Определение № 282 от 02.08.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4430/2016 г.

С молба вх. № 3252/28.03.2018 година ОД на МВР [населено място] е поискала да бъде изменено по реда на чл. 248 от ГПК постановеното по делото решение № 253/07.03.2018 година в частта му за разноските, като Д. К. С. бъде осъден да заплати на молителя сумата от 403.64 лева, представляваща заплатена в касационното производство държавна такса, както и юрисконсултско възнаграждение в определен от съда размер. Ответникът по молбата Д. К. С. е подал отговор на същата с вх. № 4476/03.05.2018 година, с който е изразил становище, че молбата е неоснователна и като такава трябва да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки данните по делото, намира следното: С постановеното по делото решение № 253/07.03.2018 година съставът на ВКС е отменил решение № 127/07.07.2016 година на Окръжен съд Шумен, постановено по гр. д. № 299/2016 година и потвърденото с него решение № 168/07.03.2016 година на Районен съд Шумен, ІХ-ти състав, постановено по гр. д. № 2706/2015 година и е изпратил делото на Окръжен съд Шумен за разглеждането на подадената от ОД на МВР [населено място] молба вх. № 718/18.01.2016 година като въззивна жалба срещу решение № 3/06.01.2016 година на Районен съд Шумен, ІХ-ти състав, постановено по гр. д. № 2706/2015 година, като не се е произнасял по отношение на отговорността на страните за направените в хода на касационното производство разноски. Съгласно чл. 81 от ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Разпоредбата обаче има предвид не всеки съдебен акт, с който приключва съдебното производство, а само този, с който съответната инстанция се произнася по съществото на спора между страните. В настоящия случай спорът между ОД на МВР [населено място] и Д. К. С. е за дължимостта на сумата от 19 432.00 лева, представляваща обезщетение, по чл. 234, ал. 1 от ЗМВР, равняващо се на двадесет месечни възнаграждения, заедно с обезщетение за забавено плащане, равно на законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба за тази сума-20.10.2015 година до окончателното плащане Именно от това дали предявеният от Д. К. С. срещу ОД на МВР [населено място] иск за заплащане на сумата е основателен или не зависи как ще се разпредели отговорността на страните за направените в хода на производството съдебни и деловодни разноски. В производството по гр. д. № 4430/2016 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о., по което е постановено решение № 253/07.03.2018 година този спор не е бил разрешаван. В него е бил разглеждан и решен само процесуалния спор за това по кой ред трябва да бъде разгледана подадената от ОД на МВР [населено място] молба вх. № 718/18.01.2016 година, като е прието, че същата представлява въззивна жалба срещу решение № 3/06.01.2016 година на Районен съд Шумен, ІХ-ти състав, постановено по гр. д. № 2706/2015 година. Затова решение № 127/07.07.2016 година на Окръжен съд Шумен, постановено по гр. д. № 299/2016 година и потвърденото с него решение № 168/07.03.2016 година на Районен съд Шумен, ІХ-ти състав, постановено по гр. д. № 2706/2015 година, с които молбата е била разгледана като такава по чл. 247 от ГПК са били отменени и делото е изпратено на Окръжен съд Шумен за разглеждането й по реда на въззивното производство. С решението, чието изменение е поискано, не е разрешен спора по същество, нито пък е сложен край на съдебното производство, а е възстановена неговата висящност на етап въззивно производство. Именно в това производство ще бъде постановено решение, с което съдът ще се произнесе по съществуващия между страните спор за дължимостта на посочената по-горе сума, като определи дали същата е дължима се или не. Затова по силата на чл. 81 от ГПК при постановяване на въззивното си решение съставът на Окръжен съд Шумен ще трябва да се произнесе по отговорността на страните за направените от тях в производството съдебни и деловодни разноски. Това произнасяне ще трябва да включва произнасяне не само по направените пред първата и пред въззивната инстанция разноски, но и тези направени в съпътстващите производство, при които съдът се е произнасял по спорни между страните въпроси, които обаче не са били свързани с разглеждането на спора по същество. Това обозначава, че отговорността между страните за извършените в хода на производството по гр. д. № 4430/2016 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о- разноски следва да бъде определена от Окръжен съд Шумен, при произнасянето му по съществото на спора, в образуваното въз основа на имащата характер на въззивна жалба срещу решение № 3/06.01.2016 година на Районен съд Шумен, ІХ-ти състав, постановено по гр. д. № 2706/2015 година молба вх. № 718/18.01.2016 година производство. В същия смисъл е и т. 4 от ТР № 6/06.11.2013 година, постановено по тълк. д. № 6/21012 година на ОСГТК на ВКС по отношение на направените в производството по отмяна на влязло в сила решение. Касае се до сходни положения, поради което няма основание в настоящето производства да бъде дадено различно разрешение на въпроса от това в цитираното ТР. Предвид горното подадената от ОД на МВР [населено място] молба вх. № 3252/28.03.2018 година изменение на постановеното по делото решение № 253/07.03.2018 година в частта му за разноските по реда на чл. 248 от ГПК е неоснователна и като такава трябва да бъде оставена без уважение. Разноски в настоящето производство не се дължат, поради което и не трябва да бъдат присъждани такива. .По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение