Решение № 6739 от 20.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12971/2013 г.

Решение № 6739 от 20.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12971/2013 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът Тенчо Добрев Тенев като наследник на ЕТ "Метеор Тоска Пенева", моли да бъде отменено решение № 1424/20.06.2013 г. по адм. д. № 1331/2012 г. на Пловдивския административен съд, с което е отхвърлена жалбата против РА № 161105523/10.01.2012 г. и РА за поправка № Р-1203089/23.01.2012 г. на ТД на НАП-Пловдив като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Поддържа, че РА е нищожен като издаден след издаден АПВ за същия период. Подробни съображения излага в касационната жалба. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "ОДОП"-Пловдив, редовно призован, не изпраща представител. По съображения в писмена защита моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № 161105523/10.01.2012 г., поправен с РА за поправка № Р-1203089/23.01.2012 г. на ТД на НАП-Пловдив във частта, с която е начислен ДДС за м. 4.2009 г. от 7754,61 лв до 12 240,80 лв със съответните лихви и е отхвърлил жалбата против РА в останалата част, с която са определени задължения с лихви по чл. 35 и 38 ЗОДФЛ(отм.) за 2005 г. и 2006 г., по чл. 48 и чл. 42 ЗДДФЛ за 2007 г. и 2008 г. и задължителни осигурителни вноски за ДОО, ЗО и ДЗПО, вноски ГВРС, в частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит 9084,10 лв и начислен ДДС след проведена ревизия по чл. 122, ал. 1, т. 2, 4 и 7 ДОПК като данъчната основа за облагане е определена по чл. 122, ал. 2 ДОПК. Съдът правилно е отхвърлил доводът за нищожност на РА поради издаден АПВ № 1004882/12.03.2010 г. за периода м. 10.2009 г. - м. 1.2011 г. предвид изменението на чл. 129, ал. 3 ДОПК от ДВ, бр. 108/2007 г., по което влезлият в сила АПВ не е пречка за установяване на задълженията за периода с ревизия, проведена след издаването на АПВ. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. Заключението на вещото лице счетоводител потвърждава констатациите в РА за липса на аналитичност при отразяване на приходите и разходите в счетоводството на ревизираното лице, представени отчети от касовия апарат за част от ревизираните периоди, липса на инвентаризации, при който начин на водене на счетоводството счетоводните данни не са достатъчни за определяне на данъчната основа за облагане с данъци. От правилно установените факти съдът е направил обоснован извод за наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 4 ДОПК за дейността на ЕТ и по т. 7 за доходите на физическото лице, и законосъобразно провеждане на ревизията по чл. 122 и сл. ДОПК. Неоснователен е доводът на касатора, че съдът не е обсъдил представените в съдебното производство доказателства. Административният съд е основал изводите си на заключението на вещото лице, което е изработило заключението си след проверка на представените по делото доказателства. Съдът е обсъдил възраженията на жалбоподателя, които се повтарят и в касационната жалба и обосновано е приел, че не са основателни. Изводите на съда се възприемат напълно от настоящата инстанция и не следва да бъдат повтаряни. Наличието на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК е видно от паричния поток на задълженото лице, в който смисъл има констатации в РД. По чл. 120, ал. 2 ДОПК РД е неразделна част от РА. При закупена храна за животни, каквито ревизираното лице не е отглеждало в ревизираните периоди и изписването й като разход без да са приложени документи за продажба или за брак, обосновано съдът и органите по приходите са приели, че стоката е продадена без да се отчетени приходи от продажбата. Твърденията на касатора, че в ревизирания период е отглеждал животни не са подкрепени с никакви доказателства. Искането за корекция по чл. 79 ЗДДС е неоснователно, тъй като не са направени инвентаризационни описи, които да установят липси, а стоките са отписани в счетоводството без документално основание за това, което правилно е възприето от органите по приходите като осчетоводяване на продажба на стоките. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно по чл. 161, ал. 1 изр. 3 ДОПК за още 676,38 лв, тъй като останалата част от дължимото юрисконсултско възнаграждение по делото е присъдена от административния съд. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,