Определение № 9282 от 07.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9576/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Залива - 47-СП АД със седалище и адрес на управление гр. Варна, подадена срещу Определение № 21086 от 18.06.2025 г., постановено в закрито съдебно заседание по адм. дело № 4599 от 2025 г. по описа на Административен съд - София-град. В частната жалба се поддържа, че съдебният акт следва да бъде отменен като постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на приложимия закон и необоснованост. Обяснява се, че изводът за изпълнение на влязлото в сила решение на КЕВР е необоснован, тъй като в представената в производството пред първоинстанционния съд преписка дори да се съдържали документите, които адресатът на решението е следвало да им предаде и дори да е твърдял, че ги е изпратил на взискателя, последните не са получени от него, поради което оспорването против отказа на КЕВР да образува изпълнително производство за принудително изпълнение на Решение № 186/26.02.2025г0 се явявало обосновано. Преценявайки допустимостта на частната жалба, съдът намира, че е подадена от лице, засегнато от съдебния резултат и явяващо се страна в производството, депозирана е в срок, против съдебен акт, който прегражда развитието на същото, поради което е допустима. При преценка на нейната основателност, съдът приема за установени следните обстоятелства по делото: Съдебното производство по адм. дело № 4599 от 2025 г. по описа на Административния съд - София-град, по чл. 294 АПК е образувано по жалба на Залива – 47 – СП АД, чрез пълномощник против бездействие на КЕВР, представляващо отказ да бъде образувано изпълнително производство. Жалбоподателят е поискал от съда да задължи изрично КЕВР да изпрати до Електроразпределение Север покана за доброволно изпълнение. С жалбата е поискано също така да бъде възложено от страна на съда принудителното изпълнение да бъде довършено от ЧСИ – Р. Т., а на членовете на КЕВР да бъде наложено наказание в минимален размер от по 50,00 лева. Съдебният състав е изискал от КЕВР преписката, свързана с изпълнението на влязлото в сила решение и преценил, че вмененото с диспозитива задължение е изпълнено. Така, с Определение № 21086 от 18.06.2025 г. по адм. дело № 4599 от 2025 г. по описа на АССГ, постановено в закрито съдебно заседание (на основание разпоредбата на чл. 297 АПК жалбата е разгледана по реда на глава тринадесета АПК - като частна жалба по чл. 229 АПК), съдът е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил производството по делото с мотива за липсата на годен предмет за оспорване, поради пълно изпълнение на Решението на КЕВР. Частната жалба, подадена срещу Определение № 21086 от 18.06.2025 г. по адм. дело № 4599 от 2025 г., е неоснователна. Цел на всяко изпълнително производство е постигане на търсения с влязъл в сила административен акт или съдебно решение резултат. В този смисъл с диспозитива на Решение № 186/26.02.2025г. КЕВР цели да снабди Залива – 47 – СП АД с определена документация, съхранявана в Електроразпределение Север АД. Способът за това, макар и вписан в диспозитива не решението е ирелевантен, той касае технически въпроси, които са извън подлежащото на изпълнение право, като съществено за преценката за изпълнение е постигането на целения резултат. В конкретният случай, терминът „предостави“ е равнозначен на даване на достъп до съответната информация. В този смисъл, дори и изпращането на същата по електронната поща представлява изпълнение на посоченото решение. Още повече, че съгласно разпоредбата на чл.273а АПК съобщенията в изпълнителното производство се извършват по реда на чл. 18аАПК, който предоставя приоритет на дигиталните връчвания. След като е установил, че документите са изпратени на посочения от страна на заявителя мейл, (л.24) в тежест на взискателя е било да представи пред органа или съдебния състав доказателство от електронната история на кореспонденцията си, че липсва подобен мейл, получен от него, тъй като липсва подобна техническа възможност за изпращача. Това не е сторено нито пред АССГ, нито пред ВАС. На следващо място присъствието на цялата информация и по административната и по съдебната преписка, до които взискателят разполага със свободен достъп, също представлява форма на предоставяне на тази информация и прави провеждането на принудителни мерки безпредметно. Само за яснота следва да бъде посочено, че провеждането на производство по принудително изпълнение не е самоцелно. То преследва определен резултат, не е строго формално, състои се от множество и разнообразни фактически и правни действия, които нямат строго регламентирана форма, съдържание и последователност, а са насочени към постигане изпълнението на влезлия в сила административен акт. Началото на производството също не се поставя с формален акт, а започва с първото действие по изпълнението, което може да бъде обезпечително такова например, а не задължително покана. В този смисъл макар да няма изрично заглавие „покана за доброволно изпълнение“, писмото на КЕВР изх. № Е-13-273-216/30.04.2025г. представлява по съдържание покана, тъй като предоставя срок, (макар и по-кратък – тридневен) в който да бъдат представени доказателства, че задължението на Електроразпределение Север АД е изпълнено, т.е. КЕВР не е бездействал. В тази връзка следва да бъде отбелязано и това че възражението на КЕВР, че разпоредбата на чл.75 и сл. от Закона за енергетиката и чл.52 и сл. от Наредба № 3 от 21.03.2013г. за лицензиране на дейностите в енергетиката не дерогират разпоредбите на глава седемнадесета от АПК. Общият контрол по цитираните от КЕВР норми е различен от изпълнението на административните актове, което винаги е по глава седемнадесета на АПК. По изложените съображения, като е констатирал изпълнението на вменените задължения съдът правилно е приел, че те са изпълнени и липсва предмет, който да подлежи на принудително изпълнение. По тази причина правилно съдът не е разгледал и искането за възлагане от страна на съдебния състав на принудителното изпълнение на ЧСИ. Извън това, обаче, неразгледано е останало искането за налагане на санкции от страна на съда по реда на чл.273, вр. чл.305 АПК. Нормата касае неизпълнение в срок на изпълнително основание, което включва и хипотезата на забавено изпълнение, какъвто се констатира да е настоящия случай. Това производство протича по различен процесуален ред, поради което не е могло да бъде разгледано от същият състав и практически следва да бъде разгледано от председателя на АССГ. В тази част делото следва да бъде върнато за произнасяне. Воден от горното, Върховният административен съд - III отделение,