Определение № 9922 от 24.09.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8904/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на И. Н. К., чрез адв. Д. Орманов против определение № 1485/06.08.2024 г., постановено по адм. дело № 398/2024г. по описа на Административен съд – Сливен. В частната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното определение. Излагат се доводи, че съдът неправилно приел липсата на възможност да спре предварителното изпълнение на Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С240020-022-0062994/18.07.2024 г. издадено от главен публичен изпълнител при ТД на НАП – Бургас до произнасянето по административен ред по жалбата срещу постановлението. Прави се искане оспореното определение да се отмени и делото да се върне на административния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендират се разноски за настоящата инстанция. Ответникът – Главен публичен изпълнител при ТД на НАП – Бургас, не взема становище по жалбата. Върховният административен съд, състав на първо отделение намира частната жалба за допустима-подадена срещу подлежащо на обжалване определение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в законния срок. Разгледана по същество - жалбата е неоснователна. С обжалваното определение № 1485/06.08.2024 г., постановено по адм. дело № 398/2024г. по описа на Административен съд – Сливен е оставена без разглеждане жалба на И. Н. К. срещу Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С240020-022-0062994/18.07.2024 г. издадено от главен публичен изпълнител при ТД на НАП – Бургас и искането за спиране на изпълнението му, жалбата е изпратена по подведомственост на директора на ТД на НАП - гр. Бургас и прекратено производството по делото пред АС – Сливен. За да постанови това определение съдът е приел, че жабата е процесуално недопустима и тя не може да инициира съдебно производство, поради липса на произнасяне на горестоящия административен орган, като се е позовал на задължителното обжалване по административен ред, съгласно разпоредбата на 197, ал. 1 от ДОПК като предпоставка за упражняване на правото на обжалване пред съд. Така постановеното определение е правилно. Производството пред АС – Сливен е образувано по жалба на И. Н. К. срещу Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С240020-022-0062994/18.07.2024 г. издадено от главен публичен изпълнител при ТД на НАП – Бургас. С жалбата е направено особено искане за спиране действието на предварителното изпълнение на постановлението за налагане на обезпечителни мерки. Правилно АС - Сливен е приел с аргумент от чл. 197, ал. 1 ДОПК, че съдебната защита срещу постановлението за налагане на обезпечителни мерки е недопустима. Пред съда не може да се отнесе пряко спора за законосъобразността на действията по обезпечението на публичния изпълнител. Предмет на съдебен контрол е решението на териториалния директор по жалбата срещу постановлението за налагане на обезпечителни мерки. Изборът на жалбоподателя да търси защита пред съда срещу постановлението обуславя недопустимост на производството поради липса на предмет /чл. 159, т. 1 АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК/. Поради недопустимост на жалбата, правилно е оставено без разглеждане и особеното искане за спиране действието на предварителното изпълнение на постановлението за налагане на обезпечителни мерки. При заявения от жалбоподателя предмет на търсената защита и установената с чл. 197, ал. 1 ДОПК компетентност на директора на ТД на НАП като решаващ орган, правилно първостепенният съд е възприел липсата на подведомственост като отсъствие на абсолютна положителна процесуална предпоставка за възникване на правото на съдебно производство и в съответствие с правилото на чл. 130, ал. 4 АПК е изпратил делото на надлежния орган. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,