Определение № 121 от 19.02.2018 г. на ВКС по т. д. № 286/2018 г.

Производството е по чл.274 ал.2 ГПК, образувано по частна жалба на Изпълнителна агенция по горите /И./ - [населено място], срещу разпореждане от 04.09.2017г., постановено по в.т.д.№80/2017г. по описа на Бургаски апелативен съд за издаване на изпълнителен лист в полза на [фирма] – [населено място] против Изпълнителната агенция по горите. В частната жалба се поддържа, че атакуваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че с разпореждането е допуснато изпълнение на невлязло в сила въззивно решение срещу държавно учреждение, което е недопустимо с оглед разпоредбата на чл.243 ал.2 ГПК. Претендира се отмяна на обжалваното разпореждане и обезсилване на издадения въз основа на разпореждането изпълнителен лист в полза на [фирма] против Изпълнителната агенция по горите. В срока по чл.276 ал.1 ГПК не е депозиран писмен отговор от ответното по частната жалба дружество [фирма]. Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е в преклузивния срок по чл.407 ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване по реда на чл.274 ал.2 ГПК съдебен акт. С разпореждане от 04.09.2017г. съдията-докладчик по в.т.д.№80/2017г. по описа на Бургаски окръжен съд е постановил издаване на изпълнителен лист в полза на ищеца [фирма] въз основа на решение №42/18.04.2017г., постановено същото дело, с което е потвърдено решение №456/07.11.2016г. на Бургаски ОС за осъждането на ответника Изпълнителна агенция по горите да заплати на [фирма] суми за обезщетение за имуществени вреди от неизпълнение на договор от 26.01.2001г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 23.01.2014г. до окончателното им изплащане. Изпълнителният лист е издаден на 04.09.2017г. Настоящият състав намира, че частната жалба е основателна. Изпълнителната агенция по горите към Министерство на земеделието и храните е държавно учреждение на бюджетна издръжка. Съгласно чл.243 ал.1 ГПК срещу държавните учреждения не се допуска изпълнение на невлязло в сила решение. Въззивното решение, постановено по в.т.д.№80/2017г. на Бургаски АС не е влязло в сила (същото е обжалвано с касационни жалби и от двете страни по делото). Разпоредбата на чл.243 ал.2 ГПК е специална по отношение на общата разпоредба на чл.404 ал.1 предл.2 ГПК, предвиждаща принудително изпълнение невлезлите в сила осъдителните решения на въззивния съд, поради което забраната в чл.243 ал.2 ГПК изключва приложението на чл.404 ал.1 предл.2 ГПК ( в същия смисъл е трайната практика на ВКС – определение №68/09.02.2015г. по ч.т.д. №258/2015г. на ВКС, ІІ т.о., определение №187/04.03.2014г. по ч.т.д. №107/2014г. на ВКС, ІІ т.о, определение №450/28.09.2017г. по ч.т.д. №3277/2017г. на ВКС ІV г.о. и др.). Въззивният съд е следвало на основание чл.243 ал.2 ГПК да откаже издаването на изпълнителен лист на невлязлото в сила въззивно решение, което обуславя отмяната на обжалваното разпореждането за издаване на изпълнителен лист и обезсилване на издадения изпълнителен лист. Мотивиран от горното ВКС, търговска колегия, състав на второ търговско отделение,