Определение № 1396 от 09.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 884/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от И. М. А. от [населено място], общ. Белица, обл. Благоевград, чрез представител по пълномощие – адв. А. Джембазка от Адвокатска колегия – Благоевград срещу Определение № 5204/20.11.2025 год., постановено по административно дело № 2334/2025 год. по описа на Административен съд – Благоевград. Твърди се неправилност на извода на първоинстанционния съд относно липсата на доказателства за това, че издадения индивидуален административен акт въздейства негативно върху правната сфера на адресата, както и че не са посочени конкретни вреди, които незабавното изпълнение на акта би могло да причини. Заявено е, че по делото е приложен трудов договор и длъжностна характеристика към него, от които се установява, че И. А. упражнява трудова дейност като барман, в чиито задължения е включено и снабдяване на търговския обект. Заявено е също и обстоятелството, че по делото са приложени и допълнителни писмени доказателства, които удостоверяват влошеното здравословно състояние на бащата на жалбоподателя. С оглед така представените доказателства е заявено твърдението, че допуснатото предварително изпълнение на заповедта ще причини значителни и трудно поправими вреди на лицето, доколкото невъзможността да управлява МПС би му попречила да осъществява в пълен обем трудовата си дейност, както и да полага необходимите грижи за своя възрастен и болен родител. В съответствие с така заявените доводи и аргументи е формулирано искане за отмяна на оспореното определение на първоинстанционния административен съд и постановяване на спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на оспорената ЗППАМ. Ответникът – младши автоконтрольор към РУ - Разлог, ОДМВР – Благоевград, в срока по чл. 232 от АПК не изразява становище по оспорването. Настоящият съдебен състав приема, че частната жалба е подадена в срок, но от лице без правен интерес от оспорване, поради което се явява процесуално недопустима за разглеждане. Мотивите в подкрепа на този правен извод са следните: Производството по адм. дело № 2334/2025 год. пред Административен съд – Благоевград е образувано по повод жалба от И. М. А. против ЗППАМ № GPAM-1737316/11.11.2025 год., издадена от младши автоконтрольор към РУ - Разлог, ОДМВР – Благоевград. С оспорения акт, административният орган е разпоредил против И. М. А. прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „з“, гг) от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. В заповедта е посочено, че се отнема и СУМПС – [номер]. Като фактическо основание за постановяване на заповедта е посочено, че в [населено място], по ул. „Пета“ в района на шивашки цех „Вега Текс“ в посока ул. „Шеста“, И. М. А. управлява лек автомобил „Киа Спортидж“ с рег. № [рег. номер], лична собственост, като МПС е с прекратена регистрация на 30.09.2025 год. на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Така постановената ЗППАМ е била оспорена от И. А. пред Административен съд – Благоевград, като в жалбата е формулирано и особено искане с правно основание чл. 166, ал. 4, във вр. с ал. 2 от АПК за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение. Като фактически основания за така заявеното искане е посочено, че предварителното изпълнение на заповедта ще попречи на жалбоподателя да упражнява трудовата си дейност, както и на възможността му да полага необходимите грижи за възрастен и болен родител. Като доказателства в подкрепа на искането са приложени трудов договор и длъжностна характеристика, както и медицинска документация, касаеща здравословното състояние на бащата на жалбоподателя. След анализ на приложените по делото доказателства, първоинстанционният административен съд е приел искането за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на ЗППАМ за неоснователно, поради което е оставил без уважение искането на И. М. А. за спиране на предварителното изпълнение на ЗППАМ № GPAM-1737316/11.11.2025 год., издадена от младши автоконтрольор към РУ - Разлог, ОДМВР – Благоевград. След образуване на настоящото производство, по делото е постъпило писмо вх. № 2637/29.01.2026 год. от Административен съд – Благоевград, в което е посочено, че производството по административно дело № 2334/2025 год. по описа на Административен съд – Благоевград е приключило с Решение № 303/28.01.2026 год., с което спорът по делото е решен по същество, като съдебният акт е влязъл в сила на 28.01.2026 год. С Решение № 303/28.01.2026 год., постановено по административно дело № 2334/2025 год. по описа на Административен съд – Благоевград е обявена нищожността на ЗППАМ № GPAM-1737316/11.11.2025 год., издадена от младши автоконтрольор към РУ - Разлог, ОДМВР – Благоевград, като на основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, решението е окончателно и не подлежи на оспорване. При тези фактически обстоятелства, настоящият касационен състав приема, че за частния жалбоподател липсва правен интерес от оспорване на Определение № 5204/20.11.2025 год., постановено по административно дело № 2334/2025 год. по описа на Административен съд – Благоевград, доколкото спорът по същество е приключил с постановяване на съдебен акт, с който се прогласява нищожността на оспорения административен акт. Като резултат от така постановения съдебен акт следва, че прогласената за нищожна ЗППАМ не поражда правни последици от момента на нейното издаване, поради което не подлежи на изпълнение, в т.ч. и на предварително такова допуснато по закон. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на оспорването по реда на АПК, за която съда следи служебно. При липса на правен интерес, оспорването се явява недопустимо и като такова, съдът го оставя без разглеждане и прекратява производството. Мотивиран от горното и на основание чл. 236, във вр. с чл. 215 от АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,