казуси обезщетения, намира определеният размер на обезщетението за неимуществени вреди за правилно определен. Следва да се посочи, че претърпените негативни емоции от Т. Д. не са му причинили трайни и сериозни последствия, поради което присъденото обезщетение се явява справедлив еквивалент на понесените неимуществени вреди. Правилно първоинстанционният съд е приел неприложимост на разпоредбата на чл.5, ал.2 ЗОДОВ, съобразявайки т.3 от Тълкувателно решение №3 от 22.04.2005г. на ВКС по тълк.гр.дело №3/2004 г. Според чл.3а от Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употреба на наркотични вещества или техните аналози, установяване употребата на наркотични вещества или техните аналози се извършва с медицинско и химико-токсилогично лабораторно изследване, когато лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест. Д. се е възползвал от предвидената възможност и е дал доброволно кръвна проба, поради което той не е възпрепятствал установяването на наркотични вещества в кръвта му и не е създал предпоставки за настъпване на вредите от незаконосъобразния акт. В касационната жалба, касаторът, във връзка с несъгласие с част от мотивите на обжалваното съдебно решение, навежда доводи за необходимост от отправяне на преюдициално запитване, без да формулира конкретни въпроси. Принципно условие по чл. 628 ГПК е отправянето на преюдициалното запитване да бъде от значение за правилното решаване на делото. В случая няма изрично искане за отправяне на преюдициално запитване до СЕС, поради което съдът не дължи произнасяне. Освен това, производството по отправяне на преюдициално запитване се основава на служебното начало, поради което националният съд не е обвързан с исканията на страните, а единствено негова е преценката относно необходимостта от оправяне на запитване до СЕС. Такова в настоящия случай не е необходимо на съдебния състав, за да разреши поставения пред него правен спор, а именно валидността, допустимостта и правилността на обжалваното решение, още по-вече че съдът е приел за основателна исковата претенция, а спорът е относно размера на присъденото обезщетение. По изложените мотиви, касационната жалба се явява неоснователна, а съдебното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски по делото пред настоящата инстанция е неоснователно. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение