Определение № 199 от 11.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1615/2018 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. С определение № 217 от 15 юни 2018 г. производството по делото е спряно до постановяване на решение по конституционно дело № 10/2018 г. Тъй като посоченото в определението условие се е сбъднало, производството по делото следва да бъде възобновено. Образувано е по касационната жалба на Л. С. Б., с адрес в [населено място], представлявана от адв. С. А., против решение № 11 от 7 февруари 2018 г., постановено по в.гр.д. № 341/2017 г. по описа на апелативния съд в [населено място], с което се потвърждава решение № 12 от 6 януари 2016 г., постановено по гр.д. № 1509/2015 г. по описа на окръжния съд в [населено място], за осъждане на Б. да заплати на Е. К. Д., с адрес в [населено място], сумата от 116396,35 лева, представляващи половината от погасеното от него, в качеството му на правоприемник на заличения ЕТ „АСПИРИН-500 Емилиян Димитров” и ипотекарен гарант, задължение в общ размер на 232792,70 лева, което Б. е поела като солидарен длъжник по силата на режима на съпружеската имуществена общност с Е. Д. по договор за заем от 15.12.2004 г., обективиран в нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № .., том .., рег. № .., дело .../20.. г., на нотариус Р. Т., рег.№ ... на НК, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно на всички основания на чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се неправилност на правния извод на съда, че след като с протоколно определение от 04.12.2015 г. на първоинстанционния съд е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че всички дължими суми по договор за заем от 15.12.2004 г. са изплатени чрез публична продан на ипотекирания имот от едноличния търговец, то процесната сграда, находяща се в имота, е построена със средства и е собственост на ЕТ. Неправилно и в противоречие с ППВС № 5/1972 г. на ВС съдът приел, че след като ЕТ е собственик на урегулирания поземлен имот и след събаряне на съществуваща в имота постройка, то и новопостроената такава, е собственост на ЕТ, а не е съпружеска имуществена общност. Неправилно и в разрез със събраните по делото доказателства било прието, че средствата, с които е погасен отпуснатият банков заем за закупуване на поземления имот, са от дейността на ЕТ, а не придобити в резултат на съвместния принос на двамата съпрузи. Сочи се, че не е отчетено обстоятелството, че построената в имота сграда е декларирана и от двамата съпрузи като тяхна собственост при квоти 1/2 ид.ч. Твърди се, че неправилно съдът не е обсъдил всички приложени по делото като писмени доказателства строителни документи, с които се удостоверява, че инвеститор при строежа на новата сграда е не ЕТ, а физическото лице Е. Д.. Според касатора липсват счетоводни документи, че новопостроената сграда е заприходена като елемент от търговското предприятие на ищеца, и изводът на въззивния съд за тяхната кражба се явява необоснован. Съдът не бил обсъдил поотделно и в съвкупност доказателствата по делото, което е довело до формиране на погрешни изводи, изградени само върху референция от „Българска пощенска банка” АД и доклад относно проектното обезпечаване на обект: жилищно-обслужваща сграда на ЕТ „АСПИРИН-500-Емилиян Димитров“, [населено място], изготвен от ЕТ „Веселка Райнова“ – оспорени частни документи. Счита за неотносим към правния спор извода на съда, че процесната сграда не е завършена през процесния период, като от значение определя въпроса с какви средства същата и изградена на етапа към извършване на публичната продан. Твърди се неправилно приложение на нормите на ЗУТ. Поддържа се че ищецът не е доказал, че именно регистрирания от него ЕТ е бил собственик на обектите, построени в собственото му дворно място. Поддържа се, че тези обекти са построени по време на брака между ищеца и ответницата и по отношение на тях не важи разпоредбата на чл. 92 ЗС, дерогирана от специалната норма на чл. 19 СК /отм./. Твърди се неправилно произнасяне по възраженията за погасителна давност и за прихващане. Заявява се нарушаване от въззивния съд на основни принципи на процеса като добросъвестно упражняване на процесуалните права, установяване на истината и формиране на вътрешно убеждение. Поддържа се, че решението е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила като не са обсъдени всички събрани доказателства в тяхната съвкупност и не са изложени мотиви по всички доводи на страните. Според касатора изводът на съда, че процесната сграда не се обхваща от режима на съпружеска имуществена общност, а е собствена на ЕТ на съпруга ищец, е в противоречие с чл. 17 от Конституцията на Република България, чл. 1 и чл. 8 КЗПЧОС във връзка със защитата на неприкосновеността на правото на собственост. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поставят правни въпроси, за които се твърди, че са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС и КС, и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Твърди се и допусната очевидна неправилност. Ответникът Е. К. Д., с адрес в [населено място], представляван от адв. Й. Ч., в отговор оспорва изцяло подадената касационна жалба и сочи доводи, че не са налице основанията за допускане на касационното обжалване. Съдът взема предвид установените по делото факти: с договори за заем и за учредяване на договорна ипотека, обективирани в нотариален акт № 85 от 15.12.2004 г., „Билдстрой-инженеринг ком” ООД, [населено място], предоставя в заем на съпрузите Л. Д. (Б.) и Е. Д., сумата от 170000 лева. За обезпечаване вземането на заемодателя, заемателите учредяват в полза на кредитора ипотека върху подробно описани техни недвижими имоти. Отделно от това ЕТ „АСПИРИН-500-Емилиян Димитров” чрез представляващия го Е. Д., учредява в полза на заемодателя ипотека върху собствения си недвижим имот: дворно място, с площ от 221,40 кв.м. по нотариален акт, а по скица 198 кв.м., находящо се в [населено място], [улица], съставляващо имот пл.№ .. в кв. .. на ... микрорайон на [населено място], ведно с построените в имота обекти въз основа на разрешение за строеж № 58/... г., а именно: първи етаж, състоящ се от аптека с площ от 30 кв.м., гараж с площ от 20 кв.м., склад за търговия на едро с площ от 80 кв.м.; втори етаж, състоящ се от аптечен склад с площ от 50 кв.м., аптечен склад с площ от 80,53 кв.м.; трети етаж, състоящ се от едно жилище с площ от 135,99 кв.м, заедно с избено помещение с площ от 192 кв.м. С решение от 20 май 2005 г. по гр.д. № 1926/2004 г. по описа на районния съд в [населено място], влязло в сила на 1 септември 2005 г., е прекратен сключеният на 07.03.1976 г. брак между заемополучателите. ЕТ „АСПИРИН-500-Емилиян Димитров” е заличен към 01.01.2012 г. на основание § 5, ал. 1 ПЗР ЗТР. С нотариален акт № .. от януари ... г. за покупко-продажба на недвижим имот, ЕТ „АСПИРИН-500-Емилиян Димитров” придобива собствеността върху дворното място, находящо се в [населено място], [улица], ведно с построената в него къща с изба. Заплащането на цената от общо 80001000 неденоминирани лева по този договор от купувача е станало с 1000 лева собствени средства и 80000000 неденоминирани лева предоставен кредит на ЕТ от „Българска пощенска банка” АД. С декларация от 21.01.2000 г. по чл. 17 ЗМДТ недвижимият имот е деклариран от ЕТ като нежилищен такъв, като е посочено, че имотът има стопанска цел. По молба на „Билдстрой-инженеринг ком” ООД, [населено място] е образувано изпълнително дело срещу солидарните длъжници заемополучателите Л. Б. и Е. Д. за събиране на паричното вземане, обезпечено с договорната ипотека по нотариален акт №... от .... г. За удовлетворяване вземането на взискателя е извършена публична продан на ипотекирания от ЕТ „АСПИРИН-500-Емилиян Димитров” недвижим имот и с получената от продажбата сума са удовлетворени вземания по делото в размер на 232792,70 лева. С протоколно определение от 4 декември 2015 г., първоинстанционният съд приема за безспорно и ненуждаещо от доказване между страните, че всички дължими суми – главница, лихви и разноски по договора за заем от 15.12.2004 г. са изплатени чрез продажбата на ипотекирания имот, за който ЕТ „АСПИРИН-500-Емилиян Димитров” е учредил договорна ипотека. За построената в имота сграда на името на ищеца е издадено разрешение за строеж № .. от .... г. за етапно строителство в парцел ..-...,.., кв. .., ... микрорайон – І етап на обслужваща сграда с жилища – сутерен – склад за лекарствени средства, първи етаж – гараж, аптека, втори етаж – фирмен офис (склад за лекарствени средства), трети, четвърти, пети и терасовиден жилищни етажи по одобрени проекти. Втори етап в това разрешение не е описан. Вторият етап за застрояването на парцела е означен само контурно на окомерната скица на строителния протокол и представлява предвиденото застрояване с друга сграда. Във връзка с доказване на факта с какви средства е осъществявано строителството, е представена референция от „Българска пощенска банка” АД, съгласно която ЕТ „АСПИРИН-500-Емилиян Димитров” е усвоил два фирмени кредита: през 1999 г. в размер на 80000 лева за покупка на недвижим имот, и през 2000 г. – в размер на 150000 лева за плащане на строително монтажни работи с цел изграждане на сграда. Представени са документи във връзка с преписка № 408/2008 г. на І РУ ОД МВР-В., по която е образувано ДП № 2982/2007 г. на І РУ ОД на МВР-В. по подадена от ЕТ „АСПИРИН-500-Емилиян Димитров” жалба, в която се съобщава за липсата на описан лек автомобил, собственост на ЕТ, както и по втора жалба за установена липса на документи. По делото са представени: подадена във връзка с имота данъчна декларация от 18.10.2001 г., в която като основание за придобиването на имота е посочено покупка и строеж на основание разрешение за строеж от 16.03.2000 г., в таблица 1 на декларацията е отбелязано, че собственици на имота са Л. Д. (Б.) и Е. Д., а в таблица 3 – че имотът се състои от жилище на трети етаж, гараж и офис на първи етаж и офис на втори етаж. За двата офиса е посочено, че имат стопанска цел, а за всички – че са построени през 2001 г. Относно притежаваните идеални части за двамата собственици върху посочените имоти е отбелязано, че те са по Ѕ ид.