Решение № 12054 от 12.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4120/2015 г.

Решение № 12054 от 12.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4120/2015 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Общински съвет Благоевград срещу решение № 133 от 02.02.2015 г., постановено от Административен съд - Благоевград по адм. д. № 733/2014 г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение по съществото на спора, с което да бъде отхвърлено като неоснователно и недоказано оспорването на областния управител на област Благоевград. Ответникът - областен управител на област Благоевград, с представено по делото писмено възражение, излага доводи за неоснователност на касационната жалба и прави искане обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Заинтересованите страни - Асен Христов Боришов, Невена Костадинова Янчева, Видю Костадинов Христов, Кирил Костадинов Христов, Тодорка Ангелова Дичева, Филка Ангелова Боришова, Асен Николов Пашин, Александър Николов Пашин, Ангел Николов Пашин, Бояна Христова Стоилкова, Георги Христов Георгиев, Марияна Христова Михтарска, Елеонора Атанасова Стоилкова, Венцислав Стоянов Стоилков, Димитър Георгиев Христов, Георги Димитров Христов, Валентина Димитрова Самарджиева, Иван Йорданов Търнаров, Аврам Петров Стилков и Роса Петрова Тенева - не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред административния съд е образувано във връзка със заповед № ОА-АК-484 от 17.10.2014 г., с която областният управител на област Благоевград е оспорил решение № 415 по протокол № 11 от 29.08.2014 г. и решение № 468 по протокол № 12 от 26.09.2014 г. на Общински съвет Благоевград. Съдът е отменил като незаконосъобразен административен акт решение № 415/29.08.2014 г. и е обявил за нищожен административен акт решение № 468/26.09.2014 г. За да стигне до извод за незаконосъобразност на решение № 415/29.08.2014 г., съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен по смисъла на чл. 21, ал. 1 от ЗМСМА и § 27 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ орган в предвидената от закона форма и с изискуемото мнозинство след проведено поименно гласуване, поради което е валиден. Същият обаче бил издаден в нарушение на материалния закон - чл. 7, ал. 4 от ЗОбС. Касаело се за предоставяне на част от имот - публична общинска собственост за възстановяване на имот в стари реални граници, за който правото на собственост на наследниците на Иван Митов Боришов било признато с решение на ОСЗ - Благоевград. Според съда, липсвало основание да се приеме, че в процесната хипотеза по § 27, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ от 2010 г. забраната по чл. 7, ал. 4 от ЗОбС била неотносима. Липсвали данни, а и не се твърдяло от страните да е променено предназначението на имотите, от които е образуван процесният имот, за да се приемело, че е налице някоя от хипотезите на чл. 25, ал. 3 от ЗСПЗЗ и имотът да е бил обявен за частна общинска собственост. Съдът е приел още, че в оспорения акт липсвали и мотиви за вземане на процесното решение, което било съществено нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2 от АПК за форма на акта. По отношение на решение № 468/26.09.2014 г., съдът е приел, че решението е нищожен административен акт, тъй като не е прието с изискуемото мнозинство - не по-малко от 1/2 от общия брой на общинските съветници. При този съществен порок при формиране на волята на колективния административен орган, съдът е приел, че липсва надлежно волеизявление, поради което е обявил нищожност на решението. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните нарушения, които да съставляват основания за отмяна. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че в проведената процедура ЗСПЗЗ е специален закон по отношение на ЗОбС и че издаденото решение на Общински съвет - Благоевград не представлява самостоятелен индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, а част от административната процедура, завършваща с решение за възстановяване на право на собственост. Правилна е преценката на решаващия съд, че оспореното решение, взето на основание чл. 45ж от ППЗСПЗЗ, е акт на разпореждане с общинско имущество, поради което, подлежи на оспорване. Не се споделят доводите на касационния жалбоподател, че оспореното решение има характер на процедурен акт и е част от производството по възстановяване на земеделска земя в стари реални или възстановими граници. Крайният акт, с който приключва реституционната процедура се постановява от съответната общинска служба по земеделие, но за възстановяване на земеделски земи в хипотезата на чл. 45ж от ППЗСПЗЗ, съответният общински съвет упражнява самостоятелни властнически правомощия за предоставяне на имоти, в изпълнение на задължението си по § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ, обн. Дв, бр. 62/2010 г. Този извод следва и от систематическото тълкуване на чл. 45ж от ППЗСПЗЗ. В ал. 2 е предвидено, че решението на общинския съвет се връчва по реда на Административнопроцесуалния кодекс, а ал. 3 изрично предвижда, че окончателното решение за възстановяване на земеделската земя се постановява в 14-дневен срок от влизане в сила на решението на общинския съвет. При тази изрична нормативна регламентация несъстоятелни са доводите на касационния жалбоподател за недопустимост на съдебно оспорване на решението на общинския съвет, взето в изпълнение на задълженията му по чл. 45ж от ППЗСПЗЗ. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател за материална незаконосъобразност на обжалваното решение. В съответствие с § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ, обн. Дв, бр. 62/2010 г. общинските съвети предоставят земи от общинския поземлен фонд при наличие на едно от условията: 1. установяване на границите на земеделските имоти, за които е издадено решение на общинската служба по земеделие за признаване на правото на възстановяване на собствеността в съществуващи или възстановими стари реални граници; 2. изпълнение на съдебни решения за признато право на собственост; 3. обезщетяване на собствениците, чиято собственост не може да бъде възстановена. Съгласно чл. 45ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ общинската служба по земеделие представя мотивирано искане до кмета на общината в случаите по § 27, ал. 2, т. 1, 2 и 3 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, към което прилага за имот с признато право на възстановяване в стари реални съществуващи или възстановими граници с решение по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ на общинската служба по земеделие или със съдебно решение скица-проект на имота, издадена от общинската служба по земеделие или от службата по геодезия, картография и кадастър. Въз основа на искането кметът на общината внася преписката в общинския съвет, който се произнася на първото си заседание след постъпване на искането с решение за предоставяне на имотите в изпълнение на задължението си по § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ. Предвид материалните предпоставки за постановяване на акт за предоставяне на общински имот, правилен е изводът на решаващия съд, че постановеното решение не е мотивирано, което съставлява съществено нарушение на изискването за форма по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Фактическите основания за постановяване на оспореното решение не са изложени в решението, а не могат да се изведат и от писмени доказателства, приложени по преписката. В искането на общинската служба по земеделие не са представени писмени доказателства, които да удостоверяват наличие на предпоставките за постановяване на решение за предоставяне на общински имот. Така както е формулирано искането на ОСЗ не става ясно коя от хипотезите на § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ е приложима, а и от приложените писмени доказателства не може да се направи обоснован извод за приложимата хипотеза. Още повече, че предложението на кмета е да не се предоставя процесният имот по отношение на което становище не са изложени никакви мотиви. Неоснователно е и възражението, че неправилно съдът е приел за нарушена разпоредбата на чл. 7, ал. 4 от ЗОбС. По силата на чл. 25, ал. 1, изр. 2 от ЗСПЗЗ собствеността на общините върху мерите и пасищата е публична и може да се обявява за частна общинска собственост при промяна на предназначението на мерите и пасищата по реда на ЗОбС в определените в ал. 3 случаи. Съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗОбС имоти и вещи публична общинска собственост не могат да се отчуждават и да се прехвърлят в полза на трети лица, а съгласно чл. 7, ал. 4 от ЗОбС собствеността върху имоти публична общинска собственост не подлежи на възстановяване. В чл. 25, ал. 3 от ЗСПЗЗ е предвидена процедура, по която собствеността на общините върху мери и пасища от публична може да се обявява за частна. Правилно обаче първоинстанционният съд е приел, че по делото няма данни такава процедура да е била проведена. При това положение може да се стигне до извод, че в случая на § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ законодателят е изключил възможността за разпореждане със земи публична общинска собственост. В тази разпоредба не е предвидено изключение в случаите на § 27 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ да не се прилагат чл. 7, ал. 2 и 4 от ЗОбС. Предвид изложеното настоящият състав прецени като правилен извода на решаващия съд за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и материална незаконосъобразност на оспореното решение. Правилно е решението на решаващият съд и в частта, с която е обявена нищожност на решение № 468/26.09.2014 г. Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 10 от ЗМСМА актът, върнат за ново обсъждане, се приема повторно с мнозинството, определено в закон, но с не по-малко от повече от половината от общия брой на общинските съветници. В случая след връщане на решението за ново обсъждане, общинският съвет е постановил решение, с което "не отменя" решение № 415/29.08.2014 г. Правна последица от така постановеното решение е потвърждаване на върнатия за ново обсъждане акт, тъй като съгласно чл. 45, ал. 9 от ЗМСМА след връщане на акта за ново обсъждане общинският съвет може да отмени, да измени или да приеме повторно върнатия за ново обсъждане акт. В рамките на така разписаните правомощия правилен е изводът на решаващия съд, че диспозитивът на решението "не отменя", попада в хипотезата на потвърждаване на акта, поради което за приемане на това решение е било необходимо предвиденото мнозинство - повече от половината от общия брой на общинските съветници. При липса на мнозинство за приемане на решение в предвидените в чл. 45, ал. 9 от ЗМСМА хипотези общинският съвет е следвало да постанови, че не приема решение за отмяна или потвърждаване на акта. В този случай областният управител може да оспори пред съда върнатия за ново обсъждане акт при условията на чл. 45, ал. 8 от ЗМСМА в хипотезата липса на произнасяне на общинския съвет. С оглед на тези доводи настоящият състав счете, че обжалваното решение не страда от пороците, релевирани с касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение,