Определение № 6819 от 18.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5832/2026 г.

Образувано е по частна жалба на С. В. С. от гр. София срещу Определение № 16848/02.05.2026 г. постановено по адм. дело № 4607/2026 г. на Административен съд (АдмС) София-град. С обжалваното определение е оставена без разглеждане исковата молба от С. В. С. срещу неоснователно бездействие на директора на дирекция „Социално подпомагане“ Пловдив, изразяващо се в незапознаване на ищеца с три социални доклада според изискването на чл. 21 ал.1 т.15 от Закона за закрила на детето (ЗЗД) и е прекратено производството по делото. Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е неправилно. Излага съображения, че е имал правен интерес от оспорването, тъй като същия не се изчерпвал с фактическото снабдяване с документа, а бил лишен от възможността да се запознае с докладите преди представянето им на съответния орган. Заявява, че не твърдял, че социалния доклад е административен акт и не го е обжалвал. Моли обжалваното определение да се отмени и делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводството, като му се присъдят разноски по делото. Ответникът по частната жалба – директора на дирекция „Социално подпомагане“ Пловдив в писмено становище, счита жалбата за неоснователна. Претендира за разноски. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от С. В. С., подадена от адв. Фикри, срещу неоснователно бездействие на директора на дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП) Пловдив, изразяващо се в незапознаване на ищеца с три социални доклада - 1.социален доклад с изх. № ПР/Д-РВ/24-001/11.02.2026 г. по гр. д. № 217/2026 г. на СРС; 2. социален доклад от 16.09.2025 г. по пр. пр. № 11125/2025 г. на РП Пловдив и 3. социален доклад с изх. № ПР/Д-РВ/239-003/25.06.2025 г. по гр.д. № 1222/2025 г. на РС Асеновград, дължимо на основание чл. 21, ал 1, т. 15 вр. чл. 15, ал. 6 ЗЗДет.. От събраните по делото доказателства решаващият съд е установил от фактическа страна, че преди подаване на исковата молба ищецът е разполагал със социален доклад с изх. № ПР/Д-РВ/24-001/11.02.2026 г. по гр. д. № 217/2026 г. на СРС и социален доклад с изх. № ПР/Д-РВ/239-003/25.06.2025 г. по гр.д. № 1222/2025 г. на РС Асеновград. С депозиране на становище от 21.04.2026 г. ответникът е предоставил всички доклади, вкл. и търсения доклад от 16.09.2025 г.. След анализ на разпоредбите на чл. 256, ал. 2 АПК съдът от правна страна е приел, че желаното от ищеца действие, произтичащо от разпоредбата на чл. 21, ал 1, т. 15 вр. чл. 15, ал. 6 ЗЗДет е извършено, поради което за С. е отпаднал правният интерес от оспорване. Поради това искането на ищеца е удовлетворено и провеждането на производството било безпредметно. Определението е правилно по следните съображения. Защитата срещу неоснователни бездействия на административен орган е уредена в разпоредбата на чл. 256 АПК. Производството по чл. 256, ал. 1 и ал. 2 АПК е исково производство. Целта на исканията по чл. 256, ал. 1 и ал. 2 АПК е да се установи със сила на пресъдено нещо, че в полза на ищеца срещу ответника – административния орган, съществува неудовлетворено субективно право, което има за предмет такова поведение от страна на административния орган вменено му от закона, чрез което на правоимащия се предоставя определена облага или друга полезна за него последица. Търсещият съдебна защита цели да осъди административния орган да извърши фактическото действие, за което е задължен по закон и което не извършва. Защитата по този ред е възможна, само ако органът бездейства, но не и след като бездействието е прекратено. Липсата на твърдяното бездействие от страна на органа лишава съдебното производство от предмет, защото защитата, която съдът може да даде чрез осъдителното си решение е да осъди органа да извърши претендираното действие – аргумент от чл. 256, ал. 3 АПК. (В този смисъл Решение № 6598 от 7.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14425/2018 г. Определение № 9197 от 17.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1151/2018 г. Определение № 11937 от 25.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9269/2020 г. Определение № 12580 от 20.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10501/2024 г.) Правният интерес от търсената защита чрез предявяването на иск с правно основание чл. 256, ал. 1 и ал. 2 АПК се счита отпаднал, когато са представени доказателства за извършване на предписаното действие. В случая, видно от представените по делото доказателства, фактическите действия предмет на искането до съда, са извършени от административния орган, както правилно е приел решаващият съд. С извършването на тези действия за ищеца в производството по чл. 256, ал. 2 АПК е отпаднал правният интерес от търсената съдебна защита. Наличието на правен интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за разглеждане и произнасяне по искането, за която съдът следи служебно. Той следва да е налице във всеки един момент на съдебното производство. След като фактическите действия, които се е искало да бъдат извършени са вече извършени, то за оспорващия е отпаднал правният интерес от защита в образуваното производство, поради което правилно решаващият съд е оставил искането без разглеждане на основание чл. 159, т. 4 от АПК и е прекратил производството по делото. Следва да се има предвид, че процесните социални доклади вече са били предоставени на органите до които са адресирани, поради което процеса на предварителното запознаване на родителите на детето с тези доклади не е възможно да бъде възстановен, каквото е искането на частния жалбоподател. В случай, че същия счита, че е налице неизпълнение на служебно задължение от страна на длъжностно лице или административен орган при изготвяне и представянето на социалните доклади, то може да сигнализира административно наказващия орган по чл.46 от ЗЗДет.. Оспореното определение съответства на закона и следва да бъде оставено в сила. Относно разноските: С оглед изхода на спора разноски за настоящата инстанция на частния жалбоподател не следва да се присъждат. Ответникът по частната жалба е поискал присъждане на разноски, но доказателства за такива не са представени, като страната не е била представлявана от юрисконсулт. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение