Определение № 60186 от 02.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2357/2021 г.

ВКСII гражданско отделение02.12.2021 г.докладчик Емануела Балевска

Диспозитив

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за спиране на касационното производство по гр.д. № 2357/2021 година по описа на ВКС, II г.о. на основание чл. 229, ал.1 т.6 ГПК. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба вх. № 31949/01.03.2021 година заявена от БЪЛГАРСКАТА ТЕЛЕКО-МУНИКАЦИОННА КОМПАНИЯ (БТК) ЕАД София, чрез адв.А. К. Б. - САК срещу въззивно Решение № 10108 от 29.01.2021 година по гр. В.д № 935/2020 год. на АС-София, произнесено в производство по чл. 124, ал.1 ГПК по заявен отрицателен установителен иск за собственост на 67% идеални части срещу Столична община от недвижим имот - СГРАДА с идентификатор 68134.1977.496.1 намираща се гр.София, район Витоша ул. „Папрат„ № 26, със застроена площ 218 кв.м., на два етажа и касационна жалба вх. № 32479/17.03.2021 год. на „БЪЛГАРСКИ ПОЩИ“ ЕАД, ЕИК 121396123 чрез процесуалния представител адв.Г. П. – САК се иска отмяна на въззивно Решение № 10108 от 29.01.2021 година по гр. В.д № 935/2020 год. на АС-София, произнесено в производство по чл. 124, ал.1 ГПК по заявен отрицателен установителен иск за собственост на 33% идеални части срещу Столична община от недвижим имот - СГРАДА с идентификатор 68134.1977.496.1 намираща се гр.София, район Витоша ул. „Папрат„ № 26, със застроена площ 218 кв.м., на два етажа. С определение, постановено по чл. 288 ГПК, касационното обжалване е допуснато. Междувременно, с молба вх. № 67627 от 13.10.2021 год., Български пощи ЕАД, чрез адв.Г.П. – САК е направено искане за спиране на касационното производство на основание чл. 229, ал. 1 т. 6 ГПК предвид на образуваното к. д. № 16/2021 година пред Конституционния съд на Република България по искане на Висшия адвокатски съвет за установяване противоконституционност на §1, ал. 1 от ЗДИ на ЗС, обн. с ДВ. бр 46/2006 год. и на § 2 от ЗДР на ЗИД на ЗС, обн. с ДВ. бр. 7/2018 година, с уточнение, че цитираните норми касаят заявеното от касатора, в качеството на ищец по заявения срещу Столична община отрицателен установителен иска за собственост на 33 % от сграда с идентификатор 68134.1977.496.1 в гр.София, община Витоша ул. „Папрат“ № 26, при условията на евентуалност придобивно основание - а именно придобивна давност. Като съобрази направеното искане и практиката на ВКС по приложение на чл. 229, ал. 1 т. 6 ГПК, настоящият състав намира, че искането не може да бъде уважено. Разпоредбата на чл. 229, ал. 1 т. 6 ГПК визира като основание да се спре висящ граждански процес в хипотеза “ когато Конституционният съд е допуснал разглеждането по същество на искане, с което се оспорва конституционосъобразността на приложим по делото закон “. Заявеният отрицателен установителен иск няма за предмет установяване на правоотношение по силата на която ищцовата страна се легитимира за собственик, а само оспорения фактически състав, на който страната ответник основава своето право. В случая, с оглед на предприетата защита на правото на собственост чрез заявен отрицателен установителен иск чиито предмет е фактическия състав на отричаното придобивно основание на ответника, предмет на спора е наличието на предпоставките на § 7, ал. 1 т. 6 и 7 ЗМСМА за трансформация на държавната собственост в общинска собственост респ. на чл. 92 ЗС за придобиване на права на собственост по отношение на сграда, изградена върху собствен поземлен имот. Тезата на молителя по настоящата молба, че в конкретния по настоящото дело спор за собственост намират приложение посочените правните норми на ЗС, чиято конституционосъобразност е предмет на допуснатото до разглеждане по същество дело на Конституционния съд на Република България, не може да бъде възприета по изложените съображения относно предмета на спора при заявен отрицателен установителен иск и приложимите правни норми. По изложените съображения и като счита, че не са налице предпоставките на чл. 229, ал. 1 т. 6 ГПК, настоящият състав на ВКС-второ отделение на гражданската колегия

Цитирани разпоредби

7