Определение № 263 от 22.06.2022 г. на ВКС по т. д. № 1230/2022 г.

Производството е по реда чл.274,ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от Г. Д. В. (привлечено трето лице-помагач в производството по иск с правно основание чл.432 КЗ) срещу разпореждане от 08.12.2021г. по в.гр.д.№ 3324/2020г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата на В. въззивният съд да допусне поправка на очевидна фактическа грешка в решението си, постановено по реда на чл.247 ГПК. С частната жалба се иска отмяна на разпореждането. Отговор на частната жалба от останалите страни по спора не е постъпил. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Процесното пътно произшествие, в резултат на което са причинени телесни увреждания на ищеца М. П. С. и които са предмет на иска по чл.432 КЗ, е настъпило на 26.09.2017г. Съставът на САС се е произнесъл по въззивните жалби с решение № 474/12.05.2021г. Във втория абзац на мотивите е посочил (възпроизвеждайки фактическата грешка от диспозитива на първоинстанционното решение), че пътното произшествие е настъпило на 29.09.2017г. В диспозитива на това решение на САС датата на пътното произшествие е коректно посочена. С молба от 25.06.2021г. Г. В. е поискал допуснатата в мотивите фактическа грешка да бъде отстранена. С решение № 929 ат 04.08.2021г. съставът на САС е допуснал (и то въз основа на молбата на В.) поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 474/12.05.2021г. като „в диспозитива на решението вместо ПТП, станало на 26.09.2017г. да се чете ПТП, станало на 29.09.2017г.” Отново сезирана с молба на В. по чл.247 ГПК с искане за допускане поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 474 от 12.05.2021г. като на страница първа от мотивите се чете „ПТП, станало на 26.09.2017г., ведно със законната лихва от 05.02.2018г.” и за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 929 от 04.08.2021г. като в диспозитива на решението се чете „вместо ПТП, станало на 29.09.2017г.” да се чете „ПТП, станало на 26.09.2017г.”, въззивната инстанция с атакуваното разпореждане е оставила молбата без уважение по съображения, че допуснатата грешка в решението по чл.247 ГПК следва да се поправи по реда на инстанционния контрол. Настоящият състав счита, че допусната очевидна фактическа грешка в акта на съда по чл.247 ГПК следва да се отстрани от съда, който го е постановил, а не от настоящата инстанция по реда на инстанционния контрол. В атакуваното разпореждане е прието, че такава грешка е допусната. Същинският инстанционен контрол по отношение на акта на съда по чл.247 ГПК е приложим извън случаите, когато в този акт отново е допусната явна фактическа неточност. Той е приложим, когато решението за поправка е неправилно - в хипотеза, в която съдът не може сам да поправи решението си. Поради изложеното, атакуваното разпореждане следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на САС за произнасяне по молба вх.№ 16556/27.09.2021г. По изложените съображения, Върховен касационен съд, състав на първо т.о. на ВКС