Определение № 346 от 08.07.2026 г. на ВКС по н. д. № 605/2026 г.
ВКСII наказателно отделение08.07.2026 г.докладчик Иван Стойчев
Диспозитив
Прекратеното НОХД№6308/2025г по описа на СГС да се разгледа от ОС – Плевен. Определението е окончателно. Препис от определението да се изпрати за сведение на СГС. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Мотиви
Производството е по чл. 44 т.1 от НПК. С определения от 28.05. и 03.06. 2026г. съдията – докладчик при Софийски градски съд е прекратил съдебното производство по НОХД№6308/2025г. и е повдигнал пред ВКС спор за подсъдност с Окръжен съд - Плевен, от който делото му е било изпратено по подсъдност. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди данните по делото намери, че делото е подсъдно на ОС - Плевен по следните съображения: Досъдебното производство е водено от Окръжна прокуратура – Плевен. Първоинстанционното дело е било образувано по обвинителен акт на същата прокуратура. Разглеждането му в съдебна фаза е започнало пред ОС - Плевен. Обвинението е за няколко престъпления извършени от общо 4 подсъдими. Вярно е констатираното от ОС – Плевен, че престъпленията на подсъдимия И. В. Г., който единствен е с местоживеене в [населено място] са извършени от него самостоятелно и в съучастие с лице, което не е подсъдимо по настоящото дело и са извършени изцяло на територията на РБ. Вярно е и че останалите лица са български граждани с местоживеене в други съдебни райони в Република България. С това обаче не се изчерпват предпоставките за определяне на местната подсъдност. В конкретния случай престъпленията извършени от останалите трима подсъдими в съучастие помежду им са започнали на територията на РБ, но са довършени на територията на Федерална Република Германия. Тоест извършени са в чужбина по смисъла на чл.37 ал.1 от НПК. В този случай, за да се определи местната подсъдност следва последователно да се прецени коя от трите хипотези предвидени в т. 1 -3 на посочената разпоредба е налице. Не е налице хипотезата на т.1, тъй като никой от подсъдимите не е чужденец. Не е налице и хипотезата на т.2, тъй като съучастниците не са с местоживеене в района на един и същ български съд. Двама от тях са с местоживеене в района на СОС, един на СГС и 1 на ОС – Плевен. В този случай приложима остава хипотезата на т.3 на чл.37 ал.1 от НПК и делото следва да се разгледа в съда, в района на който е завършено досъдебното производство, в конкретния случай ОС – Плевен. Водим от горното и на основание чл.44 т.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение