Определение № 150 от 05.10.2012 г. на ВКС по н. д. № 1752/2012 г.

Производството е образувано по чл. 43, т. 3 от НПК, след като с определение от № 438/12.09.2012 г. по КАНД № 771/2012 г. Административен съд – Плевен е прекратил производството по делото и постановил то да се изпрати на Върховния касационен съд за определяне на друг, еднакъв по степен съд. Прокурорът при Върховна касационна прокуратура е изразил становище, че искането следва да бъде уважено. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, намери искането за основателно, поради следното: Производството по НАХД № 202/2012 г. по описа на Районен съд - Кнежа е било образувано по жалба на И. П. Й. срещу наказателно постановление № 28/22.02.2012 г. на Началника на сектор ПП към ОД на МВР – Плевен. Всички съдии от Районен съд – Кнежа са се отвели от разглеждане на делото на основание чл. 31, ал.3 във вр. с ал.1 във вр. с чл. 29, ал.2 от НПК, по обстоятелствата, изложени в определенията за отвод.С разпореждане от 04.09.2012 г. зам. административния ръководител на Районен съд – Кнежа е прекратил производството и постановил изпращането му на Административен съд –Плевен за произнасяне по чл. 43, т. 3 от НПК. С цитираното по-горе определение последният съд е изпратил делото на ВКС по компетентност. При посочените данни ВКС намери, че са налице условията за пренасяне на делото в друг, еднакъв по степен съд, визирани в чл. 43, т. 3 от НПК. С оглед на това Върховният касационен съд, първо наказателно отделение и на основание чл. 43, т.3 от НПК