Решение № 13544 от 17.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2684/2013 г.

Решение № 13544 от 17.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2684/2013 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Вероника Георгиева Фурнаджиева от гр. Варна чрез процесуалния й представител адв. Михаил Статев срещу решение № 68/14.01.2013 г., постановено по адм. дело № 1030/2012 г. по описа на Варненския административен съд, с което е отхвърлена жалбата й против РА № 181002436/27.08.2010 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 916/06.12.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна при ЦУ на НАП за определени данъчни задължения по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2004 г. и 2005 г. в общ размер от 33 901,90 лв., от която сума за 2004 г. главница 11 787,24 лв. и лихви - 8 211,79 лв. и за 2005 г. главница 8 882,41 лв. и лихви - 5 020,46 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторката се оплаква, че съдът е направил правните си изводи в противоречие със събраните по делото доказателства относно твърденията на ревизираното лице за предоставени й парични средства от нейните родители, за което са налице писмени доказателства - банкови документи. Излагат се и оплаквания, че Вероника Фурнаджиева не е била местно лице за 2004 г. и 2005 г., тъй като е пребивавала в Полша, където е била трайно установена. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията се съдържат в касационната жалба, която в съдебно заседание се поддържа от адв. Михаил Статев с искане за присъждане и на направените по делото разноски. Последният в съдебно заседание е направил възражение, че ревизионният акт е нищожен, тъй като е издаден от некомпетентен орган, а и самото възлагане също е извършено от такъв орган. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна при ЦУ на НАП дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна при ЦУ на НАП, редовно призован не е изпратил свой представител и не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Делото за втори път се разглежда пред касационната инстанция. Първоначално с решение № 1184/17.05.2011 г. по адм. дело № 69/2011 г. Варненският административен съд е отхвърлил жалбата на Вероника Георгиева Фурнаджиева за определените й задължения за данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2004 г. и 2005 г. с цитирания по-горе ревизионен акт при извършена ревизия по особения ред на чл. 122 ДОПК, поради установени от приходните органи обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 ДОПК. С решение № 3389/08.03.2012 г., постановено по адм. дело № 9249/2011 г. Върховният административен съд, състав на VIII отделение е отменено горното решение на Варненския административен съд в посочените части за 2004 г. и 2005 г. и е върнато делото за ново разглеждане на същия съд от друг съдебен състав. За да отмени решението първата касационната инстанция е приела въз основа на представените пред нея писмени доказателства, че те са относими към правния спор, а именно 3 бр. вносни бележки от "Евробанк", преименувана в "Пиреосбанк", в която банка са били открити сметки на жалбоподателката. Съдът в отменителното си решение е приел, че не следва да ги обсъжда за първи път и затова отменяйки решението в посочените части е върнал делото с указания да се анализират и преценят тези доказателства. При новото разглеждане отново жалбата на Вероника Фурнаджиева за определения с ревизионния акт данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2004 г. и 2005 г., е отхвърлена, като съдът е приел, че при съвкупна преценка на доказателствата не е установено, че жалбоподателката е получила от родителите си от около 80 000 - 90 000 щатски долара. За да обоснове този извод съдът е приел, че не може доказването на дарение на такава голяма сума пари да се осъществи само със свидетелски показания на родителите, тъй като те не се подкрепят от другия доказателствен материал, събран по делото. Относно възражението на жалбоподателката, че тя за двете ревизирани години не е била местно лице, тъй като трайно е пребивавала в Полша, където е учила и работила, съдът го е приел за неоснователно, като е налице позоваване в съдебното решение на чл. 6 и чл. 7 ЗОДФЛ (отм.). Обжалваното решение е правилно постановено. Относно направеното възражение пред настоящата касационна инстанция от процесуалния представител на касаторката адв. Статев, че ревизионният акт е нищожен: Твърди се, че ревизията е възложена от некомпетентен орган, както и че самият ревизионен акт е издаден от некомпетентен орган. Тази твърдяна некомпетентност се изразява според касаторката в неспазване на териториалния обхват на заповедта, с която е определен ревизиращият състав, като се има предвид, че Фурнаджиева има постоянен адрес в гр. Варна, а ревизиращият екип е от гр. Русе. Това оплакване е неоснователно. Със заповед № ЗВР1002436/14.06.2010 г. е разпоредено, ревизията на Вероника Фурнаджиева да се извърши от екип в състав: Мима Вутова и Милена Ангелова, а със заповед № К1002436/22.07.2010 г. Мима Вутова е определена като компетентен орган да издаде ревизионния акт. Предвид извършената структурна промяна на Националната агенция по приходите с решение № РМФ-286/19.12.2009 г. на УС на НАП е одобрена новата организационна управленска структура на НАП, като в т. 3.4. е определен териториалния обхват на ТД на НАП - гр. Варна и той е Варна, Русе, Шумен, Разград, Добрич, Силистра и Търговище. Това означава, че от всички посочени градове в териториалния обхват на ТД на НАП - гр. Варна работещите в тях приходни органи могат да извършват ревизии в посочения в заповедта обхват. Не е налице нарушаване в процесиня случай нито на териториалната компетентност, нито на персоналната такава, предвид че ревизионният акт е издаден от Мима Вутова. В този смисъл ревизията е възложена от компетентен орган, както и ревизионният акт е издаден от такъв орган. Налице е компетентност на органа, възложил ревизията, респ. извършил ревизията наоснование по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК. Относно оплакването, че Вероника Фурнаджиева за ревизираните 2004 г. и 2005 г. не е била местно лице и не е следвало да се облага с данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.), то също е неоснователно. Съгласно дефиницията на понятието "постоянно местоживеене", съдържаща се в § 1, т. 3 от ДР на ЗОДФЛ (отм.), то представлява трайното установяване на физическо лице на територията на България без оглед на времето, прекарано в чужбина за определен данъчен период, когато престоят в чужбина не е свързан с трайно установяване там. Позовавайки се на тези разпореди от закона и във връзка с чл. 8, ал. 1 ЗОДФЛ (отм.), следва извода, че местните физически лица са данъчно задължени по този закон за доходи, произхождащи от източници в България и чужбина, поради което съдът не е допуснал сочените от касаторката нарушения. Поради това и твърденията в касационната жалба, че за отчетните периоди Фурнаджиева не е била местно лице, не намират опора в закона. Относно основният спор между страните е за доходите на касаторката, установено е по безспорен начин по делото, че тя е подала ГДД по чл. 41 ЗОДФЛ (отм.) с деклариран облагаем доход за 2004 г. в размер на 498 лв. от трудови правоотношения и от продажба (замяна) на недвижим имот, а за 2005 г. не е подала такава декларация. Както вече се посочи по-горе спорът между страните е дали касаторката е получила около 80 000 - 90 000 щатски долара като дарение от родителите си. Наистина установено е по делото, че бащата на касаторката е работил в чужбина за периода 1966 г. - 1991 г. и трудовото си възнаграждение е получавал във валута със средна месечна заплата около 4 000 долара (работил е като главен механик на алжирски кораб C. N. A. N.), като неговите твърдения при извършената насрещна проверка от приходните органи са били, че сумите, спечелени в чужбина ги е съхранявал в домашен сейф. Същият е твърдял, че към 2004 г. е притежавал около 150 000 щатски долара, като в този период ги е внесъл в банка на името на дъщеря си Вероника Фурнаджиева, но писмени доказателства за това обстоятелство не са ангажирани. От доказателствата по делото и съдебно-счетоводната експертиза, първоинстанционният съд е направил законосъобразен извод, че не е доказано, че посочените по-горе суми във валута са дарени от родителите на касаторката. Правилно съдът е счел, че бащата на касаторката при внасяне на отделните суми по банковата сметка на дъщеря си е действал като неин пълномощник, а не от свое име, за да се приеме тезата, че се касае за дарствен акт от баща на дъщеря. Освен това правилно е установено по делото, че няма категорични доказателства какъв размер валута са били спестени от родителите на касаторката, като се има предвид отдалечеността на периода, през който бащата е работил в чужбина и ревизирания на касаторката период, а и следва да се държи сметка и за настъпилите инфлационни и деноминационни процеси в страната за този голям период от време - 1966 г - 2004 г, 2005 г. Освен това, от свидетелските показания на родителите на касторката се установява, че в един период от време спестените суми от работа в чужбина са били съхранявани в дома им, поради недоверието в банковата система на страната, а от 2004 г. са започнали да захранват банковата сметка на дъщеря си и това също затруднява доказването с какви суми към 2004 г. са разполагали родителите на касаторката, за да се възприеме тезата й за дарствени актове от родителите й чрез внасяне по банков път на тези суми. Различията в твърденията на касаторката от една страна, че сумите по банковите й сметки са дарение от родителите й по повод работата им в чужбина (майката на касаторката също е работила в Алжир), а от друга страна че същите суми са дарени от родителите им по повод продажби на недвижими имоти, водят до извод за недоказаност на средствата, които са били в банковите сметки на Фурнаджиева, а именно: за 2004 г. - 80 000 щатски долара, за 2005 г. - 33 514,05 щатски долара, както и за ревизираната, но необложена с данък 2006 г. - 104 180 щатски долара. Относно приложените по делото влогови книжки от Балгарска външнотърговска банка на родителите на касаторката, от тях не се установява наличие на големи суми пари, за да се свържат със сумите, налични по банковите сметки на Фурнаджиева за процесните периоди. В този смисъл неоснователно е оплакването на касаторката, че съдът не е обсъдил вкички относими доказателства Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав на ВАС, I отделение счита, че обжалваното решение е постановено при правилно прилагане на материалния закон, на съдопроизводствените правила и въз основа на правилно установена фактическа обстановка са направени и правните изводи на съда, поради което решението му е и необосновано следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,