Определение № 75 от 13.03.2014 г. на ВКС по т. д. № 837/2012 г.

Производството е образувано по молба на Н. Й. К., чрез адв. Н.Видрова –САК за тълкуване или оттегляне на определение на състав на второ търговско отделение на ВКС № 26 от 28. 01.2014 год., по т.д.№ 837/ 2012 год., с което е оставено без уважение искането му за връщане на внесеното от него обезпечение в размер на сумата 24 889.20 лв. за спиране изпълнението на невлязлото в сила решение на Софийски апелативен съд № 1374 от 20.07.2011 год., по гр.д.№ 1393/2008 год., в осъдителната част на същото за реално предаване на 103 680 кг. пшеница, на основание договор от 15.02.2007 год., намираща се по специалната сметка на ВКС за обезпечения и гаранции. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и прецени данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.251 и чл.253 ГПК, намира: Молбата, в частта и, основана на чл.251 ГПК е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, поради следното: С определението, предмет на исканото тълкуване състав на второ търговско отделение на Върховния касационен съд е оставил без уважение искането на настоящия молител, основано на чл.282, ал.5 ГПК, като е приел, че в случая не са налице предпоставките на закона за освобождаване на внесеното по реда на чл.282, ал.3, във вр. с ал.2 ГПК обезпечение, обусловило спиране изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение на Софийски апелативен съд № по гр.д.№ 1393/2008 год. - иска, по който осъдителното въззивно решение на Софийски апелативен съд е постановено, не е отхвърлен, а производството по делото не е прекратено. Обстоятелството, че с определение № 627 от 23.09.2013 год., по т.д.№ 837/2012 год. състав на ІІ т.о. на ВКС е отказал да допусне касационно обжалване по касационната жалба на Н. Й. К. с вх.№ 7886/ 17.10.2011 год., подадена срещу горепосочения съдебен акт № 1374/2011 год. на Софийски апелативен съд, няма за своя правна последица прекратяване на производството по делото, както неоснователно се твърди от молителя, а влизане на обжалвания въззивен съдебен акт в сила. Следователно от изложените по - горе факти и от характера на производството за тълкуване на решението се налага правен извод, че искането за тълкуване на настоящия молител е лишено от предмет. Съгласно чл.251 ГПК на тълкуване подлежат влезлите във формална законна сила решения, които са неясни или двусмислени и този им порок е материализиран в диспозитива на съдебния акт. Поради това и тълкуването на определения, доколкото нямат правните последици на решенията, е ограничено само до тези, с които се разрешава материалноправен спор, свързан с предмета на делото. Определението, с което съставът на ІІ т.о. се е произнесъл по основателността на заявеното от К. искане, основано на чл. 282, ал.5 ГПК, няма характер на съдебен акт, с който със сила на пресъдено нещо е разрешен материалноправен спор, включен в предмета на делото, поради което не попада и в обхвата на 251 ГПК В останалата част, с която на осн. чл.253 ГПК се иска оттегляне на горепосочения съдебен акт от съда, който го е постановил молбата е процесуално допустима, но разгледана по същество- неоснователна. Внесената по реда на чл.282, ал.3, във вр. с ал.2 ГПК сума е предназначена да обезпечи изпълнението на горепосоченото осъдително въззивно решение на Софийски апелативен съд, спряно до произнасяне на ВКС, като вида на дължимото от длъжника е правно ирелевантно. Следователно, доколкото влизането в сила на въззивното решение само по себе си не е въздигнато от законодателя като основание за отпадане на обезпечителната нужда, то соченото обстоятелство не е достатъчно, за да бъде уважено искането на молителя за освобождаване на внесената като гаранция сума по сметката за обезпечения на ВКС, щом иска срещу молителя не е отхвърлен и производството по него не е прекратено. Що се касае до твърдяната липса на правомощията за настоящия съдебен състав да се произнесе по молбата, основана на чл.282, ал.5 ГПК на настоящия молител, то изразените в тази вр. доводи на процесуалния му представител са правно несъстоятелни, предвид отсъствието на въведено с ГПК изискване за несменяемост на съдебните състави при разглеждане на граждански и търговски дела. Водим от горните съображения, настоящият състав на ВКС