ч. за всеки от посочените четири обекта, както и че за двамата съсобственици жилището се явява основно. Според удостоверение за данъчна оценка изх. № ..../..... г. от ДП „О.” при ТДД-В. за имот в [населено място], [улица], № 10, касаеща жилище, гараж и два други нежилищни имота, се удостоверява, че съсобственици са Л. Д. (Б.) и Е. Д. при квоти от по 1/2 ид.ч. за всеки от имотите. Според декларация по чл. 14 от ЗМДТ от 02.11.2004 г., подадена от Л. Д. (Б.) с вх. №[ЕИК] за имота на [улица], № 10, се декларира, че в данъчната служба същият се води на името на Е. Д.. Декларирано е, че сградата е на три етажа и в имота има два обекта, които се ползват – жилище в незавършен вид на трети етаж и гараж в строеж на първи етаж, построени през 2001 г., които са съсобствени между Л. Д. (Б.) и Е. Д. при квоти 1/2 ид.ч. за всеки. Според опис на недвижимия имот от 12.12.2007 г. по изпълнителното дело, в дворното място в [населено място], [улица], № .., е построена сграда, състояща се от избен етаж, първи етаж, втори и трети етаж. Не са изградени предвидените по архитектурния проект четвърти и пети етаж. Според експертната оценка, изготвена от вещото лице, се установява, че при извършен на 19.12.2007 г. оглед на имота е оценявано дворното място, ведно с намиращите се в него сгради: първи етаж – аптека, гараж и склад, втори етаж – два аптечни склада, трети етаж – жилище с площ от 135,99 кв.м., както и изба. Посочено е, че одобреният проект е бил за изграждане на обслужваща сграда, състояща се от сутеренен етаж, първи и втори етажи – нежилищни, трети, четвърти и пети етажи – жилищни етажи, шести терасовиден етаж и седми терасовиден етаж – нежилищни. Изградената част е до трети етаж включително. Не са изградени четвърти и пети етажи, терасовиден етаж (кабинет и ателие) и терасовиден етаж (съдържащ една стая, наречена „хоби”) и озеленена покривна тераса. Отразено е, че не е направен покрив над третия етаж, има положена само циментова замазка. Според констативен протокол от 10.06.2009 г. на комисия от служители на Дирекция „УТ” при район „О.” на Община Варна, при оглед на място на имот в [населено място], [улица], № 10, е установено изграждането на жилищна сграда на нулев цикъл и изпълнена носеща конструкция (плочи, греди, колони, шайби) до третия етаж на сградата. Според удостоверение от 23.06.2009 г. на главния архитект на район „О.” при Община Варна, грубият строеж на сградата по смисъла на § 5, т. 46 ДР ЗУТ не е завършен. Според приходна квитанция от Дирекция „МДТ” на Община Варна, издадената на 21.12.2011 г., по партида М 2600062 за имот на [улица], № 10 в [населено място] с данъчно задължено лице ЕТ „АСПИРИН-500-Емилиян Димитров”, е начисляван данък за минали години, както и лихви върху тях - за 2009 г. и 2010 г. В декларация по чл. 14 ЗМДТ от 30.12.2011 г., подадена от ЕТ „АСПИРИН-500-Емилиян Димитров”, е вписан като обект на деклариране единствено земята от 221,40 кв.м., собственост на декларатора, и е описано, че се прилага констативен протокол и удостоверение за съборена сграда. В заключението на икономическата експертиза по делото се сочи, че липсва информация от счетоводството на търговеца и липсва информация от ТД НАП-В. относно това дали изградената сграда на [улица], № .. въз основа на разрешението за строеж от 16.03.2000 г., е била заприходена като елемент от предприятието на ЕТ „АСПИРИН-500-Емилиян Димитров” и дали са ѝ начислявани амортизационни отчисления. Експертизата установява, че с декларация по чл. 17 ЗМДТ от 21.01.2000 г., подадена от ЕТ „АСПИРИН-500-Емилиян Димитров”, е деклариран нежилищен имот, представляващ земя и сграда (аптечен склад) в [населено място], [улица], № ... Открита е била партида М2600062, която е била закрита към 31.12.2005 г. въз основа на подадената декларация по чл. 14 ЗМДТ за предеклариране на имота с вх. № ДК .../.... г. От Община Варна са били начислявани местни данъци и такси за земя и сграда с отчетна стойност 80000,01 деноминирани лева. Така определените данък и такси за имота са заплащани от ЕТ „АСПИРИН-500-Емилиян Димитров” по партида М.... върху отчетната стойност на имота до 31.12.2005 г. Въз основа на подадената на 30.12.2011 г. коригираща декларация, с която ЕТ е декларирал само земята с площ от 221,40 кв.м., е била открита партида ...... Тази партида е закрита на 11.04.2016 г. служебно към 31.12.2011 г. на основание Постановлението за възлагане на имота на „Билдстрой-инженеринг ком” ООД. ЕТ „АСПИРИН-500-Емилиян Димитров” е заплатил определените за имота местни данъци и такси за периода 01.01.2006 г.