Решение № 217 от 12.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 237/2009 г.

Решение № 217 от 12.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 237/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Х. А. А. от гр. Д., чрез процесуалния си представител-адвокат Д. против въззивно решение № 25 от 26.03.2008 г. по в. гр. д. № 255 по описа за 2006 г. на Силистрински окръжен съд, в ЧАСТТА, с която е потвърдено решение № 122 от 1.08.2006 г. по гр. д. № 250/2002 г. на Районен съд Дулово досежно предявената претенция по чл. 12, ал. 2 от ЗН и досежно претенцията за обезщетение за лишаване от ползите. В останалата част решението е влязло в сила. Искането е за отмяна на постановения въззивен акт в обжалваната част. С определение № 461 от 27.04.2009 г. ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК само в ЧАСТТА досежно предявената претенция по чл. 12, ал. 2 от ЗН, като е счел, че решението е в противоречие с практика на ВКС /ППВС № 6/74 г/ по въпроса за разграничаване на увеличената част от имота от разходите за поддържане на имота. Относно претенцията за обезщетение за лишаване от ползите-касационната жалба е оставена без разглеждане и поради необжалване на този акт-решението в тази част също е влязло в сила. В съдебно заседание страните не се явяват, не се представляват и не вземат становище. Върховният касационен съд, състав на III г. о., след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното: Производството е за делба-II фаза и е висящо само досежно претенцията по сметки по чл. 12, ал. 2 от ЗН. За да постанови решението си в тази част-въззивният съд е приел, че следва да се присъди съответния дял/1/2 ид. ч./от цялата стойност на подобренията, установена от експертизата /2 290 лв./към момента на ликвидиране на съсобствеността. Съгласно чл. 290, ал. 2 от ГПК-касационният съд се проверява правилността на въззивното решение само по посочените в жалбата основания. В случая посоченото е неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Твърдението на касаторите е, че стойността на подобренията не съвпада с увеличението на стойността на имота, настъпила вследствие на извършването им, която именно се дължи съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗН. Позовава се на заключението на тройната експертиза. Настоящата инстанция споделя тезата на касатора. В тази част постановения въззивен акт е постановен в противоречие с практика на ВКС, съгласно която необходимите разноски, които са свързани с необходимостта от запазване съществуването на самия имот и без тях имотът би погинал или състоянието му би се влошило съществено са различни от подобренията, които представляват такива нововъведения, които изменят общата вещ и които не са необходими за запазването и съхраняването й. При тях необходима предпоставка е именно увеличаването на стойността на имота. Ако обективно такова увеличение не е настъпило- не е налице подобрение. В случая -независимо, че стойността на направените подобрения възлиза на 2 290 лв./според експертизата на вещото лице Й. - на лист 148 от първоинстанционното производство/, то в резултат на тях-пазарната стойност на имота се е увеличила/съгласно заключението на тройната експертиза- на лист 281/ с 2000 лв. Това е сумата, която следва да се присъди, съобразно съответния дял от 1/2 ид. ч. на страната. Гореизложеното, мотивира настоящия съдебен състав да измени -в обжалваната част постановения въззивен акт, като определи дължимата сума на 1000 лв. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение