Определение № 60203 от 02.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1993/2021 г.

Производството е образувано по касационна жалба, подадена от Б. С. К., лично и като законен представител на Б. Б. К., чрез адв. П. Б., против въззивно определение № 260219/24.03.202 г., постановено по въззивно частно гр.д. № 154/2021 г. от Хасковския окръжен съд. С него е потвърдено разпореждане от 11.01.2021 г., постановено по гр.д. № 1882/2020 г. от РС Хасково, с което на основание чл. 262, ал. 2, т. 1 ГПК, вр. § 1 от ЗР ЗЗДН, вр. чл. 17, ал. 1 ЗЗДН, е върната въззивна жалба вх. № 144464/22.12.2020 г., подадена от Б. С. К., действащ лично и като баща и законен представител на малолетната Б. Б. К., против решение № 530/4.12.2020 г. на РС Хасково. Първоинстанционното решение е постановено по искане за защита от домашно насилие по реда на чл. 12 и сл. от Закона за защита от домашното насилие и подлежи на обжалване пред окръжен съд като въззивна инстанция, чието решение е окончателно – чл. 17, ал. 6 от същия закон. Това значи, че и определенията, постановени по това дело не подлежат на обжалване пред ВКС, както е разпоредено в чл. 274, ал. 4 ГПК. От изложеното следва, че определението на Хасковския окръжен съд, с което е потвърдил разпореждане на първостепенния Хасковски районен съд за връщане на въззивната жалба против решението по чл. 15 ЗЗДН, е също окончателно. Неправилното указание във въззивното определение, че подлежи на обжалване пред ВКС с частна жалба, не дерогира законовата разпоредба, нито може да обвърже компетентния по спора съд. В заключение, касационната жалба следва да бъде върната като недопустима, а образуваното по нея съдебно производство, прекратено. Мотивиран от горното, съдът