Определение № 462 от 06.08.2015 г. на ВКС по т. д. № 1194/2015 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, вр. чл. 248, ал. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място], против Определение № 23870 от 20.11.2014 г. по в. гр. д. № 16224/2014 г. на Софийски градски съд в частта, с която е допълнено определението от № 8420/23.04.2014 г. на Софийски градски съд, постановено по в. гр. д. № 5308/2014 г. в частта му за разноските, като [фирма] е осъдено да заплати на основание чл. 78, ал. 4 ГПК направени разноски във въззивното производство за възнаграждение за един адвокат в размер на 300 лева. В отхвърлителната му част за разликата над присъдената сума до общо претендирания размер от 400 лв. същото определени, като необжалвано от молителя, е влязло в сила. С частната жалба се иска отмяна на определението като неправилно и незаконосъобразно по съображения, че искането за присъждане на посочените разноски е преклудирано, тъй като молбата е подадена след преклузивния срок по чл. 248 ГПК, липсва списък по чл. 80 ГПК, което е процесуална пречка за допълване на постановения акт и не се установява реалното извършване на претендираните разноски, тъй като не са налице доказателства за действителното им извършване. Въззивният съд е приел, че искането по чл. 248 ГПК е направено в рамките на законоустановения срок и е доказано извършването на разноски във въззивното производство, тъй като съгласно отбелязването в договора възнаграждението е заплатено в брой. Частната жалба е депозирана от легимитирано лице и в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, поради което е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Постановеното от Софийски градски съд определение е валидно, допустимо и правилно. Производството по в.гр.д. № 5308/2014 г. по описа на Софийски градски съд е прекратено с определение № 8420/23. 04. 2014 г., от което няма данни да е бил връчван препис на П. С. В.. С молба от 25. 07. 2015 г. лицето е поискало присъждане на направените във въззивната инстанция разноски за адвокатски хонорар. Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване съдът може по искане на страните да допълни постановения акт в частта за разноските. Прекратителното определение не е било връчвано на молителя и по отношение на него срокът по чл. 248, ал. 1 ГПК не е започнал да тече, поради което не следва да се счита, че е пропуснат. Молбата по чл. 78, ал. 4 ГПК е подадена в срок. Съгласно задължителното за съдилищата разрешение по т. 8 от ТР № 6/2013 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, липсата на представен списък по чл. 80 ГПК в хипотезата, при която съдът не се е произнесъл по искането за разноски, не е основание да се откаже допълването му. Списъкът по чл. 80 ГПК не е предпоставка за допълване или непроизнасяне, а само за изменение на определението, поради което непредставянето му не лишава страната от възможността да иска допълване на постановеното определение в частта за разноските. Съгласно т. 1 от ТР № 6/2013 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. Ако възнаграждението е заплатено в брой, както и в процесния случай, то вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно доказателство за плащането, и има характера на разписка. Поради изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо отделение на Търговска колегия