-31.12.2011 г. В табличен вид в заключението са посочени и подаваните за имота на [улица], № 10 декларации по ЗМДТ, съобразно информацията на Дирекция „МДТ” на Община Варна. За подадената от съпрузите данъчна декларация вх. № .../.... г. е посочено, че въз основа на нея на съсобствениците са начислявани местни данъци и такси за жилищната сграда на три етажа, като за обект 3, представляващ „друг нежилищен имот (ет. 1) с площ от 130,71 кв.м. с мазе от 20 кв.м.” и за обект 4, представляващ „друг нежилищен имот (ет. 2) с площ от 130,53 кв.м. с мазе от 20 кв.м.”; тези обекти са закрити към 31.12.2003 г. Дължимите данък недвижими имоти и такса битови отпадъци са начислявани на съсобствениците, като Е. Д. има неплатени задължения от 2010 г. вкл., а Л. Б. има неплатени задължения от 2009 г. вкл. При тези факти и доказателства въззивният съд приема, че са налице достатъчно косвени доказателства, че постройката е изградена в поземления имот в [населено място], [улица], №... със средства на ЕТ и като част от осъществяваната от него търговска дейност, както и с цел да се изгради и придобие сграда с търговско предназначение. Прието е, че с оглед заведената преписка за кражба на лек автомобил и документи, и образуваното досъдебно производство, е основателно твърдението на ищеца, че по независещи от него причини същият не е в състояние да представи документи относно воденото за ЕТ „АСПИРИН-500-Емилиян Димитров” счетоводство и отразяванията в същото относно разходите за извършваното в поземления имот на [улица] строителство. Посочено е, че от записванията в информационната база на „Българска пощенска банка” АД се установява, че на ЕТ „АСПИРИН-500-Емилиян Димитров” е предоставен кредит от 150000 лева през 2000 г., съвпадащ изцяло с момента на издаване на разрешителното за строеж в имота и с извършването на строителните дейности в него по събаряне на старата къща и началото на изграждане на новата сграда, който е бил целеви – за извършването на строително монтажни работи. Кредитът е отпускан на три транша през определен период от време и съобразно записванията в банката – срещу представяне на фактури за извършването на строително монтажни работи (за строеж и довършителни работи). Посочено е, че самото предназначение на сградата е било смесено – до втория етаж вкл. – с търговско предназначение (складове, офиси, търговски площи) и следващите етажи – жилищни. Изградена е била част от сградата – търговската, и само един жилищен етаж. Въззивният съд, в постановеното по реда на чл. 294 ГПК решение, приема, че построеното в поземления имот на ЕТ „АСПИРИН-500-Емилиян Димитров” е част от предприятието на ЕТ и съпругата не придобива вещни права върху нето, поради което погасяването на дълга на солидарно задължилите се съпрузи по договора за заем от 15.12.2004 г. чрез публичната продан на имота, е станало изцяло с имуществото на ЕТ. Изложени са и съпътстващи мотиви, че макар съгласно задължителните указания на т. ІV на ППВС № 5/72г. по приложението на разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от СК от 1968 г. /отм./ (аналогична – чл. 19, ал. 1 от СК от 1985 г. /отм./), построената през време на брака сграда върху земя, индивидуална собственост на единия съпруг, да представлява съпружеска имуществена общност и да принадлежи общо на двамата съпрузи, то в конкретния случай не е налице изградена до груб строеж самостоятелна сграда, която да попадне под режим на съпружеска имуществена общност. Посочено е, че действалата императивната норма на чл. 181, ал. 1 ЗУТ предвижда, че правото на строеж на сграда или на част от нея може да бъде предмет на прехвърлителна сделка от момента на учредяването му до завършване на сградата в груб строеж. Съобразно втората алинея на този текст, след завършване на сградата в груб строеж, предмет на прехвърлителна сделка може да бъде построената сграда или самостоятелни части от нея. Посочено е, че в ТР № 1/2011 г., ОСГК, ВКС, е изведена по тълкувателен път дефиницията за сграда като обособена и самостоятелна вещ, която да може да бъде годен обект на вещни права според изискванията на съответните строителни норми, а именно сградата да бъде завършена в груб строеж. Според § 5, т. 46 ДР ЗУТ, грубият строеж е сграда или постройка, на която са изпълнени ограждащите стени и покривът, без или с различна степен на изпълнени довършителни работи. Изключение от горното правило е нормата на чл. 152, ал. 2 ЗУТ, предвиждаща, че когато разрешението за строеж е издадено за отделни етапи (части) на строежите, които могат да се изпълняват и ползват самостоятелно, а за жилищните сгради и за отделните етажи от сградата – при условие, че се завърши архитектурно-пространственото и фасадното оформяне на всеки етап от строителството. Посочено е, че в случая е издадено разрешение за строеж на ищеца за етапно застрояване на УПИ, съставен от обединението на два съседни поземлени имота, с правото да извърши първи етап от строителството, който включва изграждането на цялата „Обслужваща сграда с жилища”, състояща се от сутерен, първи и втори етажи с нежилищно предназначение, и трети, четвърти, пети и терасовиден жилищни етажи, като за тази сграда не е предвидено поетапното ѝ изграждане. Отчетено е, че към момента на влизането в сила на постановлението за възлагане по извършената публична продан на недвижимия имот на 29.06.2011 г., сградата е била изградена само до трети етаж включително. С тези мотиви е заключено, че продаденият на публичната продан недвижим имот, представляващ дворно място и несамостоятелна недостроена до груб строеж сграда, е изцяло собствен на ЕТ „АСПИРИН-500-Емилиян Димитров”. Прието е, че след като с получената за него цена са погасени изцяло задълженията, поети в условията на солидарност от двамата съпрузи по договора за заем от 15.12.2004 г., ищецът, който е правоприемник на заличения едноличен търговец, се е субругирал в правата на удовлетворения ипотекарен кредитор да размер на 1/2 от размера на погасения с имота дълг от общо 232792,70 лева, поради което и предявеният по чл. 155, ал. 2 ЗЗД иск е основателен и е уважен изцяло в претендирания размер от 116396,35 лева. Въззивният съд е приел за неоснователно направеното от ответницата с отговора на исковата молба възражение за погасяване на предявения иск по давност за сумата от 98442 лева, считано от разпределението на сумата от третата публична продан, станало на 27.07.09 г., до подаване на иска в съда – 19.05.15 г. Посочено е, че в случая началото на погасителната давност тече от влизането в сила на постановлението за възлагане на 29.06.2011 г., към който момент правото на собственост е преминало от патримониума на ипотекарния длъжник в патримониума на взискателя, а исковата молба е подадена на 19.06.2015 г., поради което предявеният иск не е погасен по давност нито изцяло, нито за част от претенцията. За неоснователно е прието и възражението на ответницата за прихващане с размера на претърпените от нея вреди, изразяващи се загуба на половината от стойността на продадения имот – 160960 лева, респективно половината от сумата, с която е бил увеличен дълга на длъжниците по изпълнителното дело – 31396,35 лева, които вреди са причинени от действията на ищеца, изразяващи се в подаването на неоснователни жалби, както и в предявяването на неоснователни искове, касаещи отношенията по договора за заем от 2004 г. Изложени са мотиви, че упражняването на правото на защита на материалните субективни права чрез предвидените в нормативната уредба процесуални способи, не е противоправно поведение, поради което и липсва основание за ангажиране отговорността на ищеца. Посочено е, че и самата ответница, в качеството си на главен и солидарен длъжник също не е предприела действия по погасяването на дълга, за да избегне неговото увеличаване чрез начисляване на законна и договорна лихва върху главницата. По отношение на заявеното от ответницата възражение за прихващане и със сумата от 5000 лева, платено по споразумителен протокол от 04.12.14г. с „Билдстрой-инженеринг ком” ООД, е посочено, че същото е сключено дружеството като взискател по изпълнителни дела срещу страните и трето за спора лице, което е извършило плащане, поради което ответницата няма вземане против ищеца, основано на заплащането на част от неговия дълг от трето лице към техния кредитор. К. съд приема, че поставените въпроси не обосновават допускането на касационното обжалване. Според решение № 100 от 13 юли 2017 г., постановено по гр.д. № 4131/2016 г. по описа на III г.о., ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК по настоящия спор, е дадено тълкуване на въпроса допустимо ли е да се установява в отношенията между бивши съпрузи дали придобитото от съпруга - едноличен търговец е в резултат на неговата търговска дейност, в хипотезата на собственост на едноличния търговец върху земята, при въведено от другия съпруг възражение за общност на придобиването на изградената върху нея сграда, като при отговорът на въпроса касационният съд е съобразявал и разпоредбата на чл. 92 ЗС. Ето защо на поставеният въпрос с настоящата касационна жалба допустимо ли е да се прилага презумпцията на чл. 92 ЗС между съпрузи по отношение на сграда, построена през време на брака между тях в резултат на съвместен принос, върху земя – собственост на ЕТ на съпруга, когато след влязло в сила решение за развод, съпругата като ответник по осъдителен иск по чл. 155, ал. 2 ЗЗД, предявен срещу нея от съпруга собственик на ЕТ (заличено), се е позовала на презумпцията на чл. 19 СК /отм./, въведена с възражение като правоизключващо обстоятелство, вече е отговорено от касационния съд. Последната част на въпроса – презумпцията на чл. 19 СК /отм./, въведена с възражение като правоизключващо обстоятелство не е оборена от съпруга, е твърдение, което може да се провери само при съобразяване на фактите по спора, което не може да бъде осъществено в производството по селекция на касационните жалби за допускането им до касационно обжалване. Заради отговора по цитираното вече дело на ВКС по настоящия спор, не се дължи отговор и на въпроса следва ли да се установява дали придобитото от съпруга ЕТ е в резултат на неговата търговска дейност, за да се обори презумпцията на чл. 19 СК /отм./. Въпрос за неизпълнение на указанията на ВКС по тълкуването на закона не се поставя. В мотивите на отговора по същото решение на ВКС е потвърдено, че следва да се установява дали имуществото, за което ищецът твърди да е придобито от ЕТ, чийто собственик е единият съпруг, е заприходено и включено в счетоводните книги на ЕТ, че следва ищецът, който твърди, че ЕТ е собственик на построената сграда, да докаже, че тя е включена в неговото търговски предприятие, че следва страната, която твърди, че дадена сграда, построена по време на брака, не е съпружеска имуществена общност, да докаже с какви конкретно извънсъпружески средства е построена, поради което и по тези въпроси отговор в настоящото производство не се дължи. Въпросите на касаторката са свързани с твърдението на противната страна, че съответните документи, установяващи горните обстоятелства, не могат да бъдат представени по делото заради причина, която не може да й бъде вменена във вина. Съдът в конкретният случай е кредитирал това твърдение на противната страна, като се е основал на събрани по делото доказателства в тази насока. Затова и следващият въпрос – по отношение на документи, които страната не представя и твърди, че те не са налични, а законът вменява на тази страна точно тя да ги създава и съхранява, то следва ли непредставянето по делото и липсата на документите да се приема като обстоятелство, че фактите в полза на тази страна са установени, не е обусловил изхода на спора. По същата причина не е обусловил изхода на спора и въпроса при неустановяване от страна на ищеца на заприходяване и включване в счетоводните книги и в търговското предприятие на ЕТ на имуществото, за което ищецът твърди да е придобито от съпруг като ЕТ, следва ли да се приеме, че имуществото е придобито от съпруга – физическо лице, а не като ЕТ. Освен възприетия извод за представени по делото достатъчно косвени доказателства за това, че изградената в поземления имот сграда е осъществена със средства на предприятието на едноличния търговец и като част от извършваната от него търговска дейност, както и с цел да се изгради и придобие сграда с търговско предназначение, съдът е изложил допълнителни аргументи съобразно постановките в т. IV на ППВС № 5/1972 г. относно смисъла, вложен в чл. 92 ЗС („друго“), като е изследвал дали върху придобитата от ищеца в качеството му на ЕТ земя, е построена сграда, имаща характера на самостоятелна вещ, собствеността върху която е придобита именно в условията на съпружеска имуществена общност. След преценката на разпоредбите на чл. 181, ал. 1 ЗУТ, чл. 67 ЗС, чл. 152, ал. 2 ЗУТ и § 5, т. 46 ДР ЗУТ съобразно данните по делото е счетено, че към момента на публичната продан на недвижимия имот, сградата е представлявала несамостоятелна вещ недостроена до груб строеж, поради което е счетено, че е продаден имот, изцяло принадлежал на едноличния търговец, и с получената за него (дворното място и сградата) цена са погасени изцяло задълженията, поети в условията на солидарност от двамата съпрузи – страни по делото, по договора за заем от 2004 г. Горните изводи са дадени във връзка с издадените строителни книжа на името на физическото лице ответник и представени декларации. Ето защо не е обусловил изхода на спора въпросът следва ли да се приеме, че след като земята е собственост на ЕТ на единия съпруг, но за построената в него сграда е издадено разрешение за строеж на името на същия съпруг, в качеството му обаче на физическо лице, то сградата, чието строителство е реализирано по време на брака, въз основа на така издаденото разрешение и строителството на сградата е реализирано по време на брака и със средства и на двамата съпрузи, е съпружеска имуществена общност, а не собственост на ЕТ, тъй като съдът е приел друго разрешение предвид правилата на ЗУТ, а и установяване, че реализираното строителство е със средства на двамата съпрузи, няма. Аналогично, необуславящи изхода на спора са и въпросите: придобиването единствено и само на земята от страна на съпруга като ЕТ, означава ли, че и построената върху тази земя постройка е собственост на ЕТ; какво е значението на документи, подавани пред трети лица от страна на единия съпруг, който има и качеството на ЕТ, в които същият обаче сам сочи или декларира, че сградата се притежава от двамата съпрузи като физически лица поравно, а не като ЕТ; следва ли извънсъдебното признание на неблагоприятен за страната факт да бъде изрично направено като волеизявление в такава форма или то може да се съдържа и да се извлече от различни документи, подавани от страната, за която фактите са неблагоприятни, пред трети лица или по повод деклариране или установяване на обстоятелства пред и от различни държавни органи; следва ли въззивният съд да интерпретира направено съдебно признание по делото от страните на даден факт като безспорен и ненуждаещ се от доказване, за други факти, които не са били обект на това признание Въпросът: обстоятелството, че една сграда, построена през време на брака между страните по делото, не е въведена в експлоатация, не е издадено разрешение за ползването й и не е завършена в процесния период, обуславя ли непременно извод, че същата съставлява приращение към земята, поради което е собственост на собственика на земята, или следва да се изследва и доказва приносът и участието на съпрузите и произхода и естеството на средствата за нейното макар и недовършено строителство, обхваща и двете съображения, на които съдът се е основал, за да възприеме съответните крайни изводи. Състоянието на сградата като несамостоятелен обект на правото на собственост е изложено като допълнителен аргумент, следвайки заключението за произхода на средствата за нейното осъществяване, отричащо касаторката да има вещни права върху имота. Ето защо въпросът не е обусловил изхода на спора, предвид стореното от страна на съда изследване и на двете хипотези. Въпросът построената по време на брака сграда върху земя, лична собственост само на единия съпруг, представлява ли съпружеска имуществена общност и принадлежи ли общо на двамата съпрузи до доказване на противното, не държи сметка за конкретните изводи на съда, основани на обстоятелствата по спора, поради което не може да се приеме за обуславящ. Липсва заключение на въззивния съд, че изплащането на всички дължими суми – главница, лихви и разноски по договор за заем от страна на съпруга ЕТ, означава, че и сградата, построена по време на брака на двамата съпрузи, находяща се в имота, собственост на ЕТ, е построена със средства и е собственост на ЕТ, поради което поставеният такъв въпрос е неотносим. Въпросът от кой момент е започнала да тече погасителната давност по иск от платилия изцяло солидарен длъжник против другия солидарен длъжник за плащане на припадащата му се част от задължението, не държи сметка за конкретните мотиви на съда. Съдът приема, че погасителната давност започва да тече от влизането в сила на постановлението за възлагане на имота, когато правото на собственост е преминало от патримониума на ипотекарния длъжник в патримониума на взискателя с погасителното действие на „доплатената“ за него цена спрямо дълга, а не от издаването на постановление за „предварително“ разпределение на предложената от взискателя-купувач цена за имота, поради което поставеният въпрос не е относим към даденото от съда правно разрешение. Към възприетото от съда, че упражняването на правото на защита на материалните субективни права чрез предвидените в нормативната уредба процесуални способи, не е противоправно поведение, поради което и дори обективно чрез забавяне на изплащането на дълга да се е стигнало до неговото увеличаване (чрез начисляване на лихви), то липсва основание за ангажиране отговорността на ищеца, е насочен въпросът следва ли да се извърши прихващане от сумата, която е платил към кредитора единият от солидарните длъжници със съответната част от сумата, с която се е увеличил дългът за всички солидарни длъжници, вследствие на воденето на неоснователни искове и оспорвания от страна на платилия един от солидарните длъжници. Както се приема в съдебната практика (сравни решение № 758 по гр. д. № 1243/2009 г., IV г. о., ВКС), упражняването на материално и процесуално право поначало е правомерно, което не изключва възможността за злоупотреба с право – когато правото се упражнява недобросъвестно, за да бъдат увредени права и законни интереси на други, като доказването на недобросъвестността е в тежест на пострадалия. В случая недобросъвестност не се твърди и не е обсъждана от съда, поради което въпросът няма да допринесе за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Въпросът с оглед задължението на въззивния съд да обсъди всички обстоятелства по делото и да се произнесе по всички възражения във въззивната жалба, то следва ли въззивният съд да формира своите изводи за фактите след съвкупна преценка на доказателствата по делото и да се произнесе по всички възражения, не води до допускане на касационното обжалване, тъй като съдът е изложил подробни мотиви по представените доказателства и по сторените възражения. Отговорът на въпроса съставлява ли процесуално нарушение на чл. 235, ал. 2 ГПК необсъждането в пълнота на събраните по делото доказателства, е положителен, в каквато насока е и постоянната съдебна практика, но също не води до допускане на касационното обжалване, тъй като касаторката е пропуснала да го обвърже с казуален контекст. Същите съображения важат и по отношение на въпросите задължен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата, да обсъди доводите на страните и да мотивира решението си по съществото на правния спор, и следва ли мотивите на съдебното решение и в частност въззивното, да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните и изрични и ясни мотиви защо съдът, и в частност въззивният, счита доводите и възраженията на страните за основателни, респективно неоснователни. Като цяло съображенията на касаторката касаят преценката на представените по делото доказателства, но конкретен правен въпрос в това отношение не се поставя, което само по себе си е препятствие за допускане на касационното обжалване, съобразно дадените от ВКС разяснения в т. 1 на ТР № 1/2009 г., ОСГТК. Отговор на въпроса определянето от решаващата спора съдебна инстанция във въззивното решение, че построената по време на брака сграда е собственост на ЕТ, а не на двамата съпрузи, съставлява ли нарушение на принципа на неприкосновеност на частната собственост, провъзгласен в чл. 17, ал. 3 от Конституцията на Република България, както и съгласно Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, член 1 от Първи протокол към нея, в случая на ответника, която следва да се ползва от правото на собственост върху вещите, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, и всичко това съставлява ли и нарушение на залегналите принципни положения в част първа от Договора за функциониране на Европейския съюз, не може да бъде даден принципно, доколкото положителният отговор би означавал пренебрегване на съответните национални законови правила, непротиворечащи на правилата на Конституцията и на КЗПЧОС, подробно съобразявани от въззивния съд. За да приеме първоинстанционното решение за правилно, въззивният съд е съобразявал множество конкретни доказателства и е изложил различни аргументи, които не са съобразени в поставеното питане. Същият е изводът и по последния въпрос – допустимо ли е съдът посредством решението си по правния спор да придаде характер на сграда, построена по време на брака в резултат на съвместен принос, на такава, собственост на ЕТ само на единия съпруг, и това съставлява ли нарушение на принципа на правовата държава, провъзгласен в чл. 4 от Конституцията на Република България. Твърди се и очевидна неправилност на въззивното решение. Това твърдение се мотивира с липсата на доказване, че процесният строеж е собствен на притежавания от ищеца едноличен търговец и не е оборена успешно презумпцията за съвместен принос от двамата съпрузи, а и съдът изградил своите изводи единствено и само на косвени доказателства, представени от ищеца и превратно тълкувани. Касаторката счита, че несъмнено било доказано по делото, че строежът е бил проектиран, започнат и завършен от съответния етап със съвместен принос от двамата съпрузи. Според мотивите на Конституционния съд по конст.д. № 10/2018 г., чрез законовия критерий „очевидна неправилност” се осигурява съчетанието между обществения интерес от справедливо правораздаване и частния интерес на страните от разрешаването на конкретен правен спор, като се разширяват предпоставките за достъп до върховната съдебна инстанция. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационния контрол по съществото на спора пред ВКС, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че тя да може да бъде установена непосредствено от мотивите на съдебния акт, без да е необходимо да се извършва проверка и анализ на доказателствата или на процесуалните действия на съда и страните по спора, и преценка дали твърденията в жалбата за нейното наличие се установяват от материалите по делото. Очевидната неправилност е такава квалифицирана форма на неправилността според чл. 281, т. 3 ГПК, която е следствие от явно тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен съдебен акт, подлежащ на касационно обжалване, в случай че законът е приложен в неговия обратен, противоположен на вложения в него смисъл, когато е приложена несъществуваща или отменена правна норма, или когато грубо са нарушени правилата на формалната логика. В случаите, когато въззивният съдебен акт е неправилен поради неточно прилагане или тълкуване на закона, когато е необоснован, което налага допълнителна проверка и анализ от страна на ВКС на доказателствата по делото и осъществените от съда и страните процесуални действия, когато е постановен в противоречие с практиката на ВС и ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз, за допускане на касационното обжалване е необходимо наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК. Видно от поддържаните в касационната жалба твърдения в тази връзка, подобна квалифицирана форма на неправилност не се твърди, а и не се установява по делото. Заявените доводи са за необоснованост на въззивното решение и налагат преценка на доказателствата по спора. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,