Определение № 8816 от 15.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9899/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229-236 АПК. Образувано е по частна жалба на Н. Г. С., чрез адв. Н. Григоров, срещу протоколно определение от 14.09.2023 г. по адм. дело № 4268/2023 г. на Административен съд – София-град в частта, с която е отхвърлено подаденото от процесуалния му представител искане за конституиране като заинтересовани страни в производството на Р. Н. С., Л. Б. С., А. А. С., В. Ц. Б., С. Д. С., М. В. Ш., С. Т. А., а Столична община и Държавата като трети лица-помагачи, както и на лицата Л. М., А. Д., М. Н., Д. О., Х. Й. и дружеството „Парк 369“ ООД – стопанисващо паркинга, разположен в съсобствения на жалбоподателите недвижим имот. Главният архитект на Столична община е на становище за неоснователност на жалбата. Частната жалба е допустима, а по същество – частично основателна. Съдът е сезиран с жалби от Н. О. Г., Я. Н. Н., Р. Ц. С., Н. Г. С., Р. Н. С., А. А. С. и Л. Б. С. срещу Заповед № РА-30-39/17.01.2023 г. на главния архитект на Столична община, с която на оспорващите и на В. Ц. Б., С. Д. С., М. В. Ш. и С. Т. А. е наредено на основание чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ да премахнат незаконен строеж „Модулна стоманобетонова гаражна клетка с условен № Р.209“, находящ се в поземлен имот с идентификатор № 68134.4354.296 по КККР на район „Люлин“ - Столична община. С определение от 06.06.2023 г. по делото, влязло в сила на 05.07.2023 г., жалбата на Р. Н. С., Л. Б. С. и А. А. С. е оставена без разглеждане на основание чл. 158, ал. 3 АПК, поради неотстраняване на нередовности по нея – непредставени доказателства за заплатена държавна такса и за спазен срок за оспорване на заповедта. Като страни по делото са конституирани само останалите жалбоподатели и административният орган – главният архитект на Столична община. В съдебно-административно производство, образувано по жалба срещу заповед за премахване на незаконен строеж, страни са адресатите на акта, които са го обжалвали, неоспорилите го адресати като заинтересовани страни, както и административният орган, издател на заповедта, като ответник. Попадащите извън този кръг лица, включително ползващите наредената за премахване гаражна клетка или собствениците на паркирани в имота автомобили, нямат право на участие в производството. Те не разполагат с процесуална легитимация по делото, тъй като заповедта не засяга техни права и законни интереси и не им създава задължения. В това производство не се предвижда и конституиране на трети лица при условията на встъпване или привличане на подпомагащи страни. Въпреки че по силата на чл. 144 АПК е допустимо субсидиарно приложение на ГПК, то е относимо само към неуредени случаи, при отчитане на спецификата на конкретното производство. АПК съдържа изчерпателна уредба на участието на заинтересовани страни в съдебно-административния процес, в т.ч. и по оспорване на заповед по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ. Следователно, не са налице основния за конституиране на Столична община и Държавата като трети лица-помагачи, както и на лицата Л. М., А. Д., М. Н., Д. О., Х. Й. и „Парк 369“ ООД като заинтересовани страни в процеса, а доводите на частния жалбоподател в обратния смисъл са неоснователни. На отделно основание, правилно е оставено без уважение искането на адв. Григоров за конституиране на изброените лица като заинтересовани страни, доколкото с него се упражняват процесуални права на трети лица, а не на представляваните субекти – сезиралите съда с жалба срещу издадения административен акт. Съгласно чл. 26, ал. 2 ГПК вр. чл. 144 АПК никой не може да предяви от свое име чужди права пред съд, освен в предвидените от закон случаи, какъвто не е настоящият. Ако визираните лица са засегнати по някакъв начин от заповедта, те могат да упражнят собствено право на оспорване. Делото пред административния съд е образувано по жалба на седем от общо единадесетте посочени в заповедта адресати, като производството по оспорването на трима от тях е прекратено. За конституирането на страните в процеса по реда на чл. 154 АПК съдът следи служебно, а съгласно чл. 177, ал. 1 АПК решението по спора се ползва с обвързваща сила за тях. При постъпили жалби срещу заповедта по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ от само част от адресатите, съдът е следвало да конституира като заинтересовани страни и останалите от тях. Аналогична е правната аргументация и за участието по делото на Р. Н. С., Л. Б. С. и А. А. С., спрямо които е постановен прекратителен акт по реда на чл. 158, ал. 3 АПК. Участието на всички адресати на заповедта е било дължимо и по служебен почин на съда – чл. 154, ал. 1 вр. чл. 153, ал. 1 АПК. По изложените съображения, съдът процесуално незаконосъобразно е оставил без уважение искането за конституиране като заинтересовани страни в производството на Р. Н. С., Л. Б. С., А. А. С., В. Ц. Б., С. Д. С., М. В. Ш. и С. Т. А.. Определението в тази му част следва да се отмени и делото да се върне на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. В останалата му обжалвана част съдебният акт ще бъде оставен в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение