Определение № 272 от 01.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 2117/2016 г.

Производството е по чл. 48 ал. 2 ЗМТА. Образувано е по молба на В. П. Ц.,съдържащо се в предявената от нея искова молба по чл.47 т.3 и т.4 ЗМТА, за спиране на изпълнението на арбитражно решение №2895 от 11.12.2009 г., постановено от арбитър Бисерка Газдова. Върховният касационен съд, Търговска колегия, съдебен състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: С арбитражното решение, чиято отмяна се иска, ищцата е осъдена да заплати на [фирма] сумата 3833,96 лв.,ведно със законната лихва и разноски по арбитражното производство в размер на 100 лв. Исковата молба,депозирана на 11.08.2016г., следва да се приеме формално за редовна като подадена в преклузивния срок по чл. 48 ал. 1 пр. 1 ЗМТА /с оглед изложените в нея твърдения за неуведомяването на ищцата за арбитражното производство и невръчване на арбитражното решение,а узнаване за него въз основа на получено от нея запорно съобщение на ЧСИ изх.№43868/13.05.16г./.Молбата за спиране на изпълнението на арбитражното решение е подадена от легитимирана да предяви иска по чл. 47 ЗМТА страна в арбитражното производство. За да бъде уважена,съгласно изискването на чл.48 ал.2 ЗМТА, законодателят е поставил като изискване да бъде представено обезпечение в размер на интереса от отмяна на арбитражното решение.Въпреки изрично дадените й указания,които са й съобщени на 10.11.16г.,ищцата не е представила такова обезпечение,поради което молбата й подлежи на отхвърляне. Водим от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение