Определение № 318 от 13.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4143/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 176а от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две искания за изменение и допълване на решение № 9762 от 14.10.2025 г., постановено по настоящото адм. дело № 4143/2025 г. на Върховния административен съд (ВАС), в частта за разноските Първото е подадено от касационния жалбоподател - кмет на Община Созопол, чрез пълномощника адвокат Ю. Бошнаков за изменение на решението, като бъдат присъдени в полза на бюджета на органа направените разноски пред първата инстанция. Второто е от ответника Г. П. Д. - заинтересована страна в първоинстанционното производство, чрез пълномощника адвокат Д. Кръстева за допълване на решението, като му бъдат присъдени разноските които е направил пред първата инстанция. Ответната страна - „Хелио-тур-с“ АД, чрез пълномощника адвокат М. Стойков, представя отговори по двете искания в срока по чл. 176а, ал. 2 АПК, в които прави възражения за прекомерност на претендираните адвокатски възнаграждения, както и за недоказаност на извършването им. Исканията са подадени в срок и са допустими, а разгледани по същество са основателни, като съображенията за това са следните: С решение № 9762 от 14.10.2025 г. по адм. дело № 4143/2025 г. настоящият състав на ВАС, второ отделение, отмени решение № 10205 от 11.12.2024 г. по адм. дело № 1216/2023 г. на Административен съд Бургас, като неправилно и вместо него реши спора по същество, като отхвърли жалбата на „Хелио-тур-с“ АД против заповед № 8-Z-417/28.04.2023 г., издадена от кмета на Община Созопол и осъди дружеството да заплати на Община Созопол сумата от 1570 лева, за разноски пред касационната инстанция. За производството пред ВАС Г. Д. не е претендирал присъждането на разноски. Сторени такива в първоинстанционното производство както от органа, така и от заинтересована страна Д., не са присъждани. При пререшаване на спора касационната инстанция дължи присъждането на разноски на касатора и на заинтересованите страни (за които актът е благоприятен) и за двете инстанции, съгласно чл. 143, ал. 3 и ал. 4 АПК, ако са поискани своевременно и ако са налице доказателства за извършването им. В случая касаторът, в лицето на кмета на Община Созопол, чрез пълномощника му - адвокат Бошнаков, с пълномощно от първата инстанция, е поискал присъждането им с нарочен списък в последното открито съдебно заседание на Административен съд Бургас. Претендирал е и е ангажирал доказателства за заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лева с ДДС, съгласно приложени договор за правна защита и съдействие, издадена фактура (която точно установява задължението) и платежното нареждане, с което извършването на тези разноски е надлежно доказано. От своя страна Г. Д., чрез процесуалния си представител адвокат Кръстева с представено пълномощно, също е поискал присъждане на разноски по списък в това открито съдебно заседание, за договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение от 1250 лева, съгласно приложения договор за правна защита и съдействие, който надлежно доказва извършването им. Отхвърлянето на жалбата на „Хелио-тур-с“ АД срещу заповед № 8-Z-417/28.04.2023 г., несъмнено е благоприятен резултат за Д., тъй като с тази заповед му е учредено право на прокарване на технически проводи и съоръжения през поземлен имот, собственост на „Хелио-тур-с“ АД. Неоснователно е възражението за прекомерност на заплатените адвокатски възнаграждения предвид фактическата и правна сложност на делото, както и осъщественото от двамата пълномощници реално процесуално представителство. ВАС е присъди поисканите разноски само за касационната инстанция, при пропуск да присъди разноските пред първата инстанция, направени от Община Созопол и Г. Д.. Те са своевременно заявени за присъждане от страна на адвокати Бошнаков и Кръстева, видно от протокола на съдебното заседание от 18.11.2024 г., поради което е следвало да бъдат присъдени. Доказаните разноските на Община Созопол по водене на делото пред първата инстанция възлизат на 1500 лева, което налага изменение на постановеното решение в частта за разноските с присъждането и на тази сума. Разноските на Г. Д. за пред първата инстанция са 1250 лева и тъй като в негова полза не са присъждани никакви разноски, решението следва да бъде и допълнено в частта за разноските, като на Д. бъде присъдена сумата. По изложените съображения и на основание чл. 176а, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,