Решение № 1523 от 11.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6400/2025 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от А. Х. Х. и Т. А. Х., от гр. Пловдив, чрез процесуалния им представител адвокат Николов, срещу решение № 997 от 07.03.2025 г., постановено по адм. дело № 885/2024 г. по описа на Административен съд Пазарджик. С доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК се иска отмяната му, като вместо него делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на административния съд или да се постанови друго, с което се уважат изцяло предявените искове. Ответникът - Oбщина Пловдив, чрез процесуален представител К. Сухоруков, в писмен отговор взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Производството пред Административен съд Пазарджик се е развило по исковата молба на А. Х. Х. и Т. А. Х. против община Пловдив, с която са предявени обективно съединени искове за обезщетяване на причинени имуществени и неимуществени вреди на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Исковете се основават на незаконосъобразни действия на служители на ответника изразяващи се в преждевременно премахване на собствения им имот, представляващ незаконосъобразен строеж, предмет на заповед издадена от кмета на район "Централен" - община Пловдив, въпреки наличието на висящо съдебно производство, довели до изнасяне, кражба и унищожаване на вещи от къщата на ищците. Във връзка с обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените от тях, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, обсъдил ги е, както и доводите и възраженията на страните и въз основа на това е направил своите правни изводи. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил като неоснователни предявените искове. За да постанови този резултат е приел, че по делото не доказано да е извършено твърдяното в исковата молба незаконосъобразно действие и действително да са причинени вреди, като пряка и непосредствена последица от него. Решението е валидно, допустимо и правилно, но по частично различни мотиви от изложените. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Правото на участие на тази страна в развилото се съдебно производство не е препятствано по никакъв начин, обжалваното решение е надлежно мотивирано. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. За да възникне законовата отговорност в случая, следва безспорно да бъде установено незаконосъобразно действие, при осъществена административна дейност, на което се основават твърдените за причинени вреди, като негово следствие. Неправилно е прието от административния съд, че не е налице първата предпоставка на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а именно незаконосъобразно действие при осъществяване на административна дейност. Сочените в исковата молба за причинени вреди се основават на твърдени незаконосъобразни действия на ответника, изразяващи се в премахване на сграда собственост на ищците. Установено е по делото от представените доказателства, че премахването е осъществено в изпълнение на влязла в сила заповед на кмета на район "Централен" - община Пловдив, след оспорването ѝ от ищците, с която заповед е наредено премахване на незаконен строеж, представляващ пета категория, представляващ „Четириетажна жилищна сграда“. Установено е също, че премахването е осъществено в период, в който е имало висящо съдебно производство образувано по предявен от ищците иск по чл. 292 АПК за допускане на поискано обезпечение – спиране на изпълнението на заповедта, приключило в последствие с влязло в сила определение. Предприетите от длъжностните лица на ответника действия по изпълнението на заповедта, именно в този момент, противоречат на принципи на правото. Действията са извършени от орган по изпълнението, който е страна в съдебно производство, образувано от длъжника по изпълнението, с предмет - установяване на факт, водещ до отпадане на възможността за принудителното изпълнение на заповедта, в рамките на което е поискано от съда да спре изпълнението на заповедта до приключване на делото. Именно качеството на органа по изпълнението на страна по делото и знанието му за поисканото от ищците обезпечение на иска, не обосновават законосъобразност на предприетите от него действия по събаряне на въпросната сграда, предмет на заповедта. В основата на предявените искове не се сочи незаконосъобразност на действие на орган по изпълнението, а незаконност на действие на ответника по иск, който е орган по изпълнението по заповедта, задължението по която е оспорено с този иск. Административният съд е следвало да прецени поведението на органа по изпълнението именно в това му процесуално качество. Съгласно чл. 4, ал. 3 АПК принципът за законност създава задължение за субектите на административния процес да упражняват своите права и свободи, без да вредят на държавата и обществото и на правата, свободите и законните интереси на други лица. Административният процес е съвкупност от различни производства, като едно от тях е производството по изпълнение на административните актове. Административният орган, издател на влязлата в сила заповед за изпълнение, който е и орган по изпълнението е субект на административния процес и в този смисъл е обвързан от задължението по чл. 4, ал. 3 АПК. В конкретния случай, като е предприел изпълнението на влязлата в сила заповед по време на висящо съдебно производство по чл. 292 АПК, без да изчака произнасянето на касационната инстанция по искането за спиране изпълнението на заповедта като обезпечителна мярка по иска, органът по изпълнение е нарушил принципа за законност и по-конкретно частта от съдържанието на този принцип, установена в ал. 3 на чл. 4 АПК. Органът по изпълнението, макар и да е действал в рамките на правомощията си по закон, с предприетото събаряне именно в посочения момент е създал реална опасност да увреди правата и законните интереси на адресата на заповедта, в случай че образуваното дело по иска му с пр. осн. чл. 292 АПК е с благоприятен за него изход, като в този случай административният орган би увредил и интересите на общината, в случай, че засегнатото лице предяви претенции за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди. Правилен е изводът на административния съд за неоснователност на предявените искове, тъй като в случая ищците, за които е доказателствената тежест, не са установили наличието на всички законови предпоставки. Освен установеното незаконосъобразно действие на административния орган по премахване на незаконния строеж, по делото не са доказани останалите елементи на изведения от закона фактически състав. Неоснователно е твърдяното в касационната жалба, че са доказани по делото реално претърпени от ищците имуществени вреди, като пряка и непосредствена последица от незаконосъобразните действия по премахване на жилището им. Видно от доказателствата по делото за изнесените вещи от жилището на ищците са съставени протоколи за предаване на вещи с дата 29.12.2022 г. и същите са подписани от ищеца Х. с възражения за счупени и липсващи голям брой лични вещи, както и за липсата на поставената под № 6 част от плетка - метална жълт цвят и "доста от семейното злато". Така описаните липси, изслушаните по делото свидетели и представените снимков и видео материал не доказват твърдените от ищците имуществени вреди, тъй като не може да се направи съпоставка при предаването кои точно липсват и кои са счупени и съвпадат ли с тези посочени в исковата молба и при липсата на документи за тяхното закупуване не се доказва, че действително са били собственост на ищците. Отделно за липсващите бижута няма как само по снимки и заснети клипове да се определи теглото и материалът, от който са изработени, за да се докаже тяхната стойност. Няма данни по делото и каква част от семейните накити са били налични в сградата преди нейното събаряне, предвид твърденията на ищеца в съдебно заседание, че накитите са реликви, които се предават от баба на майка, а дъщеря им живее в Германия със семейството си и на снимките същите се носят от внуците им. Правилен е изводът в обжалваното решение за неоснователност и на предявения иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди. Върху ищците е доказателствената тежест да установят с предвидените в закона доказателствени средства претърпени неимуществени вреди по начина посочен в исковата молба, като пряка последица от незаконосъобразните действия. В случая посочените като израз на въздействие последици от събарянето на имота им и изнасянето на обзавеждането и личните вещи не се доказват. За установяването им не са ангажирани доказателства, от които да се установяват твърдените в исковата молба обстоятелства. Обезщетение се следва тогава, когато са установени конкретни, обективно съществуващи обстоятелства за негативно въздействие върху вътрешното състояние на личността, пряко произтичащи от отменения като незаконосъобразен административен акт. Таково състояние, произтичащо именно от незаконосъобразните действия, от които да се изведе наличие на твърдените вреди, в пряка причинна връзка по делото не е доказано. При установената по делото фактическа обстановка обоснован и при правилно приложение на закона е изводът на първоинстанционния съд за неоснователност на предявените искове поради недоказаност на твърдените за претърпени от ищците вреди в пряка причинна връзка с незаконосъобразните действия. Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение