Решение № 7013 от 5.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9892/2016 г.

Решение № 7013 от 5.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9892/2016 г., I о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. К. Д. на Дирекция"ОДОП"-П. моли да бъде отменено решение № 1453/18.07.2016 г. по адм. д. № 413/2015 г. на Пловдивския административен съд в частта, с която е отменен РА № Р-26-1401573-091-01/24.10.2014 г. на ТД на НАП-П. във частта, с която са определени задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ с лихви за 2010 г. и 2011 г., и осигурителни вноски за ДОО, ЗО и ДЗПО-УПФ за периода 15.02.2011 г. - 31.12.2011 г. като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли РА да бъде оставен в сила и в тази част, като му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба М. Ю. Ю. с ЕТ "Ориент-М-М. Ю." по съображения в писмен отговор и писмена защита моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски за двете инстанции. Поддържа, че касаторът не е представляван от юрисконсулт и не следва да му се присъжда юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е частично основателна. С обжалваното решение административният съд е отменил изцяло РА № Р-26-1401573-091-01/24.10.2014 г., поправен с РА № П-16002614047231-003-01/11.11.2014 г., двата на ТД на НАП-П. за определените задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за периода 2008 г. - 2011 г. с лихви, вноски за ДОО, ЗО и ДЗПО-УПФ за същия период с лихви. РА е издаден след проведена по чл. 122 и сл. от ДОПК ревизия поради наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК - имущественото и финансово състояние на лицето не отговаря на декларираните приходи. Необосновано съдът е приел, че са предоставени 2000 лв през 2009 г., 6500 лв през 2010 г. и 10 000 лв през 2011 г. от дъщерята на ревизираното лице, получаваща заплата от 800 - 1000 лв в този период. Трудовите възнаграждения на Х. Ю. не позволяват спестяване в такъв размер за 2010 г. и 2011 г. Правилен е изводът на съда, че от продажбата на наследствен имот през 2008 г. са предоставени 25 000 лв, на съпругата на ревизираното лице, в който смисъл са обясненията на М. Ю. на л. 162 от делото, представените банкови извлечения за платената цена по продажбата на трите наследнички - съпруга, тъща и балдъза на Ю. Правилно съдът не е кредитирал показанията на свидетелките в частта, за продажба на имота за 46 000 лв и предоставянето на още 21 000 лв от платената цена на съпругата му като противоречащи на представения нотариален акт, в който е посочена цена от 25 000 лв с начин на плащане по депозитни сметки в "Банка ДСК" ЕАД, които са представени по делото. Неправилно са кредитирани показанията на св. Ф. Х. - тъща на ревизираното лице при липса на каквито и да било доказателства за финансовите й възможности да предостави 5000евро на дъщеря си през 2010 г. Неправилно е прието за доказано дарение от същата свидетелка в размер 14 000 евро през 2011 г., за каквото свидетелката не е дала показания. За последната сума са дадени само показания от съпругата на ревизираното лице, които предвид нейната заинтересуваност и факта, че не се подкрепят от останалите доказателства по делото неправилно са кредитирани от съда. Неправилно съдът се е позовавал на констатации в отменителното решение № 872/10.11.2015 г. на директора на Дирекция "ОДОП"-П., с което е отменен РА № Р-16002615000445-091-001/04.09.2015 г., съставен на съпругата Ш. Ю. по чл. 48 от ЗДДФЛ след проведена повторна ревизия, относно получени 5000 евро и 14 000 евро от майката на съпругата на ревизираното лице, каквито не са направени в цитираното решение. Предмет на стабилитета на ревизионния акт е вид, основание и размер на данъчното задължение. Установените факти в мотивите на РА в едно друго производство са доказателства наред с останалите доказателства по делото. Приетото в отменителното решение на директора на Дирекция "ОДОП"-П. в настоящия процес е доказателство наред с останалите доказателства по делото, което не освобождава съда от задължението да ги обсъди и прецени. В договорът за предоставяне на 25 000 лв заем от Ш. Ю. на "АМГ" ООД за дата е посочено "04.2008 г. ". В чл. 3 от договора страните се уговорили, че за начална дата на договора се приема датата на получаване на сумата от 25 000 лв в брой. Не са представени доказателства за предоставяне на сумата от Ш. Ю. на дружеството, поради което предвид чл. 3 от договора съдът следваше да приеме, че заем не е предоставян. Представен е разходен касов ордер от 20.12.2010 г. на "АМГ" ООД за върната сума от 25 000 лв на Ш. Ю. без подпис на съставител, който на основание чл. 7, ал. 2, т. 4 от ЗСч (отм.), действащ през 2010 г., следва да съдържа име, фамилия и подпис на съставителя. Съгласно чл. 11 от ЗСч (отм.) лицата, които са съставили и подписали счетоводните документи и техническите информационни носители, носят отговорност за достоверността на информацията в тях. Предвид цитираните разпоредби представеният РКО № 11/20.12.2010 г. на "АМГ" ООД не доказва връщане на 25 000 лв от дружеството на Ш. Ю. При липса на доказателства за предоставена сума в заем, представената декларация от управителя на "АМГ" ООД Х. Н. за върнат заем от 25 000 лв предвид неговата заинтересуваност - съпруг на племенницата на ревизираното лице, не доказва описаните в нея факти. Съдът е приел, че даването на заемът и връщането са приети в РА № 1404842/30.04-2014 г., съставен на "АМГ" ООД. Установените в мотивите на влязъл в сила РА факти и обстоятелства в настоящия процес са доказателства наред с останалите доказателства, представени по делото, които не доказват предоставянето на сума в този размер на дружеството през 2008 г. Изводът се подкрепя от цитираните по-горе обяснения на ревизираното лице, че е разполагал с 25 000 лв, получени от продажбата на имот на съпругата му. Като се спаднат от изчисленията вариант 2 на вещото лице на разполагаемите средства на Ш. Ю. даден и върнат заем в размер 25 000 лв, 5000 евро и 14 000 евро от майка й се получават резултати: разполагаеми средства през 2008 г. - 25 000 лв, към 1.01.2009г - 21 063 лв, към 1.01.2010 г. - 17 187 лв, към 1.01.2011 г. - 14 648 лв и към 31.12.2011 г. - 11 991 лв. За 2010 г. в паричния поток на вещото лице вариант 2 са включени за 2010 г. в началното салдо 2000 лв получени от дъщерята през 2009 г., които като се изключат се получава налична сума към 1.01.2010 г. 9570,26 лв. Неправилно вещото лице включва в парични поток 24 194,87 лв - приход от патентната дейност на едноличния търговец на ревизираното лице, каквито доказателства по делото няма, както и дарение от дъщерята в размер 6500 лв. За 2010 г. вещото лице е включило 1/3 от разходите за домакинството, за разлика от РА, в който е включена половината от разходите по статистиката на НСИ и е констатирано, че съпрузите нямат непълнолетни деца. Не са представени доказателства пълнолетният син на ревизираното лице да е живял с тях в едно домакинство, поради което съдът следваше да установи, че паричния поток на приходите и разходите, съставен от вещото лице, не отговаря на фактическата обстановка по делото. Приходите и разходите на ревизираното лице за 2010 г. предвид изложените съображения са в размерите, приети в РА, коригирани с установеното начално салдо за 2009 г. в размер 9570,26 лв. Съдът е направил компенсиране на недостига на парични средства на ревизираното лице с наличните средства на съпругата. Подходът е правилен предвид задължението на съпрузите по чл. 17 от СК с общи усилия и съобразно своите възможности, имущество и доходи да осигуряват благополучието на семейството, но следваше да се направят съответните изчисления. В РА е определен недостиг на парични средства, формиран от разходи за домакинството, вноски в "Б.-МК" ЕООД и осигуровки на ревизираното лице в размер 61 888,49 лв. При начално салдо от 9570,26 лв и разполагаеми средства на съпругата в края на 2011 г. от 11 991 лв остава превишение на разходите над приходите за 2010 г. в размер 40 327,23 лв. В РА са спаднати осигурителни вноски върху този доход, които съдът правилно е отменил предвид тълк. р. № 1/18.05.2016 г. по тълк. д. № 3/2015 г. на ВАС и в настоящото производство като образувано по касационна жалба на данъчната администрация предвид чл. 160, ал. 5 от ДОПК не следва да се спадат от данъчната основа. Дължимият за 2010 г. данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ е в размер 4032,72 лв с 1439,87 лв лихви. Решението за 2010 г. е неправилно в частта, с която е отменен РА в частта, с която е определен данък за 2010 г. по чл. 48 от ЗДДФЛ 4032,72 лв с 1439,87 лв лихви и в тази част следва да бъде отменено, а вместо него следва да се постанови отхвърляне на жалбата против РА. В останалата част до пълния размер на определените данък и лихви за 2010 г. решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. За 2011 г. в паричния поток на вещото лице неправилно са включени 10 000 лв дарение от дъщерята на ревизираното лице и разходи за едно лице от тричленно домакинство при липса на доказателства пълнолетният син на съпрузите да е живял в едно домакинство с тях през 2011 г., поради което съдът неправилно е ползвал необоснованото заключение на вещото лице в тази част. В ревизионното производство по отменения РА, съставен съпругата на ревизираното лице, е установено откриване на банкова сметка в "Сосиете женерал експресбанк" на 27.06.2011 г. на името на Ш. Ю. с 50 000 лв, от която на 1.07.2011 г. са изтеглени 5580 лв, като видно от паричния поток на ревизираното лице на същата дата е направило вноска в "Б.-МК" ЕООД в същия размер. На 1.08.2011 г. от сметката на съпругата са изтеглени 5510 лв, като в паричния поток на ревизираното лице на същата дата е отразен разход - внесена сума в същия размер в "Б.-МК" ЕООД. За тези суми общо в размер 11 090 лв е доказано, че са предоставени от съпругата на ревизираното лице и в паричния поток за 2011 г. следва да се включат и в приходната част. За 2011 г. са установени разходи на ревизираното лице в размер 47 501,69 лв, от които следва да се спадне приход от съпругата 11 090 лв. Видно от сметката в банка, цитирана по-горе, на л. 726 от делото, към 28.12.2011 г. в сметката са налични 9901,40 лв. От 27.06.2011 г., когато е открита сметката до 28.12.2011 г. са изтеглени повече от 40 000 лв, поради което може да се приеме, че разходите в паричния поток на ревизираното лице за осигуровки и за домакинството в периода от 30.06 - 31.12.2011 г. в общ размер от 3054,56 лв са поети от съпругата Ш. Ю. Общо в приходната част следва да се вземат предвид 14 144,56 лв предоставени от съпругата, при установени разходи в размер 47 501,69 лв остава превишение на разходите над приходите за 2011 г. в размер 33 357,13 лв. За 2011 г. в РА е определена вноска за ДОО по чл. 124а от ДОПК при установен доход от трудова дейност над максималния от 24 000 лв в размер 2426 лв със 778,88 лв лихви. Предвид установения доход по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК над 24 000 лв промяна в размера на осигуровките за 2011 г. няма, но следва да се вземе предвид действието на чл. 124а от ДОПК от 15.02.2011 г. От 1.01.2011 г. до 14.02.2011 г. са изтекли 45 дни, за които осигуровките правилно са отменени от административния съд предвид цитираното по-горе тълкувателно решение на ВАС. Р. лице не е оборило констатацията в РА за трудов характер на дохода, поради което предвид чл. 124, ал. 2 от ДОПК осигуровките са дължими за периода от 15.02.2011 г. до края на 2011 г. за оставащите 320 дни от годината. За този период дължимите вноски са: за ДОО - 2127,68 лв с 682,86 лв лихви, за ДЗПО-УПФ - 831,12 лв с 266,74 лв лихви и за ЗО - 1329,86 лв с 337,02 лв лихви. Осигуровките са изчислени с пропорция 320:365=х: размер на осигуровката в РА, а лихвите са изчислени съответно. От определения недостиг на парични средства за 2011 г. в размер 33 357,13 лв следва да се спаднат дължимите осигуровки за 2011 г. в общ размер от 4288,60 лв и остава данъчна основа от 29 068,53 лв, за която дължимият данък по чл. 48 от ЗДДФЛ е в размер 2906,85 лв, за който съответните лихви са 736,69 лв. Решението следва да бъде отменено в частта, с която е отменен РА в частта, с която за 2011 г. са определени: данък по чл. 48 от ЗДДФЛ 2906,85 лв със 736,69 лв лихви, вноски за ДОО - 2127,68 лв с 682,86 лв лихви, за ДЗПО-УПФ - 831,12 лв с 266,74 лв лихви и за ЗО - 1329,86 лв с 337,02 лв лихви и вместо него в тази част следва да се постанови отхвърляне на жалбата против РА. Решението в частта за 2011 г. за останалата част от определените в РА данък по чл. 48 от ЗДДФЛ с лихви и вноски за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО, всички с лихви като правилно следва да бъде оставено в сила. Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, които следва да бъдат преизчислени поради промяната в резултата. За касационната инстанция ревизираното лице има право на разноски в размер 218,02 лв. Касаторът има право на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер 970,74 лв на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК и чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В цитираната алинея предвид заглавието на раздел III, в който попада, е предвидено присъждане на възнаграждение за една инстанция в посочените в т. 1 - 7 размери за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с определен материален интерес. И. не е кумулативно и предвид ноторно известния факт, че директорът на Дирекция "ОДОП"-П. не е юрист, изготвянето на касационната жалба е извършено от юрисконсулт на дирекцията, поради което е налице хипотезата на съдействие по смисъла на чл. 8 от наредбата. За първата инстанция жалбоподателят има право на разноски в размер 1633,67 лв. данъчната администрация има право на юрисконсултско възнаграждение в размер 970,74 лв. Общо за двете инстанции данъчната администрация има право на юрисконсултско възнаграждение в размер 1941,48 лв. Ревизираното лице има право на разноски за двете инстанции общо в размер 1851,69 лв или по компенсация ревизираното лице следва да заплати на касатора разноски по делото в размер 89,79 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, I отделение,