Определение № 148 от 15.01.2026 г. на ВКС по т. д. № 1742/2024 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по молба вх. № 14457/01.08.2025 г. на „Марс Армор“ ООД с искане за допълване на определение № 2162 от 09.07.2025 г. по настоящото дело, постановено по реда на чл. 288 ГПК, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по подадените касационни жалби от насрещните страни в исковото производство „Марс Армор“ ООД и „Транспрес Грийн“ ЕООД, в частта за разноските. Претендира се присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, направени за защита по подадената касационна жалба от „Транспрес Грийн“ ЕООД, доказателства за които са представени с отговора на касационната жалба. Насрещната страна „Транспрес Грийн“ ЕООД е депозирала становище по молбата по чл. 248 ГПК, в което поддържа, че искането на молителя е неоснователно, евентуално – разноските за адвокатско възнаграждение на насрещната страна следва да се редуцират на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, тъй като заплатеният адвокатски хонорар е прекомерен съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, като взе предвид заявените доводи и съобрази данните по делото, намира следното: С разпореждане от 20.06.2025 г. на Председателя на ВКС е образувано тълк. д. № 3/2025 г. на ОСГТК на ВКС по въпроси, между които е и въпросът „Дължат ли се разноски по смисъла на чл. 36 от Закона за адвокатурата във връзка с чл. 78, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс за заплатено адвокатско възнаграждение за изготвен отговор на касационна жалба на насрещната страна, когато и двете страни са подали касационни жалби, по които не е допуснато касационно обжалване?“. С оглед предмета на настоящото производство по чл. 248 ГПК и спорните между страните въпроси, тълкувателното дело се явява обуславящо за изхода му, което налага спирането му на основание чл. 292 ГПК до постановяване на тълкувателно решение. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение