Определение № 4100 от 14.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 5142/2023 г.

Производство по чл. 255 ГПК. Образувано е по молба вх. № 25615/13.11.2023 г., допълнена с молба вх. № 27040/27.11.2023 г. и двете по регистъра на Апелативен съд – София, подадени от И. А. К., чрез адв. А. Ж., с искане за определяне на срок при бавност за постановяване на съдебен акт по в. ч. гр. д. № 1487/2023 г. по описа на Апелативен съд – София (АС – София). В становището си, изготвено по реда на чл. 255, ал. 2 ГПК и обективирано в разпореждане № 4499 от 14.11.2023 г. по ч. гр. д. № 1487/2023 г. на АС – София, съдията - докладчик е посочил, че съдът се е произнесъл по искането, във връзка с което е подадена жалбата за бавност и е разпоредил в едноседмичен срок страната да заяви дали поддържа същата. В предоставения срок, с молба вх. № 27040/27.11.2023 г. по описа на АС – София, молителят е заявил, че поддържа жалбата за бавност, тъй като съдът не се е произнесъл за разноските, за което отправя изрично искане. Върховният касационен съд в настоящия си състав като взе предвид данните по делото, намира, че молбата за определяне на срок по чл. 257, ал. 2 ГПК е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Производството по ч. гр. д. № 1487/2023 г. на АС – София е образувано по частна жалба с вх. № 3009/10.04.2023 г. по регистъра на Окръжен съд – София, подадена от Софийски районен съд (СРС) срещу определение № 192 от 28.02.2023 г. по гр. д. № 133/2023 г. на Окръжен съд – София. С последното е върната като просрочена въззивната жалба, депозирана от СРС срещу решение № 128 от 28.07.2022 г. по гр. д. № 944/2020 г. на Районен съд – Елин Пелин. Насрещната страна И. А. К. – лично и чрез адв. Ж. е подал отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК. С него е ангажирано становище за неоснователност на частната жалба и са претендирани разноски, вкл. и за оказана на страната безплатна правна услуга при условията на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в това производство. С разпореждане № 3096/25.07.2023 г. съдията - докладчик при АС - София е задължил частния жалбоподател – СРС в едноседмичен срок от съобщението да представи надлежно заверено копие от изходящия регистър на този съд в частта му касаеща документ изх. № 52115/29.08.2022 г. с адресат районния съд в [населено място]. В изпълнение на това разпореждане и в указания в него срок страната (в случая СРС) е подала молба с вх. № 19708/30.08.2023 г. с приложени към нея документи. На 13.11.2023 г. И. К. – лично и чрез адв. Ж. е подал молба (наименована „жалба“) за определяне на срок при бавност (заведена с вх. № 25615 по регистъра на АС - София). В нея е поискано извършване на съответното процесуално действие – произнасяне по частната жалба срещу определението за връщане на въззивна жалба, както и присъждане на разноски, вкл. и за безплатно оказана правна помощ и съдействие от адвоката. С постановеното по ч. гр. д. № 1487/2023 г. определение № 2843 от 14.11.2023 г., съставът на апелативния съд е приел, че по делото не е установено подадената от Софийския районен съд въззивна жалба да е била изпратена до 29.08.2022 г., когато е изтекъл срокът за обжалване на първоинстанционното решение, поради което е потвърдил обжалваното пред него определение на Окръжен съд – София за връщане на въззивната жалба. С молба, вх. 27040/27.11.2023 г. по регистъра на АС – София И. К. – лично и чрез адв. Ж. е заявил, че на основание чл. 256, ал. 2 ГПК поддържа молбата си за определяне на срок при бавност, доколкото с горното определение апелативният съд не се е произнесъл по нарочното му искане за присъждане на разноски. При тези данни не може да се направи извод, че съдебният състав на апелативния съд в [населено място] не е извършил своевременно дължимо процесуално действие – произнасяне със съдебен акт по делото. Молбата за определяне срок при бавност е подадена на 13.11.2023 г., а на следващия ден – 14.11.2023 г. е постановен съдебният акт по делото. Молбата по чл. 255 ГПК е неоснователна и следва да се остави без уважение. Отделно от горното, след дадените от съдията - докладчик указания до страната да заяви дали поддържа молбата за бавност, със „заявление“ с вх. № 27040/27.11.2023 г., молителят И. К. е потвърдил искането си за определяне на срок при бавност като е изтъкнал, че това е така, защото съдът не се е произнесъл по разноските и изрично е отправил искане за изменение на постановения по делото акт в частта за разноските, което има характер молба по чл. 248 ГПК. В кориците на въззивното дело обаче няма данни И. К. да е отправил до апелативния съд своевременно искане за изменение на постановеното определение № 2843/14.11.2023 г. (по ч. гр. д. № 1487/2023 г.) в частта за разноските, поради което искането за определяне на срок за извършване на това процесуално действие също е неоснователно, доколкото няма как да се установи неоправдано забавяне при липса на сезиране на съда. Следва да се посочи още, че възможността по чл. 256, ал. 2 ГПК страната да поддържа искането си за определяне на срок при бавност и след удовлетворяване на молбата е мислима само в хипотеза, в която тя счита, че предприетите от съда действия по реда на чл. 256, ал. 1 ГПК не са довели или са довели само частично до отстраняване на забавянето (напр. когато е налице частично удовлетворяване на искане за по-бързо насрочване на делото и страната счита, че и новата дата на заседанието не съответства на критериите за решаване на делата в разумен срок). В хипотеза като настоящата, в която твърдяното забавяне на съда вече е отстранено (постановен е съдебен акт по делото, с което е изчерпан предмета на производството), поддържането на молбата по чл. 255, ал. 1 ГПК е лишено от правен интерес. Поради изложеното, Върховният касационен съд, ІІІ г. о.,