Определение № 6519 от 15.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5743/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от Д. К., украински гражданин, в качеството му на баща и законен представител на О. К., двамата от гр. Пловдив, подадена чрез пълномощника адвокат М. Василева, срещу определение № 246/08.01.2026 г., постановено по адм. дело № 2606/2025 г. по описа на Административен съд (АС) – Пловдив, с което е оставена без разглеждане подадената от него жалба против заповед № ЗСПД/Д-РВ/24880 от 29.09.2025г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Пловдив. В частната жалба се поддържа оплакване за неправилност на атакуваното разпореждане Подателят оспорва факта, че жалбата е подадена извън законоустановения срок. С доводи за спазването му се иска отмяна на определението и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия по жалбата. Върховният административен съд, състав на Шесто отделение, счита частната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК, срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение № 246/08.01.2026 г., постановено по адм. дело № 2606/2025 г. по описа по описа на АС – Пловдив, е оставена без разглеждане подадената жалба от Д. К., украински гражданин, в качеството му на баща и законен представител на О. К., против заповед № ЗСПД/Д-РВ/24880 от 29.09.2025г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Пловдив за отказ да се отпусне еднократна/месечна помощ за едно дете, като е прекратено образуваното въз основа не нея съдебно производство. За да постанови този правен резултат, съдът е приел жалбата за просрочена. Посочил е, че заповед № ЗСПД/Д-РВ/24880 от 29.09.2025г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Пловдив е връчена лично на Д. К. на 03.10.2025 г. Жалбата е подадена на 21.10.2025 г., което е извън 14-дневния срок за обжалване, изтекъл на 17.10.2025 г. (присъствен ден). Определението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно нормата на чл.10, ал.6 от Закона за семейни помощи за деца, заповедта за отказ за отпускане на семейна помощ за деца подлежи на обжалване пред съответния административен съд по реда на АПК. Този ред предвижда правото на оспорване да се упражни в 14-дневен срок от съобщаване на акта – чл.149, ал.1 АПК. Видно от материалите по делото, съдът вярно е установил, че оспорващият е упражнил правото си на оспорване извън рамките на указания 14-дневен срок, което предопределя и правилността на постановения съдебен акт, с който жалбата е оставена без разглеждане. Твърдението на частния жалбоподател, обосноваващо тезата за срочност е, че решението не е получено от него на 03.10.2025г, а от друго лице „И.“. Посочва, че жалбата му срещу оспорената заповед е подадена на 20.10.2025г в 23:46ч по електронна поща до Административен съд-Добрич, адресирана до Административен съд-Пловдив, за което представя справки. Видно от приложеното към делото копие на процесната заповед, тя е връчена срещу подпис на адресата Д. К. на 03.10.2025г., удостоверено с подписа на връчителя И.. И.. Следователно срокът за обжалването й започва да тече от тази дата и е изтекъл на 17.10.2025г., който е присъствен ден. В нея е посочено пред кой съд и в какъв срок може да се обжалва, т.е. не е налице някоя от предпоставките за прилагане на удължен срок по чл. 140 от АПК. С оглед на това дори да се приеме, че жалбата е депозирана в съда по електронна поща на 20.10.2025г, тя се явява просрочена. Предвид изложеното, като е приел, че правото на съдебна защита е преклудирано поради неупражняването му в законоустановения срок, обосновавайки по този начин отрицателна процесуална предпоставка за допустимостта на производството по смисъла на чл.159, т.5 АПК, АС – Пловдив е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. По тези съображения и на основание чл.235, ал.1 от АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение