Определение № 165 от 20.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3565/2016 г.

С молба вх. Nо 6994/20.06.2017 година, дружеството [фирма] [населено място] чрез процесуалния си представител адв. Ж. К.- САК иска да бъде отменено Определение Nо 232 от 18.08.2016 година, постановено по настоящото дело, с което по искане на [фирма] С., на основание чл. 282 ал. 2 ГПК е спряно изпълнението на въззивно Решение Nо 127/ 15.01.2016 година по гр.д. Nо 1879/ 2015 година на ОС-Бургас, в частта, с която [фирма] С. е осъдено да предаде на дружеството [фирма] [населено място] владението на следните сгради: апартамент 16 кв.м., съставляващ едноетажна полумасивна постройка, строена през 1971 година ,битова къща с площ 67 кв.м.-едноетажна масивна постройка, строена 1971 година, санитарен комплекс No 2 с площ от 114 кв.м.-едноетажен, масивен строен 1988 година, санитарен комплекс No 3 с площ от 84 кв.м. построен 1985 година, административна сграда с площ от 102 .5 кв.м.- едноетажна, масивна, построена през 1968 година, всичките находящи се в поземлен имот No 81178.8.145 по КК на [населено място], като поддържа, че подадените срещу това решение касационни жалби от страните по спора са върнати като процесуално недопустими. Като счита, че въззивното осъдително решение в полза на дружеството е влязло в сила, иска отмяна на определението за спиране на изпълнението му. Върховният касационен съд- състав на първо отделение на гражданската колегия, намира, че молбата не може да бъде уважена по следните съображения: С разпоредбата на чл. 282 ГПК законодателят е предвидил ред за спиране изпълнението на невлезлите в сила осъдителни решение на въззивната инстанция,които са обжалване пред ВКС. Цитираната разпоредба на ГПК визира постановяване на съдебен акт имащ характера на временна обезпечителна мярка, охраняваща страната, което е осъдена да изпълни определено действие/ плащане на сдума, предаване владението на недвижим имот и др./ но само в рамките на касационното обжалване. Касае се охранителен съдебен акт на касационния съд, който е необжалваем / за разлика от определението за налагане на същинска обезпечителна мярка по чл. 389 и сл. ГПК /, както и неоттегляем поради ограниченото действие ., което се прекратява/ преустановява/ eх lege с приключване висящността на делото пред касационния съд, както когато същото приключва с решение по същество, или спорът приключва с влизане в сила на решението по същество, ако делото е върнато за ново разглеждане от въззивната инстанция. В настоящата хипотеза, в резултат на връщане на касационната жалба, послужил като предпоставка за да се постанови определението по чл. 282 т.2 ГПК за спиране изпълнението на невлязлото в сила решение по иск по чл. 75/76 ЗС, нямаме развито същинско касационно производство. С влизане в сила на Определение № 261 от 27.05.2016 г. по ч.гр.д. № 209/ 2016 год. на АС-Бургас, с което е оставена без уважение частната жалба на дружеството против Разпореждане № 1442 от 10.03.2016 г. по в. гр. д. № 1879/2015 г. на ОС-Бургас, с което е върната касационната жалба срещу постановеното по делото въззивно решение № V-127 от 15.01.2016 г., въззивното осъдително решение е влязло в сила. Това решение се ползва, като осъдителен титул, с изпълнителна сила/ наред със силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение/ и въз основа на него може да се предприеме надлежно принудително изпълнение. Определението за спиране по чл. 282 т.2 ГПК, без надлежно висящо касационно производство, не може да препятства изпълнителната сила на влязлото в сила осъдително решение, поради което и законодателят не е предвидил нито неговата обжалваемост, нито възможността, съдът който го е постановил да го отмени. По изложените съображения състав на Върховния касационен съд- първо отделение на гражданска колегия