Определение № 9006 от 22.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7130/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. във вр. с чл.166, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на "М.Р.Асфалеа“ ЕООД чрез адв. Ц. Бояджиева, упълномощена от управителя М. И. А., срещу определение № 8572 от 13.06.2024 г. по адм. дело № 5769/2024 г. на Административен съд - София град. Релевирани са доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяната му и спиране допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповед № 24-4332-002968/03.06.2024 г. на полицейски инспектор в отдел "Пътна полиция" при СДВР. Ответникът – полицейски инспектор в отдел "Пътна полиция" при СДВР, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като прецени доводите на страните и данните по делото, намира частната жалба за процесуално допустима - подадена е срещу подлежащо на обжалване определение съгласно чл. 229, ал. 1, т. 2 вр. чл. 166, ал. 3 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения: С оспореното определение административният съд е отхвърлил искането на "М.Р.Асфалеа“ ЕООД за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповед № 24-4332-002968/03.06.2024г. на полицейски инспектор в отдел "Пътна полиция" при СДВР, с която на основание чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП, е прекратена регистрацията на ППС, собственост на дружеството – товарен автомобил „Дачия докер“ с регистрационен № [рег. номер], за срок от шест месеца. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че твърденията на жалбоподателя за наличието на вероятност за настъпване на значителна или трудно поправима вреда не са подкрепени от доказателства, а обстоятелството, че процесния автомобил се ползва за дейността на дружеството освен като недоказано, но и не обуславя наличието на вреди, които да са противопоставими на презюмирания обществен интерес от предварителното изпълнение на приложената ПАМ. Оспореното определение е правилно. Същото е обосновано от доказателства по делото и е постановено в съответствие със закона. Формираните от административния съд мотиви за неоснователност на искането на жалбоподателя са правилни. Както се посочи, с процесната заповед, по отношение на "М.Р.Асфалеа“ ЕООД, е приложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП - прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от 6 месеца. Като фактическо основание за издаване на заповедта е посочено, че ППС – собственост на дружеството, се управлява от водач, който не притежава свидетелство за управление на МПС, т.е. от неправоспособен водач. Съгласно разпоредбите на чл. 172, ал. 5 и 6 ЗДвП, обжалването на заповедите, с които се прилагат ПАМ по чл. 171 ЗДвП се извършва по реда на АПК, а подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка. Следователно, предварителното изпълнение на заповедта е допуснато по силата на закона. В ЗДвП не са предвидени основания за спиране на допуснатото предварително изпълнение, поради което следва да намерят приложение общите норми на чл. 166, ал 2 и 4 от АПК. Съгласно чл. 166, ал. 4 от АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон /какъвто е случая – чл. 172, ал. 6 от ЗДвП/, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия, да бъде спряно от съда при условията на чл. 166, ал. 2 от АПК. Съгласно последната разпоредба съдът може да спре предварителното изпълнение, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Във всеки конкретен случай съдът, разглеждащ искането за спиране на актове по чл. 172, ал. 1 ЗДвП, преценява дали незабавното изпълнение може да причини значителна или трудно поправима вреда на адресата, а и дали са налице нови обстоятелства за спиране на изпълнението. Доказателствената тежест за тези нови факти и обстоятелства, както и за въздействието им върху правната сфера на адресата на акта, е на оспорващия. В случая по делото, пред административния съд жалбоподателят не излага твърдения и не представя доказателства както за наличието на нови обстоятелства, така и за вероятността от причиняване на значителни или трудно поправими вреди по смисъла на чл. 166, ал. 2 АПК, в резултат на предварителното изпълнение на приложената ПАМ. В частната касационна жалба сочи, че автомобилът, чиято регистрация е прекратена, се ползва за нуждите на дружеството, което разполага само с два автомобила и е с предмет на дейност, свързан с монтаж и демонтаж на строителни скелета. Наведените доводи са недоказани, а и не могат да обосноват наличието на особено значим интерес, който да е противопоставим на обществения интерес, презюмиран от законодателя за допускане предварителното изпълнение на ПАМ. Изложеното в жалбата за това, че ще бъде нарушен трудовият ритъм в дружеството, което ще бъде принудено да закупи или наеме друго ППС, сочи на вреда, която е последица от прилагането на принудителната мярка, а не от предварителното й изпълнение. При липса на условията по чл. 166, ал. 2 от АПК, правилно административният съд е отхвърлил искането на жалбоподателя за спиране изпълнението не процесната заповед. Обжалваното определение не страда от релевираните с частната жалба пороци и следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во, вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,