Определение № 987 от 27.02.2026 г. на ВКС по гр. д. № 489/2026 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 135/09.01.2026 г., подадена от А. Д. Д., срещу определение № 857 от 17.12.2025 г. по в. ч. гр. д. № 668/2025 г. на Апелативен съд – Варна, с което е оставена без разглеждане частната жалба вх. № 31944/05.11.2025 г. на А. Д. Д. срещу определение № 4972 от 29.10.2025 г. по гр. д. № 320/2023 г. на Окръжен съд – Варна, с което първоинстанционният съд е оставил без разглеждане като недопустимо искането на Д. за приемане за съвместно разглеждане на предявен насрещен иск по чл. 211 ГПК, и въззивното производство е прекратено. Апелативен съд – Варна е указал и че след връщане на делото на долустоящия съд, предявеният насрещен иск следва да бъде образуван в самостоятелно дело. Въззивният съдебен състав е посочил, че макар първостепенният съд да е оставил без разглеждане искането по чл. 211, ал. 1 ГПК, определението му по съществото си представлява отказ да бъде приет за съвместно разглеждане насрещният иск. Съобразил е, че в мотивите на ТР № 1/09.12.2013 по тълк. д. № 1/2013 г., т. 7, б. „в“, е посочено, че следва да бъдат разграничени хипотезите на оставяне без уважение на искането за приемане за съвместно разглеждане на насрещния иск, от една страна, и връщане на насрещната искова молба поради неотстраняване на нередовностите й, от друга страна. С предявяването на насрещен иск във висящо исково производство се извършва последващо обективно съединяване на искове, чиято допустимост се преценява от първоинстанционния съд. При неприемане за съвместно разглеждане на насрещния иск не се стига до връщане на насрещната искова молба, а съдът следва да постанови отделянето му на основание чл. 211, ал. 2, изр. 2 ГПК, в който случай определението не подлежи на обжалване. Апелативен съд – Варна се е позовал и на определение № 33/31.01.2022 г. по ч. гр. д. № 137/2022 г. на ВКС, ІІІ г. о., съгласно което при липса на предпоставките за приемане на насрещния иск за съвместно разглеждане с първоначално предявения, съдът следва да го отдели и да го образува в отделно дело, ако е подсъдно на Окръжния съд, или да го изпрати на компетентния съд, а не направо да го върне. Въз основа на горното въззивният съд е заключил, че неприемането за съвместно разглеждане на предявен насрещен иск не прегражда пътя за съдебна защита на страната, след като няма пречка разглеждането на този иск да бъде отделено в самостоятелно производство. Жалбоподателят счита атакуваното от него определение за неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие с практиката на ВКС. Твърди, че с него се прегражда пътят му на съдебна защита, като в тази връзка сочи, че насрещният иск не е отделен, по него не е образувано ново дело. Настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира частната жалба, с която е сезиран, за допустима, но неоснователна. Съображенията му за това са следните: Окръжен съд – Варна е сезиран от „Гитекс“ ЕООД с искова молба, с която срещу А. Д. Д. е предявен иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК – за признаване за установено, че ищецът е собственик на апартамент № *, с площ от 68.81 кв. м, находящ се на първи полуподземен етаж на секция „В“, сега СОС с идентификатор **** по КККР на [населено място], придобит чрез изтекла придобивна давност с осъществявано давностно владение първо върху ограниченото вещно право на строеж, с начало м. февруари 2010 г., а със завършване на сградата до степен груб строеж през 2021 г. – осъществявано владение върху нея. Ищецът излага, че с действията си е отрекъл (не е зачитал) правото на строеж върху посочения апартамент, което ответникът е закупил през 2009 г. от трети за спора юридически лица. При условията на евентуалност „Гитекс“ ЕООД е предявило и иск по чл. 72, ал. 1, във вр. с чл. 74, ал. 2 ЗС за сумата от 96 334 лв., представляваща разликата между стойността на правото на строеж на горепосочения апартамент № *, което ответникът е закупил през 2009 г. от „Астрея трейд“ ЕООД и „Манаус-Комерс“ ООД, и стойността на трансформираното право на строеж в право на собственост и въвеждане на самостоятелния обект в състояние годно за ползване по предназначение, вследствие мероприятия и СМР, индивидуализирани по вид, количество, стойност и време на извършване. В условията на евентуалност ищецът е предявил и иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за сумата от 96 334 лв., представляваща неоснователно обогатяване, равно на извършените разходи за подобряване на имота, с която е обеднял. С отговор на исковата молба вх. № 20277/18.08.2023 г. ответникът е възразил, че предявеният установителен иск е недопустим, като е изложил и доводи за предявените в условията на евентуалност осъдителни искове. С определение № 3406 от 05.09.2023 г. по гр. д. № 320/2023 г. на Окръжен съд – Варна, потвърдено с определение № 540 от 12.10.2023 г. по в. гр. д. № 412/2023 г. на Апелативен съд – Варна, е прекратено производството по делото като недопустимо в частта му по предявения от „Гитекс“ ЕООД против А. Д. Д. иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК. С протоколно определение от 25.06.2025 г. е приет за разглеждане в условията на евентуалност и иск с правно основание чл. 60 ЗЗД за присъждане на горепосочената сума. В проведено открито съдебно заседание на 15.10.2025 г. ответникът А. Д. Д. е предявил насрещни искове против „Гитекс“ ЕООД с правно основание чл. 45 ЗЗД, чл. 109 ЗС и чл. 26 ЗЗД. В предоставения от съда срок е постъпил отговор от ищцовото дружество, в който се твърди, че така предявените искове са недопустими, тъй като са предявени след изтичане на предвидения по чл. 211, ал. 1 ГПК срок. Предвид така установеното, обжалваното определение е правилно и съобразено с практиката на ВКС, вкл. със задължителните указания на ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В случаите, когато условията на чл. 211, ал. 1 ГПК не са налице, насрещният иск не може да бъде приет за съвместно разглеждане. До отделяне на насрещния иск ще се стигне и в случаите на чл. 211, ал. 2 ГПК когато съдът прецени, че съвместното разглеждане на насрещния иск ще бъде значително затруднено. Разпоредбата на чл. 211 ГПК определя процесуалния ред за предявяване на насрещния иск, но определенията не са преграждащи по смисъла на чл. 274, ал. 1 ГПК, тъй като постановяването им има за последица отделно разглеждане на насрещния иск, а не прекратяване на производството по същия, а и чл. 211 ГПК не предвижда обжалването им с частна жалба. В допълнение следва да се посочи, че в случая изрично Апелативен съд – Варна е указал и че след връщане на делото на долустоящия съд, предявеният насрещен иск следва да бъде образуван в самостоятелно дело. Изложеното обуславя потвърждаване на обжалваното определение. Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение